Зрителна система. Органи на зрението

Органи на зрението. Окото се състои от очна ябълка и спомагателни органи: мускули, клепачи, слъзен апарат и конюнктива.
Очна ябълка се разполага в орбита. Има неправилна кръгла форма и се състои от ядро, върху което се напластяват три обвивки: външна, средна и вътрешна.
Външната обвивка се състои от две различни по устройство и функция: задна – склера, с белезникав цвят и изградена от плътна съединителна тъкан; предна – роговица, прозрачна и без кръвоносни съдове. Склерата има защитна функция за окото, а роговицата изпълнява ролята на пречупвателна среда.
Средната обвивка се състои от а) съсъдеста ципа (хороидея), съдържаща гъста мрежа от кръвоносни съдове и пигментни клетки, които поглъщат светлинните лъчи и предпазват ретината; б) ресничесто тяло, във вътрешността на което има гладкомускулни влакна, обособяващи се в ресничест мускул; в) ирис – кръгъл цветен диск с отвор в средата – зеница.

Цветът на ириса се определя от количеството на пигмента – колкото повече е пигментът, толкова ирисът е по-тъмен (черни очи). В ириса има и гладкомускулни влакна, които се обособяват в два мускула – разширител и свивачна зеница.
Вътрешна обвивка – ретина, е същинският сетивен орган. В нея се намират светочувствителнте клетки, които са два вида – пръчици и колбички. Пръчиците, на брой около 125 000 000, разположени равномерно в цялата ретина, възприемат светлинни дразнения при слабо осветление. Колбичките, около 7 500 000, са струпани в центъра на ретината, в областта на жлъчното петно, където зрението е най-остро. Чрез колбичките се възприемат светлинните дразнения при силно осветление, както и цветовете.

Навътре от трите очни обвивки е ядрото на очната ябълка, което се състои от леща и стъкловидно тяло.
Лещата е прозрачна, двойно изпъкнала и разположена зад отвора на ириса. Изградена е от еластични прозрачни пластинки, обвити с тънка еднородна и прозрачна капсула. Лещата е еластична и под влияние а ресничестия мускул се свива и отпуска. Зад лещата се разполага стъкловидното тяло – прозрачна пихтиеста маса, изпълняваща пречупвателни функции. Между роговицата и лещата се изграждат две пространства, разделени от ириса – предна и задна очна камера, които се съобщават помежду си през зеницата и са изпълнени с воднист сок, образуван от ресничестото тяло. Воднистият сок също изпълнява ролята на пречупвателна среда.
Спомагателните органи предпазва очната ябълка от вредни въздействия и осигуряват нейната нормална функция. Шест напречнонабраздени лентовидни очни мускула (4 прави и 2 коси) осигуряват подвижността на очната ябълка.
Двата клепача (горен и долен), по чиито свободни ръбове се разполагат къси космици (мигли), изпълняват защитна функция – предпазват окото от прашинки и силни светлинни дразнения. По вътрешната си страна клепачите са покрити с тънка съединителнотъканна ципа, подобна на лигавицата и богато кръвоснабдена – конюнктива. Слъзната жлеза, разположена в горно-страничния очен ъгъл, отделя бистър секрет – сълзи, които овлажняват роговицата и отмиват прашинките. Сълзите попадат в слъзното езерце, разположено в долно-средния очен ъгъл, и оттам по слъзните пътища се оттичат в долния носов ход на носната кухина.
От светочувствителните клетки на ретината (зрителните рецептори) светлинните дразнения се провеждат по зрителните нерви и по зрителния път до зрителните хълмчета в средния мозък и оттам по зрителната радиация – до зрителната зона на мозъчната кора. Така се обособяват трите части на зрителния анализатор: 1. Зрителните рецептори в ретината на окото. 2. Проводни нервни пътища, които започват от ретината и стига до мозъчната кора. 3. Зрителни зони в тилния дял на мозъчната кора, където се осъзнават зрителните дразнения.

Функционални особености на окото. Светлинните лъчи, преди да стигнат до ретината, преминават през системата от пречупвателни среди с различна пречупвателна сила (роговицата, воднист сок, леща и стъкловидно тяло), в резултат на което върху ретината възниква един умален и обърнат образ на предмета. Нагаждането на окото за близко и далечно виждане се нарича акомодация. Тя се осъществява с помощта на лещата, която под влияние на ресничестия мускул се свива и отпуска.
Друго свойство на окото е адаптацията – приспособяване на окото към различната по сила светлина. Всеки знае, че при влизане в затъмнено помещение отначало не се вижда почти нищо. След известно време „свикваме“ с тъмнината и започваме да различаваме предметите. Силата на светлинните дразнения се регулира и от зеницата, което като фотографска бленда се свива (при силна светлина), като по този начин пропуска повече или по-малко светлинни лъчи. Това е така наречения зеничен рефлекс, които се осъществява с помощта на двата мускула (свивач и разширител на зеницата), разположени в ириса.

За получаването на едно изображение в двете очи (бинокулярно виждане) зрителните линии се събират в една точна. Това приспособление на окото се нарича конвергенция и се осъществява от мускулите на очната ябълка. Благодарение на бинокулярното виждане предметите се възприемат пространствено в три измерения.