Основни принципи на рационалното хранене в кърмаческа и ранна детска възраст. Естествено хранене. Захранване.
I Рационално хранене – храненето което задоволява оптимално физиологичните потребности от енергия и пластични вещества осигуряващи правилното протичане на обменните процеси на организма и нормалното физическо развитие.
Основни принципи на рационалното хранене:
- Доставената чрез храната енергия трябва да задоволява оптимално нуждите на кърмачето.
- Необходимата енергия трябва да се доставя от основни хранителни съставки белтъци, масти и въглехидрати в оптимално физиологично съотношение: белтъци – 2 грама на килограм тегло; масти – 6 грама на килограм тегло; въглехидрати – 12 грама на килограм тегло.
- Хранителните продукти доставящи основните хранителни вещества трябва да осигуряват в оптимално количество есенциалните хранителни съставки:
а) есенциални аминокиселини – левцин, изолевцин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин, хистидин, цистин
б) полиненаситени мастни киселини – линолова
в) въглехидрати – глюкоза
4. Храната е основен източник на витамини, които трябва да бъдат доставени в оптимални количества за да се избягват хипо- и евентуално хипервитаминозните състояния.
5. Чрез храната се доставят необходимите електролити, минерални вещества и микроелементи. Нуждите от микроелементи с изключение на Fe се определя в зависимост от тяхното съдържание в майчината кърма, която е еталон за рационален внос задоволяващ физиологичните нужди на кърмачето.
6. С храната и чрез допълнително даване на вода трябва да се осигури оптималното количество вода което зависи от енергийния внос.
7. Рационалното хранене изисква доставката и на баластни вещества, който не са енергиен източник, но регулират изпразването на стомаха, чревната моторика и диспергират чревното съдържимо, като го правят по достъпно за действието на храносмилателните ензими. През първите месеци от живота ролята на баластни вещества се изпълняват от лактоза, която е естествен стимулатор на чревната перисталтика. След захранването баластните вещества (целулоза, пектин и др.) се внасят чрез плодовете и зеленчуците.
II Естествено хранене на кърмачето – като естествено се означава млякото с майчина кърма до 4-6 месечна възраст с включване на обичайните храни за захранване.
Предимства на майчината кърма:
1. Тя е видово специфична храна чиито състав е плод на продължителна еволюция датиращо от появата на хомосапиес.
2. Майчината кърма задоволява енергетичните и пластичните нужди на детето през първите 4-6 месеца от живота. Адаптирането на млеката се постига биохимично сходство, но оставят различни биологични различия:
а) антиинфекциозни фактори – повече от 20 на брой са уникални за майчината кърма и не могат да бъдат прибавени към адаптираните млека.
б) в кърмата са налице повече от 100 ензима, които не само подпомагат храносмилането, но и стимулират и развитието на чревната лигавица и бариерната и функция
в) майчината кърма чрез своите биохимични и биологични свойства и начина на приемане чрез сукане предпазва от инфекции стомашно-чревният тракт, дихателната система, предотвратява развитието на отити и алергизиране на организма. Това рефлектира и в по-ниската заболеваемост и смъртност сред естествено хранените деца.
3. Чрез кърменето се създава оптимален емоционален контакт между майката и детето, който повлиява поведението на детето през следващите месеци и години. Закърмването на детето трябва да стане възможно най-рано, като първоначално кърмачето се поставя на двете гърди. В родилния дом трябва да се забрани даването на адаптирани млека и обилното оводняване, особено с подсладени течности. Децата се приспособяват към 7-6 кратни хранене. При опасение че детето не получава достатъчно кърма да не се бърза с дохранване с адаптирани млека, а да се потърси съвета на лекар за стимулиране на лактацията.
III Захранване на кърмачето – дефинира се като постепенно въвеждане на полутечни храни (пюрета, каши, попари), който постепенно замества майчината кърма или адаптираните млека. Захранването е важен етап в живота на детето, Основна причина за необходимостта от захранване е нарастването на енергетичните потребности след 4-5 месец от живота. Освен това немлечените храни са източник на повече минерали и микроелементи на витамини и баластни вещества. Препоръчва се захранването да става след 16-тата седмица. Въвеждането на плодови пюрета през втория месец не се счита за захранване, тъй като с него не се заменя млечно хранене. Препоръчваната схема за захранване е:
– през 4-тия месец (16-тата седмица) фабрично приготвено зеленчуково смляно пюре
– през 5-тия месец (20 седмица) млечно-плодово брашнена каша и ¼ твърдо сварен жълтък
– през 6-тия месец (24 седмица) фабрично приготвено местно-зеленчуково пюре
– през 7-ия месец (28 седмица) попара със сирене
– през 8-мия месец (32-36 седмица) пюре със смляно месо, супа с хляб
– през 10-11 месец (40-44 седмица) опит с преходна храна
За предпочитане е кашите на зърнена основа да бъдат с ориз, царевично или картофено нишесте с оглед избягване ранното внасяне на глутен, През периода на захранване децата продължават да получават майчина кърма или адаптирано мляко.
Опасностите от ранно захранване са:
– затлъстяване
– претоварване на организма с електролити (NaCl)
– алергизиране от хранителен произход
