Рахитът е заболяване на бързо растящия детски организъм в кърмаческата и ранна детска възраст, което се дължи на недоимък на витамин Д и неговите метаболити и в последващите отклонения в калциево-фосфорната обмяна и в минерал. на образуващата се кост. Този недоимък нарушава функциите на различни органи и системи, най-вече на костите, които се деминерализират, стават меки и лесно се деформират.
Фактори обуславящи развитието на рахита:
- Недоносеност – недоносените се раждат с по-големи запаси от витамин Д, Ca и фосфорни соли и имат по интензивен растеж.
- Интензитет на растежа – кърмачета с по-голямо тегло в прираст са по застрашени от рахит.
- Възраст – през първите 2 месеца рахит не се среща поради наличните запаси от витамин Д получени от майката през последните месеци на бременността. При недоносените обаче може да започне още през втория месец.
- Изкуствено хранене
- Сезон – наблюдава се по-често при деца родени през втората половина на годината.
- Социално-битови фактори – претрупване на кърмачето с дрехи, въздържане от закалителни процедури
- Инфекциозни заболявания – благоприятстват проявата на рахит, чрез задържане детето на легло, неправилно и непълноценно хранене, повръщане и диария.
Етиология. Витамин Д взема участие в регулацията на калция и фосфора в организма. За нормална минерализация на костите е необходимо калция и фосфора да бъдат в нормално количество и съотношение. Недоимъкът на витамин Д в детския организъм се дължи на:
– Недостатъчно образуване в кожата поради липсва на ултравиолетовото облъчване;
– недостатъчен внос на витамин Д с храната.
Патогенеза. Рахитът е заболяване, което се дължи на нарушено равновесие междуу растежа на костите и образуване на хрущялен и костен матрикс от една страна, и неговата минерализация от друга.
Клинична картина
1. Начален период 1-те прояви на заболяването настъпват обикновено през 3-тия месец, а при недоносените през 2-рия месец, но рахит може да настъпи и през следващите месеци на първата, дори и през втората година. Най-характерно за началния рахит са честите изпотявания, нарушение на съня. Ранни признаци са и мускулната хипотония и стряскането на детето от незначителен шум.
2. Рахит в разгара.
Череп – най-ранните костни изменения се открито по черепа. Ръбовете на черепните кости в областта на фонтанелите омекват, а затварянето на фонтанелата се забавя. Челните и теменни части на черепа изпъкват силно. Долната челюст изостава с развитието си и захапката става дълбока. Поникването на зъбите закъснява, те често са деформирани и лесно се развалят.
Гръдния кош, гръбнак и таз – характерен признак е задебеляването на ребрените хрущяли в областта на залавянето им за гръдната кост. Те изпъкват под кожата и образуват т.нар. рахитична броеница. Поради намалената минерализация ребрата са меки и огъваеми. Гръдния кош се сплесква странично, в долната част се разширява, а в горната се стеснява (обущарски гърди). В по-тежки случаи гръдната кост силно изпъква напред (птичи гърди). Гръбначния стълб в поясната си част изпъква напред и образува рахитична гърбица, а понякога настъпва и странично изкривяване т.нар. рахитична сколиоза. Могат да се наблюдават и съпътстващи деформации на таза, които довеждат до затруднения в нормалния родов механизъм в по-късна възраст.
Крайници – в края на първото полугодие се виждат рахитични гривни – задебеляване на китките и надглезенните стави. Настъпват деформации на долните крайници. Краката се изкривяват О-образно или Х-образно. Общи прояви – във връзка с мускулната хипотония рахитичните деца често са по-отпуснати, коремът е голям, нарушена е белодробната вентилация, снижени са и общите защитни сили, затова тези деца боледуват по-често и по-тежко от инфекции на дихателната система и пневмонии. При най-тежките случаи е налице увеличение на черния дроб и далака и анемия.
Период на оздравяване – характеризира се с обратно развитие на костните изменения. Изчезват проявите от страна на нервната система. Постепенно регресират и промените в останалите органи и системи. При нелекуваните деца с тежък рахит остават костни деформации за цял живот. В зависимост от тежестта и протичането се различават:-леки форми, средно тежки и тежки.
Диагноза. Тя се основава на амнестичните данни и клинични наблюдения и се потвърждава от биохимичните и рентгенови изследвания.
Профилактика
1. Антенатална – преди раждане. През последните месеци на бременността, ако съвпадат с есенно-зимния сезон на бременната се добавят от 400 до 1000 международни единици витамин Д.
2. Постнатална – грижи за правилно отглеждане на детето, осигуряване на чист въздух, правилно обличане, хранене, предпазване от чести заболявания.
3. Профилактика при недоносени – при недоносени с тегло от 2500-1500 грама се дава от 1500 до 2000 единици витамин Д дневно. При недоносени под 1500 грама се дава 2000 единици витамин Д дневно и половин-един грам калциеви соли дневно. При провеждане на физиопрофилактика, облъчване с кварцова лампа даването на витамин Д се прекъсва.
Медикаментозно лечение.
1. При лек рахит във фаза на разгар – от 2000 – 4000 единици витамин Д дневно;
2. Средно тежък- от 4000 до 6000 единици дневно;
3. Тежък рахит- от 6000 до 10000 единици дневно.
Лечението с витамин Д продължава до пълно оздравяване като общата лечебна доза е от 6000 до 1 800 000 единици. Оздравяването настъпва за около 1-2 месеца при леките и средно тежки форми и до 3-4 месеца при тежките форми.
Друг метод на лечение е ударното лечения с 300 000 до 600 000 единици витамин Д.
