Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване на дихателната система в детската възраст, с постоянна тенденция за нарастване. Засягат се до 15% от детското население. Представлява хронично заболяване, което протича с повтарящи се пристъпи на възвратима бронхиална обструкция (учестено и затруднено дишане) дължаща се на бронхиална хиперреактивност към различни причинители. Свързано е с възпалителни промени, при което основна роля играят мастоцитите и еозинофилите.
Етиология и патогенеза. В детската възраст се касае предимно за алергична патогенеза. Най-честите алергени причиняващи бронхиална астма са инхалаторните: дим, прах, косми на животни, пух. Играят роля и инфекциозните алергени (бактерии и фунгални спори), както и професионални алергени (текстилни влакна, химикали от различни производства, индустриални газове и др.). Под влияние на различни алергени се стига до сенсибилизация на организма с образуване на различни антитела. При среща с алергена
Клинична картина. Началото на бронхиалната астма е внезапно или постепенно като се предшества от различно продължителни кашлични периоди, серозна секреция от носа, промяна в настроението на болното, т. нар. продромални явления. Астматичните пристъпи се характеризират с нарастващо затруднение на дишането, хъркане и свиркане на гърдите. Детето е неспокойно с изплашен вид, изпотено. При честа мъчителна кашлица могат да се появят болки в корема. Понякога кашличния пристъп завършва с повръщане, което временно облекчава затрудненото дишане. Отделените храчки са в оскъдни количество и пристъпите на затруднено дишане трае от минути до часове и се прекратява спонтанно или под влияние на приложеното лечение. Налице е физикална и рентгенова находка, както и промени в алкално- киселинното състояние.
Лечение. Има за цел да прекрати наличният пристъп на затруднено дишане и да предотврати или да разреди възникването на нови пристъпи. Лечението се състои в приложение на: бронходилататори (вентолин, салбутанол), кортикостероиди, симптоматични средства, кислородотерапия, корекция на нарушенията в киселинно-алкалното състояние. Лечението в свободния интервал има за цел да подтисне готовността за астматичен пристъп. Той е продължително като се използват различни медикаменти В интервала се препоръчва физиотерапия, климатолечение, иглотерапия. При по-големите деца психотерапия.
Повече от 90% от болните оздравяват до пубертета, останалите продължават да боледуват и представляват значителен медицински и социален проблем.
