Болести на отделителната система

Хигиена и болести на отделителната система

Бъбреците имат жизненоважно значение за доброто здравословно състояние на човека. Ако дейността им се прекрати само за 2-3 дни, спира отделянето на пикочина, пикочна киселина и други вещества, вследствие на което в кръвта рязко се повишава тяхното съдържание. Настъпва уремия, която обикновено води до смърт. Бъбреците могат да бъдат увредени от различни болестотворни фактори, инфекциозни причинители, простуда, прекомерна употреба на алкохол, злоупотреба с лекарства и др.

Възпалителни заболявания. Често заболяване е възпалението на пикочния мехур (цистит). Характеризира се с чести и мъчителни позиви за уриниране и парене. Едно от най-разпространените заболяване на бъбреците е възпалението на бъбречното легенче (пиелит), което в повечето случаи се усложнява с възпаление на нефроните (пиелонефрит). Причинява се от бактерии, които достигат до бъбрека по кръвен и лимфен път или по пикочните пътища при задържане оттока на урина. Протича обикновено с висока температура, високо кръвно налягане, болки в кръста. В урината се появяват бели и червени кръвни клетки и белтък. Лечението е медикаментозно.
Често срещана у нас е така наречената бъбречно-каменна болест. При нарушение в обмяната на някои хранителни вещества се предизвиква увеличено отлагане на разтворените в урината соли, в резултат на което се образуват песъчинки и камъни в бъбрека. Те затрудняват оттичането на урината и причиняват силно болезнени бъбречни колики. Малките песъчинки се изхвърлят навън, като болният пие подходяща минерална вода. Някои от камъните могат да се разрушат чрез вибрация или чрез лазер. Много добър лечебен ефект има и употребата на подходящи билкови чайове. При по-големи камъни се налага оперативно лечение.
Когато бъбреците са трайно и необратимо увредени и животът на болния е застрашен, налага се периодично прочистване на кръвта (хемодиализа) чрез така наречения изкуствен бъбрек – апаратура, която изпълнява функциите на увредените бъбреци. Във всички по-големи болници има изградени центрове за хемодиализа.

    При хора с установено неизлечимо болни бъбреци се прилага напоследък много успешно и бъбречна трансплантация (присаждане на здрав бъбрек от донор). Тук проблемът е да се намерят подходящи дарителски органи (от починали лица със здрави бъбреци), които да са тъкакнно съвместими с приемателя.

Отделителната функция на човека може да бъде осъществена от единия бъбрек. Затова при трайно заболяване или злокачествен тумор на единия бъбрек той може да бъде отстранен по хирургичен път.
За нормалното протичане на бъбречната функция и за предпазване от заболявания на отделителната система се изисква съблюдаването на определени хигиенни правила. Препоръчително е да се избягват солта и силните подправки в храната. Течностите играят важна роля за предпазване от образуване на бъбречни камъни и песъчинки. Затова трябва да се пие 1,5 – 2 литра вода дневно. Не се препоръчва обилно приемане на течности, тъй като това натоварва бъбреците. Особено вредно за бъбреците е прекаляването с алкохол. Трябва да се внимава и с употребата на лекарства и особено с антибиотиците.

На предразположените към бъбречно-каменна болест се препоръчва профилактично приемане на подходяща минерална вода по схема определена от лекар.

Хигиена на кожата. За нормалното осъществяване на разнообразните функции на кожата се изисква спазването на редица хигиенни норми и правила. Едно от най-важните условия за здравето на човека е чистата и ненаранена кожа. Кожата се замърсява от потта, олющващите се епителни клетки, секрецията на мастните жлези и праха, който попада върху нея.
Къпането и измиването на ръцете се извършва със сапун или подходящ шампоан. Веднъж седмично ноктите на ръцете и краката се изрязват. Голямо значение за нормалната функция на кожата и за запазване на телесната температура имат дрехите. Облеклото трябда да съответства на сезона, времето и телесните размери.

През зимата то трябва да предпазва от студ (топли вълнени или др. тъкани), а през лятото се препоръчват дрехи от светли и тънки хигроскопични материи осигуряващи на тялото добра вентилация и прохлада и непривличащи слънчевите лъчи. Добре е както през лятото, така и през зимата да се използват дрехи от естествени материи като памук, лен, вълна и др.

Закаляването е система от процедури, която има за цел да повиши устойчивостта на организма към неблагоприятни метеорологични въздействия. Закаляването трябва да се извършва при спазване на редица условия и принципи. За да бъде закаляването успешно, необходимо е през време на процедурите дозирането на въздействащия фактор да се повиша постепенно. Това е първия принцип на закаляването – постепенност. Втория принцип е постоянството или системността.

За да се получи закаляващ ефект и за да се поддържа достигнатото ниво, необходимо е закаляващите процедури да започнат колкото е възможно по-рано и да се превърнат в трайни навици. При прекъсването на закаляващите процедури защитните изменения в организма постепенно изчезват. Третият принцип на закаляването – принцип на индивидуалния подход, изисква да се държи сметка за особеностите на закалявания индивид, така че използваните за закаляване средства да съответстват на неговите особености.

Закаляването се извършва с помощта на въздуха, водата и слънцето. Най-лесно средство за закаляване са въздушните бани. По време на въздушните бани организмът на човека се подлага на потоците въздух с различна охлаждаща сила и на разсеяната слънчева радиация. Въздушните бани се започват при температура на околния въздух 15 – 20 C в продължение на 15-20 минути, като продължителността постепенно се увеличава. Въздействието на въздухозакаляването е многостранно. То подобрява обмяната на веществата, укрепва работата на сърдечно съдовата система, увеличава червените кръвни клетки и хемоглобина, повишава апетита и съпротивителните сили на подрастващия организъм към заболявания.

Ефектът на закаляването чрез слънчеви бани се дължи главно на ултравиолетовите лъчи. Баните могат да се правят край море, река или езеро, в планина, на двора и др. Най-активни са слънчевите лъчи сутрин – от 9 до 11. Продължителността на слънчевите бани в началото е само 5 до 10 минути, като постепенно се увеличава до 2 – 3 часа. Правилно проведените облъчвания на слънце повишават белтъчната и минералната обмяна, стимулират кръвообразуването, понижават кръвното налягане, задълбочават дишането, спомагат за образуване на пигмента меланин и на витамин D в кожата.

Най-силен закалителен ефект имат водните закалителни процедури: обтривания и обливания на тялото, водните душове, къпания и др. Водата има по-голяма топлопроводност и предизвиква по-високо температурно дразнене на въздуха. Най-слабо въздействие има обтриването на цялото тяло с кърпа, гъба или ръка, намокрени със студена вода. При това отначало температурата на водата трябва да бъде около 30 C и постепенно се снижава до 15 C. Най-ценно закалително мероприятие е къпането в открити водоеми – реки, езера, море. Тук въздействието е многостранно, тъй като действа не само температурата на водата, но и слънчевата радиация и движението при плуване. При морски бани тялото се подлага на механично въздействие на вълните, като масажират кожата, а също и на влиянието на разтворените в морската вода минерални соли.
Закаляването е много по-пълно и трайно, ако се съчетава с физически занимание сред природата.

Болести на кожата. Замърсената кожа е благоприятна среда за размножаване на болестотворни микроорганизми и лесно се възпалява. Възпалителните процеси протичат с нагнояване на кожата и образуване на циреи. Всякакви манипулации на такива гнойни огнища (например изтискване) са опасни, защото от огнището бактериите лесно попадат в съседните кръвоносни съдове и могат да причинят обща инфекция (сепсис).
Много често като последица от простуда, психични травми, преумора и др. се появяват херпесни мехурчета по устните или ноздрите. Причинителите са вируси, които се намират постоянно в кожата и проявяват своето болестотворно действие при отслабване на защитните сили на организма. Сигурна профилактика няма. Трябва да се пазят мехурчетата от инфектиране.
По-често при младежите и по-рядко при девойките през пубертета по лицето се появяват пъпки – акне. То представлява възпаление на мастните жлези на кожата. За тяхното премахване е необходимо спазването на специална диетична храна (богата на целулоза, витамини о група В и без тлъстини), обезмазняване на кожата чрез измиване с хладка вода и серен сапун, а също така и слънчеви бани, спортуване и др. При индивиди със свръхчувствителност на кожата нерядко под влияния на различни вещества (козметични средства, хранителни съставки, прах, цветен прашец и др.) възниква зачервяване на отделни участъци на кожата (алергични обриви). Подобна реакция предизвикват и някои лекарства. В никакъв случай не трябва да се пристъпва към самолечение, а да се потърси лекарска помощ.
Увреждания на кожата се получават при изгаряне и при замърсяване. Изгарянето на кожата се среща в три степени: първа степен – зачервяване на кожата, втора степен – образуване на мехури, трета степен – умиране на тъканите (некроза). По обширните изгаряния (повече от 2/3 от площта на кожата) са опасни за живота. При изгаряния от втора и трета степен е неправилно да се покриват изгорелите участъци с мехлем. До лекарската помощ се препоръчва само охлаждане на увредената кожа.
Измръзването обикновено засяга отритите части на тялото (лице, ръце, уши, крака). Проявява се в три степени. Измръзналите участъци побеляват поради свиването на кръвоносните съдове и намаленото кръвооросяване – първа степен. При по-силно измръзване се появяват мехури, пълни с течност – втора степен. Измръзването от трета степен причинява умиране на тъканите. Замръзналите участъци не се разтриват със сняг, а само се увива в суха затоплена кърпа.