Пневмония може да се развие като усложнение на инфекциите на ГДП. Възпалителния процес може първично да ангажира белия дроб или да е вторичен – в резултат на друго заболяване.
Възрастовите особености на детския организъм определят спецификата в клиничния ход при отделните възрастови групи. Пневмониите при новородените показват съществени различия в сравнение с тези при по големи деца и възрастни. Причинителите са различни бактерии и вируси – пневмококи, стафилококи, стрептококи хемофилус инфлуенце, парамиксовируси, особено респираторно-синсициатния вирус и парагрипни вируси, аденовируси, микоплазми, гъбички, рикетсии. Обичайният начин за проникване на инфекцията е въздушно-капков.
Патогенеза. Играят роля 2 фактора:
- Интоксикацията от болестотворните причинители и смущенията в обмяната на веществата;
- Дихателна недостатъчност.
Пневмонии в периода на новороденото:
1. Вродени пневмонии – възникват при ранно пукване на околоплодния мехур, продължително раждане или при заболяване на бременната (сепсис, грип). В около 50% от случаите са причина за смъртта на плода. За тях трябва да се мисли, когато признаците на пневмония се установят в първите 24-48 часа след раждането.
Клинична картина. Наличие на асфиктични пристъпи, ноздрено дишане, пяна на устата. Прогнозата е лоша.
2. Аспирационни пневмонии – възникват при аспирация на инфектиран материал (околоплодна течност, кръв, вагинални секрети). Децата могат да аспирират и по-късно при хранене с кърма или други адаптирани млека. Обикновено се раждат с асфикция, дишането е ускорено и неправилно, налице е ноздрено дишане и пяна на устата, температурата не е повишена. Прогнoзата е лоша.
Лечение. Антибиотици, кислородотерапия, сърдечно-съдови средства, витаминотерапия.
3. Ателактатични пневмонии. Наблюдават се най-често при новородени с мозъчни увреждания в резултат на родови травми. При неправилно дишане, белият дроб не се разгъва достатъчно. Новородените са бледи, дишането е учестено и затруднено.
4. Пневмонии причинени от Грам отрицателна флора (хемофилус инфлуенце, псевдомонас, клебсиела и др.). Повечето от тях се явяват вътреболнични инфекции, насложени върху инфекции на ГДП. Заразяването става по въздушно-капков път, но също така чрез инструментариума, апаратурата и инвентара в отделенията за недоносени, хитрофични и в отделение за интензивни грижи. Причиняват тежки прогресиращи двустранни пневмонии с бърза еволюция и летален изход. Трудно се подават на лечение с антибиотици.
Пневмонии при недоносени:
1. При недоносените най-често се наблюдават ателактатични и аспирационни пневмонии. Ранен признак са пристъпите на цианоза и асфикция, пяна на устата. Дишането е неправилно с апноични паузи, общото състояние е силно увредено, не приемат кърма, повръщат, теглото им спада.
2. Пневмоцистова пневмония – причинява се от пневмоцистис карина. Засяга предимно недоносени и хипотрофични деца на възраст от 2-6 месеца. Заразяването става по аерогенен път. Инкубационният период е от 10 до 40 дни. Заболяването започва постепенно, без повишена температура, детето загубва апетит, спада на тегло, появява се суха кашлица, характерно е прогресивно нарастващата дихателна недостатъчност (тахипнея до 80-100 в минута, диспнея), налице са физикални и рентгенови промени.
Диагнозата се потвърждава чрез откриване на причинителя в трахеален секрет или белодробен пунктат. Значение има и РСК.
Лечение – хоспитализация в изолатор, ефикасно е лечението е пентамици. С успех се прилагат и медикаменти от групата на сулфонамидите, Прогнозата е съмнителна, навременно лечение снижава значително леталитета.
Пневмонии в кърмаческа възраст:
1. Стафилококови пневмонии – срещат се най-често в кърмаческия период и в периода на новороденото. Стафилококите нормално се намират в дихателните пътища на детето. Те стават патогенни при определени условия – намалена резистентност на макроорганизма, повишена вирулентност на микроорганизма.
Източник на стафилококи са гнойни, кожни инфекции, заболявания на лигавиците, мастит на майката.
Клинична картина – началото е остро и драматично, започва с признаци от стана на ГДП – хрема, кашлица, повишена температура. Постепенно се появява тахипнея, диспнея, цианоза. Заболяването протича тежко и се съпровожда от усложнения – белодробен абсцес, пневмоторика, плеврален излив.
За да се избегне стафилококов хоспитализъм персонала трябва да спазва стриктна лична хигиена и да извършва щателно дезинфекциране на всички предмети намиращи се в стаята на болния. Въздуха трябва да се пречиства под действието на бактерицидни лампи или чрез облъчване с кварцова лампа.
Лечение – полусинтетични пеницилини, цефалоспорини, аминоглюкозиди, вливане на антистафилококова плазма.
2. Интерстициална пневмония. Причинява се най-често от вируси, по-рядко от бактерии (като златистия стафилокок).
Клинична картина – започва остро с повишена температура, кашлица, учестено и затруднено дишане, цианоза. Протичането е тежко поради засягане на еластичната тъкан в интерстициума.
Лечение – антибиотици, кислородотерапия, симптоматични средства.
Пневмонии при по-големите деца:
Причинява се от пневмококите. Тя е израз на генерализирана реакция на организма сенсибилизиран по отношения на пневмококите и техните протеини. Израз е на зряла реакция на детския организъм, затова се среща при по-големи деца.
Клинична картина – започва остро с повишена температура до 40 градуса, дишането става тежко, общото състояние се влошава. След закашляния децата отделят ръждиви храчки. След около една седмица спада кризата и настъпва подобрение на общото състояние.
Усложнения – гноен менингит, перитонит, абсцес, плеврален излив
Лечение – антибиотици от групите на пеницилините и цефалоспорините, антипиретици, сърдечно съдове средства, витамини.
Атипични пневмонии – причиняват се от вирусите на орнитозата и пситакозата.
Клинична картина – започва остро с повишена температура, главоболие, отпадналост, дразнеща кашлица и пристъпен характер. Продължава 7-10 дни. Протичането е благоприятно.
Лечение – антибиотици от групата на тетрациклините.
