Профил на цветето Мушкато (Pelargonium)
Мушкатото е много красиво, непретенциозно и благодатно за отглеждане цвете, красящо почти всеки двор и градина в миналото, та чак до сега.
Произход: Родината му е Южна Африка. В Европа е донесено някъде към 17-18 век.
Описание: Многогодишно, храстовидно растение, на което новите леторасти са мъхести и месести, а старите – вдървени. На височина достига до 80 см. Листата най-често са с бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичури по 20. По разнообразие на багрите трудно може да бъде надминато. Срещат се нюанси на розовото, бялото, огнено-червеното, винено-червеното, цикламеното, лилавото, оранжевото, както и комбинация от различни цветове. Може да видите както кичести сортове, така и рехави или полукичести такива, както висящи и полувисящи, така и стандартни и мини сортове.
С течение на времето и с постоянство и фантазия, мушкатото може да бъде оформено и като дръвче. Срещат се и пъстролистни сортове. Сортовото разнообразие е голямо и наброява над 400 вида, включително и голямо количество хибриди. Разновидностите се обединяват в няколко основни групи:
Зонални (Pelargonium zonale) – това са предимно градинските видове.
Едроцветни английски (Pelargonium regale) – тъй наречените кралски видове
Ампелни ( Pelargonium peltatum) – висящите видове или познати ни още като сакъзчета
Дъхави или ароматни – използващи се в парфюмерията и сладкарството заради аромата им
Сукулентни ( Pelargonium cucullatum)
Период на цъфтене: от април до октомври. Редовно трябва да се отстраняват прецъфтелите съцветия. Ако зимува на топло и светло място е възможно да ви радва с цветовете си и през зимата.
Място: обича слънчево и топло място, но вирее и на полуслънчеви изложения, а някои сортове дори на северни. Може да бъде отглеждано както в градината, така и на балкона или в светла и слънчева стая.
Субстрат: Глинесто-хумусна градинска почва, като най-добре е да приготвим субстрат от 3 части градинска пръст, 2 части пясък и 1 част угнил оборски тор с добри дренажни свойства.
Засаждане: растенията се засаждат на около 20 см. едно от друго.
Поливане: в периода на растеж и цъфтеж се полива обилно, но без да се задържа вода. Все пак не трябва да се прекалява с поливането поради възможност за забавяне на цъфтежа. През зимния период (периода на покой) се полива рядко и пестеливо, само при пресъхване на субстрата.
Торене: До края на август се наторява всяка седмица с подходящи за цъфтящи растения торове.
Презимуване: Преди прибирането се отстраняват сухите листа и цветове, прекалено дългите филизи се скъсяват.Така ще имате и резници за засаждане и подаряване. Намалява се поливането до минимум. Прибира се в светло помещение в което температурите не падат под 5 градуса. Висящите сортове е по-добре да зимуват като резници като се поливат от време на време. Напролет се скъсяват до 2-3 колена и се засаждат на постоянно място. Мушкатото от двора може да бъде извадено, събрано на снопчета от по няколко растения и окачено в избеното помещение или увито във вестници и поставено в кашон на хладно без обаче да се допуща замръзване.
Размножаване: Може да се отгледа от семена или стъблени резници през септември (не е невъзможно и през другите месеци). Резниците се отрязват на 3-4 мм. под коляното и се оставят да позасъхнат няколко часа. Засаждат се в почва примесена с пясък или перлит. Презимуват на светло и не прекалено топло място. Напролет се засаждат на постоянно място като в последствие се пензират, за да се получи гъсто и красиво цъфтящо растение.
Вредители и болести: Възможни са мушкатово увяхване, сиво гниене, акари, листни въшки и др. Сравнително устойчиви и рядко боледуващи цветя.
