Анемиите се определят като намаление на еритроцитната маса или на концентрацията на Hb в единица обем кръв. Наблюдава се във всички възрастови периоди на детството включително и при новородените.
1. Анемия при новороденото. Причини: кръвозагуба, която може да се дължи на руптура на плацентарни и пълни кръвоносни съдове, хирургични интервенции и др. При родови травми, новороденото също е анемично, както и при хеморагична болест у новороденото. Хемолизата е важна причина за анемия.
Лечение – хемотрансфузия.
2. Анемия при недоносените. Свързани са с различни фактори, в първия месец след раждането. Важна роля играе костния мозък – ранна анемия. По-късно играе роля дефицитът на желязо, вследствие изчерпване тъканните запаси на желязо – късна анемия, характеризира се с всички белези на желязо недоимъчна анемия. С подобна картина е и анемията при близнаци. Лечение на ранната анемия не се препоръчва, тъй като при липса на допълнително вредни фактори, еритропоезата се възстановява напълно. При много ниски стойности на еритроцитите и Hb, може да се проведе хемотрансфузия. Лечение на късната анемия е като при желязо недоимъчната анемия.
3. Желязо недоимъчни анемии. Недостигът на желязо предизвиква анемия. Причините са различни, но най-честата е недостатъчното приемане на желязо с храната. Профилактика е свързана с профилактиката на недоносеността, с правилно хранене и борба с инфекциите. Всички деца след 4 месечна възраст трябва да получават препарати съдържащи Fe два пъти дневно през устата, няколко месеца. Тези курсове могат да бъдат повтаряни 2-3 пъти годишно. Важно е навременното захранване на децата със зеленчукови храни.
Лечение. Fe (желязо) по 6 mg/kg тегло по 3 пъти преди хранене. При повръщане или диария – инжекционно приложение. Лечението продължава 2-3 месеца след нормализиране нивото на Hb, за да се възстанови запаса от желязо. Кръвопреливане се прави само при тежко- степенна анемия, назначават се и витамини.
4. Хомолитични анемии – характеризират се със силен разпад на еритроцити. Причини са интраеритроцитни или екстраеритроцитни увреждания. Делят се на – вродени и придобити. Лечение със спленектомия: При децата спленектомията трябва да бъде отложена след 4 годишна възраст. Ако детето поддържа ниво на Hb около 100 g/l без да се нуждае от чести преливания. След спленектомия, децата заболяват по-често от пневмококови инфекции. Хемоглобинопатии групи наследствени заболявания, при които има генетично обусловено нарушение в една от полипептидните вериги, на глобина, в резултат на което се образува патологичен Hb.
Най-често се среща анемията на coley – Таласемия майор. Това е най-тежката форма на таласемия.
Клинична картина: характеризира се с бледост, отпадналост, жълтеница, които обикновено стават явни от 6-та седмица след раждане. При по-големите деца изпъкват последиците от хроничната анемия – затруднено дишане, учестена сърдечна дейност, лесна уморяемост. От изследване проличава изразената анемия, хепатоспленомегалията, жълта оцветка на кожата и склерата. Децата изостават в психичното развитие и придобиват характерен екзотичен фациесконувиден череп, къс седловиден нос, изпъкнали скули. Децата преживели пубертета показват данни на клинична картина – има силно изразена анемия и промяна в еритропоезата на хемоглобина. Прогнозата е сериозна. Инфекциозните заболявания протичат тежко и стават причина за смъртта на болните деца.
Лечение: за да могат да водят нормален живот, трябва да поддържат ниво на Hb 100 g/l, което налага перманентни хемотрансфузи, които в последствие довеждат до вторична хемосидероза. В определени случаи, пълно излекуване се постига чрез провеждане на костномозъчна трансплантация.
