Циганче

Профил на цветето Циганче (Impatiens sultani)

     Циганчето е едно от най-разпространените и обичани цветя, красящи почти всеки дом или градина. Отглежда се като едногодишно или многогодишно растение, както и като саксийно, градинско или балконско растение.  Популярността му се дължи на неговата непретенциозност и лесно отглеждане, както и на факта, че цъфти бурно, обилно и красиво с нежни и разноцветни цветове. Облачетата от цветчета няма как да ни оставят равнодушни към красотата им. Циганчето (наричано у нас така заради веселите му, шарени цветове и неговата непретенциозност) е от сем. Balsaminacea.  Латинското му наименование  Impatiens,  означава „непонасящ натиск” и идва от факта, че семенните кутийки на циганчето се разпукват много лесно, дори само от полъха на вятъра или слабо докосване. Най-разпространени у нас са видовете Impatiens walleriana и Impatiens balsamina, както и в последно време вида Impatiens New Guinea.

Произход: Родина на циганчето е източна Африка. Там то расте в естествена среда по бреговете на реките в Танзания и Мозамбик на височина до 1700 метра.

Описание: Циганчето е многогодишно, тревисто растение със сочно, силно разклонено, стелещо се светлозелено стебло стигащо височина до 35 – 40 см. Листата са светлозелени или тъмни, понякога с лилав или сивкав оттенък, с елипсовидно-ланцетна форма, леко назъбени по края. Цъфти обилно от ранна пролет до късна есен, а при подходящи условия и цяла зима с ярки бели, оранжеви, розови, червени, лилави цветчета и техните нюанси. Венчелистчетата са плоски и разположени на къси дръжки в пазвите на листата. В долния си край завършват с шпора. Има редки и кичести сортове (наподобяващи розичка), както и двуцветни. Цветчетата са с диаметър до 3 – 4 см. Представителите на вида Нова Гвинея се отличават с много едри и ярки цветове и по-тъмен цвят на листата, които могат да бъдат и двуцветни. Той е резултат от дългата и упорита работа на селекционерите.

     Импатиенс валериана се отглежда предимно като саксийно и балконско растение в сандъчета, но може да вирее и в градината или да се използва за оформянето на цветни фигури, лехи и бордюри. Този вид се отличава с по-дребните си цветчета. Импатиенс балзамина у нас се отглежда предимно като градинско растение, като семената се сеят през пролетта направо в градината. Има нужда от ярко слънце и не понася хладни и много влажни лета.

Период на цъфтене: Това прелестно цвете цъфти от юли до октомври ако се отглежда навън (до падането на първите слани, които попарват нежните стебла на циганчето) и може да цъфти целогодишно при подходящи условия, ако се отглежда като саксийно растение.

Място и светлина: Импатиенса е силно светлолюбиво растение, но не понася силна и пряка слънчева светлина с изключение на някои градински сортове (Импатиенс балзамина). Предпочита сенчести или с шарена сянка места, поради което се развива добре и на северни изложения. При западно или южно изложение трябва да се засенчва.

Температура: Не обича прекалените жеги. Предпочита температура около 25 градуса, която през зимата не бива да пада под 13 градуса, тъй като циганчето има воднисто стебло, което при ниски температури лесно змръзва и загива. Ако искаме цветето да цъфти и през зимата, то температурата не бива да пада под 15 градуса.

Поливане: Циганчето е силно водолюбиво растение. То е едно от малкото, които е много по-лесно да уморим от засушаване, отколкото от преполиване. Разбира се не трябва все пак да го давим. През лятото се полива ежедневно (особено в горещо време може да се наложи да се полива и по няколко пъти на ден), а през зимата по-рядко, при леко просъхване на почвата. Добре е да се пръска редовно (без да се мокрят цветовете), което се отразява не само добре на цветето, но се явява и профилактика против акарите, които обожават импатиенса.

Субстрат и засаждане: За предпочитане са леки и плодородни почви и субстрати с добри дренажни свойства. В сандъчета се засажда на разстояние 15 – 20 см.
Торене: През лятото се тори редовно с тор за цъфтящи растения, което допринася за обилния цъфтеж. През есента торенето се разрежда.

Размножаване: Циганчето има силно разклонена структура, поради което е лесно да се сдобием с многобройни стъблени резници, кото се вкореняват лесно във вода или направо в пясък или перлит. Резника може да се покрие отгоре с прозрачен съд за по-бързо и резултатно вкореняване. Вкореняването на резници може да се прави целогодишно, стига да има достатъчно топлина и светлина. По-резултатно е вкореняването все пак през пролетта и лятото. Младото растение в началото се засажда в малка саксийка, след което се мести в по-голяма.
Импатиенс може да се отгледа и от семена , но доста по-трудно. Семената се засяват през март под стъкло или се покриват с полиетилен при температура 21 – 25 градуса. Разсада се засажда на открито през м. май.

Пресаждане: За да цъфти обилно циганчето, е нужно почвата да се подновява ежегодно. Саксията се сменя с по-голяма обаче, само когато старата е изпълнена с корени, защото в противен случай цветето спира цъфтежа си. Хубаво е на 2 – 3 години циганчето да се подновява, защото се изтощава и цъфтежа отслабва.

Вредители: Най-големия враг на импатиенса са акарите. За тях той е любим деликатес. Предпоставка за нападение от акари са високите температури и ниска влажност, поради което е хубаво циганчетата да се пръскат и овлажняват редовно. При нападение от акари растението започва да линее, листата се подвиват, цветните пъпки опадат и в крайна сметка цветето загива. По тази причина трябва своевременно да се пръска с акарицид. Импатиенса се напада и от оранжерийна белокрилка. Добър вариант за борба и в двата случая е Моспилан или друг подобен препарат.

За по-добър и компактен вид на циганчето и по-обилен цъфтеж, се препоръчва пензиране на връхчето на централното стебло, както и на разклоненията.