Оплождане. По време на полов акт става изхвърляне на сперма (семенна течност със сперматозоиди) във влагалището на жената. Сперматозоидите се движат активно и за около 30 мин. стигат до матката, а за 1-2 часа попадат в маточната тръба. Ако в нея има яйцеклетка, става оплождане.
Оплождане се нарича процесът на сливане на мъжката (сперматозоид) и женската (яйцеклетка) полова клетка, в резултат на което се образува клетка (зигота), от която се развива нов организъм. Един-единствен сперматозоид от всички, които обкръжават яйцеклетката, прониква в нея и я опложда. Оплодителната способност на сперматозоидите се запазва 2 – 3 дни, а на яйцеклетката – няколко часа.
Развитие на зародиша. Зародишът започва развитието си с делението на зиготата (още в маточната тръба), като броят на клетките бързо се увеличава. Отначало зиготата се дели на две клетки, впоследствие всяка се дели на 2, като се образуват 4 клетки, после 8 и т.н. получената купчинка от клетки прилича на черничев плод и се нарича морула (от лат. Морум – черница).
След това се 
оформя еднослойно зародишно мехурче – бластула (от гр. Бластос – зародишно мехурче). То се придвижва до матката и се вгнездва в нейната лигавица, откъдето се храни. Това става около шестия ден след оплождането. Клетките на зародишното мехурче се обособяват в две групи: едните съставят бъдещия зародиш, а другите образуват неговите обвивки – външна (хорион) и вътрешна (амнион). Хорионът образува плацентата, а амнионът – ципестата торбичка около зародиша, пълна с отделяната от амниона течност (околоплодна течност). Тя позволява на зародиша, а по-късно и на плода да плува и го предпазва от удари. Плацентата е напълно оформена на четвъртия месец след оплождането. Благодарение на нея зародишът, а по-късно и плодът получава необходимите хранителни вещества и кислород от майчината кръв. Плацентата се свързва с плода чрез пъпната връв. Тя е съединителнотъканно образувание, в което минават една вена, носеща кръв, богата на хранителни вещества и кислород, и две артерии, които връщат на плацентата въглероден диоксид и ненужните вещества.
През втората и третата седмица след оплождането клетките на зародиша продължават да се делят, променят положението си и образуват двупластно вдлъбване (кухина). Така се образуват първите зародишни пластове – ектодерма (външен) и ендодерма (вътрешен). По-късно между тях се развива мезодермата – средният зародишен пласт.
От клетките на ектодермата се образуват епидермисът, мозъкът и нервите. От ендодермата се образуват храносмилателната система, черният дроб, задстомашната жлеза, белият дроб и трахеята. От мезодермата се образуват костите, мускулите, сърцето, кръвоносните съдове, кръвта, бъбреците, половите жлези.
Триседмичният зародиш, който е голям колкото оризово зърно, продължава да се развива, като започва клетъчната и тъканна диференциация и началото на образуването на различни органи (мозък, сърце, ръце и крака като пъпковидни израстъци, оформят се местата на очните кухини, очертават се ушите).
Два месеца след оплождането зародишът прилича на човешко същество и се различава от зародиша на който и да е бозайник. Дълъг е около 4 см., тежи 4 – 5 гр., има голяма глава, малки крайници и таз. Вече не говорим за зародиш, а за плод (фетус). Той се развива много бързо.
През третия месец лицето все повече придобива човешки образ. Появяват се първите косми, нокти на пръстите, определя се полът, оформят се бъбреците, задстомашната жлеза, хранопроводът. През четвъртия месец тялото се покрива с косми (лахуго), а през петия движенията на плода се усещат от майката.
През седмия месец белият дроб е готов за дишане и затова при преждевременно раждане плодът може да оцелее. През последните два месеца той продължава да расте, като всички органи вече са нормално развити и годни да изпълняват необходимите жизнени функции извън майчиния организъм.
Под влиянието на хормони настъпва отделяне на плода от майката – раждане. Връзката между тях се прекъсва изцяло с отрязването на пъпната връв, а 15-20 мин. след раждането се отделя и плацентата от матката. Когато се роди преждевременно, детето се поставя в специален апарат (кувьоз). Така могат да оцелеят деца, чиято телесна маса при раждането е едва 500 – 600 грама.
