Профилактика в най-широк смисъл на думата означава осигуряване на всички необходими условия за правилно развитие и отглеждане и възпитание на детето, така че то не само да не се разболява, но при въздействие на патологични фактори у него да се справя успешно без тежки последици. В зависимост от времето на започване от естественото и както и от конкретните и задачи профилактиката бива:
1. Антенатална профилактика – започва от момента на забременяването. Тя включва предпазване на бременната от вредните влияние на околната среда, забрана на нощен и опасен труд, осигуряване на правилно и пълноценно хранене, избягване на тютюнопушене и алкохол, изключване на контакти с инфекции, които увреждат плода, Важна задача на антенаталната профилактика е да осигури раждането на доносено дете, тъй като недоносените са по-слабо устойчиви, много по-често боледуват и имат по-висока смъртност.
2. Постнатална профилактика – започва от раждането и продължава до края на юношеството. Освен към укрепване на устойчивостта на организма тя се насочва и към предпазване на децата от характерните за съответната възраст период заболявания:
- Кърмачето – от рахит, хипотрофия, анемия и диария;
- Децата от ранната и предучилищната възраст – от остри инфекциозни заболявания, злополуки и отравяния;
- Децата от училищна възраст – от гръбначни изкривявания, неврози и злополуки.
3. Обща диспозиционна профилактика – има за цел да създаде по-висока естествена обща устойчивост на детския организъм, чрез правилно и пълноценно хранене подходящ дневен режим, закаляващи процедури, физкултура и други хигиенни мероприятия.
4. Специфична диспозиционна профилактика – цели да създаде у детето изкуствен имунитет към най-важните и тежки инфекциозни заболявания. Това се постига чрез активна имунизация (ваксинация) срещу хепатит В, туберкулоза, полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, морбили, паротит, рубеола, грип и др. За да произвежда детския организъм специфични противотела различните ваксини се правят последователно по специален план (имунизационен календар на Република България).
5. Експозиционна профилактика – има за задача да предпазва младия организъм от вредните фактори на околната среда създаващи условия за възникване на заболявания включващи и инфекциозни заболявания, настъпването на злополуки и др. Условията на живот трябва да бъдат такива че да не се допуска среща на детето с инфекциозно болни, да не се излага на опасност от отравяния, транспортни и други злополуки. Тук спадат и изискванията за предпазване на децата от вътреболнични инфекции.
6. Докато първичната профилактика има за задача да предотврати заболявания въобще, то вторичната профилактика цели да не се допуска рецидивирането и хронифицирането на заболяването. Това изисква ранна диагноза и своевременно лечение на тежките заболявания. Пример за значението на вторичната профилактика е ревматичната болест – правилно и системно проведената вторична профилактика предпазва детето от рецидиви на заболяването и клапни увреждания на сърцето. Вторичната профилактика включва и рехабилитацията след някои тежки заболявания с цел избягване на остатъчните явления, както и професионално ориентиране на такива деца.
