Храносмилателните органи са тръбести и са наредени последователно един след друг, като образуват храносмилателен канал, чиято дължина при хората е 7,5 метра. В кухината на тези органи изливат своя секрет множество жлези.
Храносмилателният канал има три отдела – горен (устна кухина, гълтач и хранопровод), среден (стомах, тънко черво, черен дроб и задстомашна жлеза) и долен (дебело черво).
Стената на храносмилателните органи има 3 слоя: вътрешен (изграден от лигавица, която е добре кръвоснабдена и винаги влажна), среден (съставен от гладкомускулни влакна) и външен (изграден от съединителна тъкан).
Устната кухина е началната част на храносмилателния канал. Отделена е от носната кухина чрез небцето. Нейната основна функция включва приемане, механично раздробяване на храната, формиране и пренасяне на хранителната хапка и начално разграждане на въглехидратите. Застлана е от лигавица с многослоен епител. В устната кухина се разполагат две челюсти със зъбите, езикът и малките слюнчени жлези. Тук се отварят и каналите на три двойки големи слюнчени жлези – околоушни, под челюстни и подезични.
Отхапването и механичното раздробяване на храната става чрез зъбите. Всеки зъб се състой от коронка, шийка и корен. Коронката е видимата част на зъба. издава се в устната кухина. Шийката е най-стеснената част на зъба и е покрита от венците. коренът е разположен в специална килийка на челюстта. Във вътрешността на зъба има малка кухина, която в корена преминава в тесен канал завършващ с отвор. Кухината на зъба е запълнена със зъбна пулпа, изградена от съединителна тъкан, кръвоносни съдове и нерви. Всеки зъб е изграден от зъбно вещество – дентин. В областта на коронката над дентина се намира много твърдо вещество – емайл (глеч). Той придава белият цвят на зъбите и ги предпазва от проникване на микроорганизми. Над дентина на корена се намира тънък слой зъбен цимент.
Сборът от всички зъби образува съзъбието. Човешкото съзъбие е от 32 зъба. Според формата и функциите на зъбите биват: резци, кучешки, кътници и предкътници. С резците и кучешките зъби, храната се отхапва и разкъсва, а с останалите се раздробява. Човек има 2 поколения зъби – млечни (20 броя) и постоянни. Бебетата нямат зъби. Първият зъб пониква на около 6 месечна възраст. Подмяната на млечните зъби започва към 7-мата година и завършва към 18-20 годишната възраст с израстването на крайните 4 кътника – мъдреците. Раздробената храна се размесва и оформя като хапка благодарение на езика.
Езикът е подвижен мускулест орган с разнообразна функция. Той осигурява гълтането, вкусовите усещания и участва при говора на човека. Покрит е с лигавица, на която има брадавички. В тях са разположени вкусовите луковици, чрез които се възприемат вкусовите усещания. Отстрани на езика са разположени небцовите сливици.
В устната кухина храната престоява кратко време. Раздробена при дъвкането тя се овлажнява от слюнката, която се отделя от малките и големите слюнчени жлези. Количеството отделена слюнка за 24 часа е около 1 литър. Сухата храна предизвиква отделянето на повече слюнка. С помощта на слюнката се оформят хранителните хапки, които по-лесно се преглъщат. Освен това слюнката поддържа винаги влажни лигавиците на устната кухина и езика, което помага при говора.
Слюнката предизвиква и химични промени на храната, тъй като съдържа ензима АМИЛАЗА. Тя разгражда скорбялата до захар. Едва след като се разтворят химически различните съставки на храната, те може да се възприемат от вкусовите луковици и да се осъзнаят от човека като вкусови усещания. Следователно слюнката допринася за по-добрия вкус. Благодарение на ензима ЛИЗОЗИМ, слюнката има и защитна функция. Той може отчасти да унищожи попадналите в устната кухина бактерии.
Устройство и функции на гълтача, хранопровода и стомаха.
Оформената във вид на хапка храна, се избутва чрез езика към мекото небце и така се включва рефлексът ГЪЛТАНЕ. При всяко гълтане надгръклянникът затваря входа на гръкляна и хапката през гълтача навлиза в хранопровода.
Когато човек е в безсъзнание, гълтателният рефлекс е нарушен и в трахеята лесно може да навлезе течност. Затова на припаднал човек не трябва да се дават течности.
Гълтачът е разположен зад носната кухина, зад устната кухина и зад гръкляна. Най-горната му част (носоглътката) е част от дихателната система.
Средната му част се отнася едновременно към дихателната и към храносмилателната система, а най-долната му част е само към храносмилателната система. От гълтача хранителната хапка попада в хранопровода.
Хранопроводът е тясна тръба, дълга около 25 см. Минава по шията зад дихателната тръба, навлиза в гръдния кош, преминава през специален отвор на диафрагмата и се отваря в стомаха. В лигавицата на хранопровода има много жлези, чийто секрет я държи винаги влажна.
Това улеснява преминаването на хранителната хапка. Благодарение на мускулите, разположени в стената на хранопровода, се извършват вълнообразни движения и хранителната хапка се изтласква към стомаха. През гълтача и хранопровода, хранителната хапка минава бързо 6-7 сек, без да търпи промени.
Стомахът е разширение на храносмилателния канал с форма най-често на гайда. Разполага се в най-горната част на коремната кухина вляво, непосредствено под диафрагмата. Има вход (кардия) – място, където се отваря хранопроводът; средна част (тяло) – най-голямата част на стомаха, чието сляпо издуване над входа се нарича дъно, и изход (пилор), който свързва стомаха с дванадесетопръстника. В областта на пилора се намира мускулен стегач, който пропуска хранителната каша на порции към тънкото черво. Лигавицата, която постила стомаха е силно нагъната и съдържа голям брой жлези. Мускулатурата му е силна, гладкомускулните клетки са подредени в три слоя и извършват вълнообразни движения.
Стомашните жлези (14 000000) отделят стомашен сок. Количеството му зависи от обема и вида на поетата храна. За едно денонощие при възрастен човек се отделя около 2 литра стомашен сок. В стомаха храната престоява от 2 до 6 часа. Най-кратко престоява млечната храна 1-2 часа, а най-дълго храната богата на мазнини 5-10 часа. В резултат на стомашната перисталтика храната се дораздробява и се смесва със стомашния сок.
Стомашният сок съдържа ензими, солна киселина и слуз. Най-важната му съставка са ензимите. Основен ензим е ПЕПСИНЪТ, който се отделя в неактивна форма ПЕПСИНОГЕН и се активира под действието на солната киселина. Той разгражда белтъците до аминокиселини. В стомашния сок има ензим, разграждащ мазнините, но само тези, които са в емулгирано състояние (във вид на малки капчици).
Слузта предпазва стомашната лигавица от разяждащото действие на солната киселина. Солната киселина освен, че участва в активирането на ензимите, убива бактериите и осигурява набъбването на белтъците. Това улеснява действието на ензимите.
Регулация на стомашната секреция. Стомашният сок се отделя под влиянието както на самата храна, така и на нейния вид и миризма, а също и на представата за нея. Отделянето на стомашен сок трае 2-3 часа. Болката, отрицателните емоции, неприятната и с лоша миризма храна водят до потискане на стомашна секреция. Стомашният сок, който се отделя, преди още храната да е попаднала в стомаха, се нарича (активен) или (запалителен) сок. Той има голямо значение за храносмилането, тъй като храната щом попадне в стомаха, се подлага на химична обработка от предварително отделения стомашен сок.
Стомашната секреция се регулира и по хуморален път. Това става чрез различни вещества, които се образуват в лигавицата на стомаха (гастрин секретин и др.) и чрез кръвта стигаща до стомашните жлези и стимулират секрецията на стомашен сок. По този начин действат и продукти от разграждането на храната, които, след като се всмукват през стените на червата, преминават в кръвта и активират стомашната секреция.
