Менингити и Енцефалити

Етиология и епидемиология. Възпалението на мозъчните обвивки, може да се предизвика от почти всички микроорганизми: бактерии, вируси, гъбички. Менингите са толкова по-чести, колкото по-малки са децата. В зависимост от вида на ликвора биват гнойни и серозни. Гнойните са по характерни за новородените и кърмачетата, а серозните за по-големите. В периода на новороденото, най-честите причинители са грам отрицателните микроорганизми, но също и хемолитични стрептококи от група Б. В кърмаческа възраст най-чести причинители са хемофилус инфлуенце, пневмококи и менингококи. След тази възраст – менингококи. Менингита бива първичен и вторичен. Гнойните менингити се причиняват от гноеродни коки и бактерии, а серозните от вируси, лептоспири и туберкулозен бактерии.

Клинична картина. Включва няколко синдрома, въз основа на които се изгражда диагнозата: инфекциозен синдром, синдром на повишено вътречерепно налягане, синдром на менингорадикулярно дразнене, ликворен синдром.

ГНОЙНИ МЕНИНГИТИ – Етиологията е различна в зависимост от възрастта на детето и сезона.

Клинична картина. Началото е остро, внезапно, с висока температура и втрисане, повръщане, силно главоболие. Фонтанелата е изпъкнала напред, в тежките случаи се засяга съзнанието, наблюдават се гърчове в първите часове или дни. В най-тежките септични форми се наблюдава характерен звездовиден хеморагичен обрив, най-обилен по кожата на седалището, гърба и крайниците. Тези форми обикновено се съчетават и с кръвоизливи и некрози в надбъбречните жлези. Тези форми протичат мълниеносно с летален изход за часове. У новородените хипертрофичните и недоносените, гнойния менингит протича с атипична картина – като на преден план изпъкват белезите на инфекциозно заболяване и основните прояви са от страна на вътрешните органи.

Диагноза. Въз основа на клиничната картина се поставя и изследване на гръбначно- мозъчната течност. При около 40% от случаите причинителят се изолира от хемокултура.

Лечение. Провежда се в болнично заведение. Комплексната лечебна програма включва: антимикробна терапия, борба с шока, лечение на гърчовия синдром, общи грижи. Антибиотици се инжектират интравенозно, а при тежки случаи и в гръбначния мозък. Продължителността на лечението е 10-14 дни. При ранна диагноза и правилно лечение голям % оздравяват. При 10-30% остават трайни поражения на ЦНС.

СЕРОЗНИ МЕНИНГИТИ

Причиняват се от вируси, но също и от лептоспири бактерии и др.

менингитКлинична картина: Началото е остро, но обикновено не така бурно, както при гнойния. Инфекциозния синдром е различно изразен, температурата е почти винаги повишена, главоболието също е налице. Ликворът изтича по налягане, не е бистър с незначително увеличение на белтъка и клетките. В следващите дни промените в ликвора се нормализират.

Диагноза. Изгражда се върху признаците на основното заб. – менингеален синдром плюс ликвора. Протича подостро под формата на повишено вътречерепно налягане, което изисква лумбална пункция.

Лечение. Симптоматично. Диагн. ломбална пункция облекчава болното дете, назначават се и аналгетици. Прогнозата е добра.

ЕНЦЕФАЛИТ

Енцефалитът е възпаление на мозъчното вещество на главния мозък, което може да бъде причинено от вируси, бактерии, спирохети, гъбички, паразити. С най-голяма честота са енцефалитите, предизвикани от вируси. По-често срещани форми са:

– Полиомиелит (детски паралич). Предизвиква се от РНК ентеровируси. Заразяването става най-вече по орален път през устата или по въздушно-капков път. Патоморфологично възпалителните промени обхващат предните рога на гръбначния мозък и сивите рога на продълговатия мозък. Заболяването има 4 фази – стадий на обща инфекция, увреждане на нервната система, възстановителен стадий и стадий на остатъчните промени. Обикновено започва с повишена температура, отпадналост, слабо главоболие. Друг път с парализи на лицевия нерв, но най-често с монопареза на един от двата долни крайника. Наблюдават се следните клинични форми – спинална, менингитна и булбарна. Прави се ваксина, за да не се достига до заболяване. Обикновено децата остават с тежки увреждания.

– Съвременен паркинсонов енцефалит. Засяга едновременно деца и възрастни. Обикновено започва като инфекциозно заболяване – остро, с висока температура, главоболие, сънливост, отпадналост и след няколко дни се развива картината на Паркинсонов синдром.

– Невроборелиоза (лаймска болест). Предава се чрез ухапване от кърлеж. Засягат се всички вътрешни органи, включително нервната система. Клинично се проявява чрез три стадия – червеникав обрив на мястото на ухапването, развива се картина на полирадикулит и радикулоневрит, накрая се развива менингит. Лечението е с антибиотици от групата на пеницилина.

– Бяс. Причинява се от вирус и се предава от ухапване от животно (куче, котка, лисица и др.). Проявата на заболяването е от 2 седмица до 3 месеца. Патоморфологично се засягат сивите ядра в гръбначния и продълговатия мозък. Бесът е типичен полиоенцефалит. Има три стадия – продормален (продължава от 1 до 3 дена, започва с безсъние, главоболие, емоционална лабилност, болки на мястото на ухапването), стадий на възбуда (силно главоболие, световъртеж, страхови състояния) и паралитичен стадий (развива се булбурна парализа и болният загива от дихателна или сърдечна слабост). Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и клиничната картина.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.