Захранване на кърмачето

Основни принципи на рационалното хранене в кърмаческа и ранна детска възраст. Естествено хранене. Захранване.

I Рационално хранене – храненето което задоволява оптимално физиологичните потребности от енергия и пластични вещества осигуряващи правилното протичане на обменните процеси на организма и нормалното физическо развитие.

Основни принципи на рационалното хранене:

  1. Доставената чрез храната енергия трябва да задоволява оптимално нуждите на кърмачето.
  2. Необходимата енергия трябва да се доставя от основни хранителни съставки  белтъци, масти и въглехидрати в оптимално физиологично съотношение: белтъци – 2 грама на килограм тегло; масти – 6 грама на килограм тегло; въглехидрати – 12 грама на килограм тегло.
  3. Хранителните продукти доставящи основните хранителни вещества трябва да осигуряват в оптимално количество есенциалните хранителни съставки:

а) есенциални аминокиселини – левцин, изолевцин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин, хистидин, цистин

б) полиненаситени мастни киселини – линолова

в) въглехидрати – глюкоза

4. Храната е основен източник на витамини, които трябва да бъдат доставени в оптимални количества за да се избягват хипо- и евентуално хипервитаминозните състояния.

5. Чрез храната се доставят необходимите електролити, минерални вещества и микроелементи. Нуждите от микроелементи с изключение на Fe се определя в зависимост от тяхното съдържание в майчината кърма, която е еталон за рационален внос задоволяващ физиологичните нужди на кърмачето.

6. С храната и чрез допълнително даване на вода трябва да се осигури оптималното количество вода което зависи от енергийния внос.

7. Рационалното хранене изисква доставката и на баластни вещества, който не са енергиен източник, но регулират изпразването на стомаха, чревната моторика и диспергират чревното съдържимо, като го правят по достъпно за действието на храносмилателните ензими. През първите месеци от живота ролята  на баластни вещества се изпълняват от лактоза, която е естествен стимулатор на чревната перисталтика. След захранването баластните вещества (целулоза, пектин и др.) се внасят чрез плодовете и зеленчуците.

 

II Естествено хранене на кърмачетокато естествено се означава млякото с майчина кърма до 4-6 месечна възраст с включване на обичайните храни за захранване.

Предимства на майчината кърма:

1. Тя е видово специфична храна чиито състав е плод на продължителна еволюция датиращо от появата на хомосапиес.

2. Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. Адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но оставят различни биологични различия:

а) антиинфекциозни фактори – повече от 20 на брой са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавени към адаптираните млека.

б) в кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но и стимулират и развитието на чревната лигавица и бариерната и функция

в) майчината кърма чрез своите биохимични и биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревният тракт, дихателната система, предотвратява развитието на отити и алергизиране на организма. Това рефлектира и в по-ниската заболеваемост и смъртност сред естествено хранените деца.

3. Чрез кърменето се създава оптимален емоционален контакт  между майката и детето, който повлиява поведението на детето през следващите месеци и години. Закърмването на детето трябва да стане възможно най-рано, като първоначално кърмачето се поставя на двете гърди. В родилния дом трябва да се забрани даването на адаптирани млека и обилното оводняване, особено с подсладени течности. Децата се приспособяват към 7-6 кратни хранене. При опасение че детето не получава достатъчно кърма да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съвета на лекар за стимулиране на лактацията.

III Захранване на кърмачето – дефинира се като постепенно въвеждане на полутечни храни (пюрета, каши, попари), който постепенно замества майчината кърма или адаптираните млека. Захранването е важен етап в живота на детето, Основна причина за необходимостта от захранване е нарастването на енергетичните потребности след 4-5 месец от живота. Освен това немлечените храни са източник на повече минерали и микроелементи на витамини и баластни вещества. Препоръчва се захранването да става след 16-тата седмица. Въвеждането на плодови пюрета през втория месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. Препоръчваната схема за захранване е:

–       през 4-тия месец (16-тата седмица) фабрично приготвено зеленчуково смляно пюре

–       през 5-тия месец (20 седмица) млечно-плодово брашнена каша и ¼ твърдо сварен жълтък

–       през 6-тия месец (24 седмица) фабрично приготвено местно-зеленчуково пюре

–       през 7-ия месец (28 седмица) попара със сирене

–       през 8-мия месец (32-36 седмица) пюре със смляно месо, супа с хляб

–       през 10-11 месец (40-44 седмица) опит с преходна храна

За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен, През периода на захранване децата продължават да получават майчина кърма или адаптирано мляко.

Опасностите от ранно захранване са:

–       затлъстяване

–       претоварване на организма с електролити (NaCl)

–       алергизиране от хранителен произход

захранване на детето

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.