Витамин Д недоимъчен рахит

Рахитът е заболяване на бързо растящия детски организъм в кърмаческата и ранна детска възраст, което се дължи на недоимък на витамин Д и неговите метаболити и в последващите отклонения в калциево-фосфорната обмяна и в минерал. на образуващата се кост. Този недоимък нарушава функциите на различни органи и системи, най-вече на костите, които се деминерализират, стават меки и лесно се деформират.

Фактори обуславящи развитието на рахита:

  1. Недоносеност – недоносените се раждат с по-големи запаси от витамин Д, Ca и фосфорни соли и имат по интензивен растеж.
  2. Интензитет на растежа –  кърмачета с по-голямо тегло в прираст са по застрашени от рахит.
  3. Възраст – през първите 2 месеца рахит не се среща поради наличните запаси от витамин Д получени от майката през последните месеци на бременността. При недоносените обаче може да започне още през втория месец.
  4. Изкуствено хранене
  5. Сезон – наблюдава се по-често при деца родени през втората половина на годината.
  6. Социално-битови фактори – претрупване на кърмачето с дрехи, въздържане от закалителни процедури
  7. Инфекциозни заболявания – благоприятстват проявата на рахит, чрез задържане детето на легло, неправилно и непълноценно хранене, повръщане и диария.

Етиология. Витамин Д взема участие в регулацията на калция и фосфора в организма. За нормална минерализация на костите е необходимо калция и фосфора да бъдат в нормално количество и съотношение. Недоимъкът на витамин Д в детския организъм се дължи на:

–    Недостатъчно образуване в кожата поради липсва на ултравиолетовото облъчване;

–    недостатъчен внос на витамин Д с храната.

Патогенеза. Рахитът е заболяване, което се дължи на нарушено равновесие междуу растежа на костите и образуване на хрущялен и костен матрикс от една страна, и неговата минерализация от друга.

Клинична картина

1. Начален период 1-те прояви на заболяването настъпват обикновено през 3-тия месец, а при недоносените през 2-рия месец, но рахит може да настъпи и през следващите месеци на първата, дори и през втората година. Най-характерно за началния рахит са честите изпотявания, нарушение на съня. Ранни признаци  са и мускулната хипотония и стряскането на детето от незначителен шум.

2. Рахит в разгара.

Череп най-ранните костни изменения се открито по черепа. Ръбовете на черепните кости в областта на фонтанелите омекват, а затварянето на фонтанелата се забавя. Челните и теменни части на черепа изпъкват силно. Долната челюст изостава с развитието си и захапката става дълбока. Поникването на зъбите закъснява, те често са деформирани и лесно се развалят.

Гръдния кош, гръбнак и таз характерен признак е задебеляването на ребрените хрущяли в областта на залавянето им за гръдната кост. Те изпъкват под кожата и образуват т.нар. рахитична броеница. Поради намалената минерализация ребрата са меки и огъваеми. Гръдния кош се сплесква странично, в долната част се разширява, а в горната се стеснява (обущарски гърди). В по-тежки случаи гръдната кост силно изпъква напред (птичи гърди). Гръбначния стълб в поясната си част изпъква напред и образува рахитична гърбица, а понякога настъпва и странично изкривяване т.нар. рахитична сколиоза. Могат да се наблюдават и съпътстващи деформации на таза, които довеждат до затруднения в нормалния  родов механизъм в по-късна възраст.

рахитКрайници в края на първото полугодие се виждат рахитични гривни – задебеляване на китките и надглезенните стави. Настъпват деформации на долните крайници. Краката се изкривяват О-образно или Х-образно. Общи прояви – във връзка с мускулната хипотония рахитичните деца често са по-отпуснати, коремът е голям, нарушена е белодробната вентилация, снижени са и общите защитни сили, затова тези деца боледуват по-често и по-тежко от инфекции на дихателната система и пневмонии. При най-тежките случаи е налице увеличение на черния дроб и далака и анемия.

Период на оздравяване – характеризира се с обратно развитие на костните изменения. Изчезват проявите от страна на нервната система. Постепенно регресират и промените в останалите органи и системи. При нелекуваните деца с тежък рахит остават костни деформации за цял живот. В зависимост от тежестта и протичането се различават:-леки форми, средно тежки и тежки.

Диагноза. Тя се основава на амнестичните данни и клинични наблюдения и се потвърждава от биохимичните и рентгенови изследвания.

Профилактика

1. Антенатална – преди раждане. През последните месеци на бременността, ако съвпадат с есенно-зимния сезон на бременната се добавят от 400 до 1000 международни единици витамин Д.  

2. Постнатална – грижи за правилно отглеждане на детето, осигуряване на чист въздух, правилно обличане, хранене, предпазване от чести заболявания.

3. Профилактика при недоносени – при недоносени с тегло от 2500-1500 грама се дава от 1500 до 2000 единици витамин Д дневно. При недоносени под 1500 грама се дава 2000 единици витамин Д дневно и половин-един грам калциеви соли дневно. При провеждане на физиопрофилактика, облъчване с кварцова лампа даването на витамин Д се прекъсва.

Медикаментозно лечение.

1. При лек рахит във фаза на разгар – от 2000 – 4000 единици витамин Д дневно;

2. Средно тежък- от 4000 до 6000 единици дневно;

3. Тежък рахит- от 6000 до 10000 единици дневно.

Лечението с витамин Д продължава до пълно оздравяване като общата лечебна доза е от 6000 до 1 800 000 единици. Оздравяването настъпва за около 1-2 месеца при леките и средно тежки форми и до 3-4 месеца при тежките форми.

Друг метод на лечение е ударното лечения с 300 000 до 600 000 единици  витамин Д.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.