Остри инфекции на горните и долните дихателни пътища – остър ринит, тонзилофарингит, ларингит, остър бронхит, бронхиолит.
Заболяванията на дихателната система запазват своето водещо значение в детската патология поради тяхната честота, разпространение.
Понятието остри инфекции на ГДП е сборно и включва острото възпаление на лигавицата носа, фаринкса, ларинкса, трахеята и бронхите. Наблюдава се най-често през зимно-пролетния сезон, а и епидемични взривове се срещат по всяко време дори и през лятото. Обикновено се касае за бактериална инфекция. Причинителите на острите инфекции на ГДП са различни вируси, коксаки вируси А и Б, грипни и парагрипни вируси, аденовируси, респираторно-синцитиални вируси, микоплазми и хламидии. Източник на инфекцията е болният човек. Вирусите попадат в организма по въздушно-капков път, входната врата е назофаринкса, от където чрез ларинкса и трахеята, попадат в бронхите, бронхиолите и белия дроб.
Вирусите имат подчертан афинитет към епителните клетки на дихателните пътища и унищожавайки ги, улесняват проникването на вторична бактериална инфекция към 3-4 ден от началото на заболяването.
ОСТЪР РИНИТ – ринофарингит. При новородени и кърмачета към възпалението на лигавицата на носа (ринит) се включва обикновено и възпаление на лигавицата на фаринкса, поради което се говори за рино или назофарингит. То е едно от най-честите заболявания при кърмачетата. Причинители са риновируси, аденовируси, респираторно-сенцитиални вируси и други.
Първичните бактериални инфекции са редки, но протичат тежко с гнойна секреция от носа. Първичното инфекциозно огнище е носната лигавица с тенденция за разпространение на възпалителния процес към долните отдели на дихателните пътища.
Клинична картина. Зависи по-скоро от възрастта на детето, а не от етиологичния фактор. При кърмачета заболяването започва остро с висока температура, общото състояние на детето е увредено, понякога настъпват хипертермични гърчове, кихането, кашлицата и наличието на слузно-серозна секреция от носа не рядко предхождат високата температура. Носът е запушен, секрецията се стича в назофаринкса. Храненето се затруднява, кърмачето отказва да суче, става неспокойно. Обективно се установява суха и зачервена задна фаренгиална стена. Бързо се развиват белезите на вторичната бактериална инфекция – отит, трахеобронхит, пневмония, пилонефрит.
Лечение. То е симптоматично – механично очистване на секретите от носа, овлажняване на стайния въздух, капки за нос по 1-2 капки в носа, 15-20 мин. преди кърмене. Антибиотици се прилагат при тежко общо състояние или при наличие на усложнения.
ТОНЗИЛОФАРИНГИТ (сливици). Изолирано възпаление на тонзилите се среща при по-големите деца, обикновено от възпалителния процес се обхващат и небните дъги. Вирусните тонзилити са с по-леко протичане.
Клинична картина. Започват остро, с повишена температура до 40 градуса. Общо неразположение, болки в корема при по-малките, сухота в устата, дразнене и болки в гърлото. Подчелюстните лимфни възли често се увеличават и са болезнени, езикът е обложен. Децата имат неприятен дъх в устата. Установяват се уголемени оточни и зачервени тонзили. Усложненията са свързани с бактериални инфекции – перитонзиларен абсцес, лимфоденит, отит, нефрит, ревматизъм и др.
Лечение. Назначават се антибиотици от групата на пеницилина за 7-10 дни. Използват се и симптоматични средства – антиперептици, противокашлящи, физиотерапия. Уголемяването на тонзилите зачестява към 3-4 год. Говорът е гъгнив, дишането затруднено. Към тонзилектомия се пристъпва само при строги индикации, поради голямото им значение в имуногенезата на детето като лимфоиден орган.
Остър субхордиален ЛАРИНГИТ. Протича тежко като е необходима спешна лекарска намеса.
Етиология. В 85% е вирусна, най-често причинители са парагрипни вируси, но рядко аденовируси, а от бактериите химуфилус инфлуенце. Засяга предимно деца от 6 месеца до 5 години и има подчертана сезонност през студените месеци. Тежките стенотични явления се дължат на възпалителен оток на лигавицата в субхордалното пространство и на допълнителния спазъм на ларенгиалната мускулатура. Предпоставка за развитието му е и физиологично тесния ларинкс в тази възраст.
Клинична картина. Проявите настъпват бурно и драматично в хода на острия ринит или ринофарингит, която слиза надолу. Детето се събужда през нощта от силна кашлица и тежък пристъп от затруднено дишане. Лицето му изразява уплаха. Дишането е шумно, а гласа дрезгав. В тежките случаи лицето е цианотично. Пристъпът на затруднено дишане продължава няколко часа, но може да се повтори и през следващите нощи, обикновено температурата не е повишена.
Диагноза се поставя от директната ларингископия.
Лечение. Изисква възстановяване на нарушената проходимост на ГДП. Детето се хоспитализира в интензивно отделение. Въздухът в стаята се овлажнява, правят се инхалации, дават се течности през устата, подава се кислород, аплецират се кортикостероиди. При подозиране на бактериалната инфекция се назначава антибиотик. При жизнени показания – трахеостомия.
ОСТЪР ТРАХЕОБРОНХИТ И БРОНХИТ. Като самостоятелна болестна единица, острия бронхит се среща само при по-големите деца. При кърмачетата трахеята почти винаги е въвлечена в острия възпалителен процес, поради което се говори за трахеобронхит.
Етиология. Причинява се от 3 групи фактори: инфекциозни, алергични, химични. Най-чести причини са респираторно-стициални вируси и аденовируси. Бактериалната инфекция почти винаги се предхожда от вирусна. Най-чести бактериални причинители са химофилус инфлоенце, стафилококи и стрептококи.
Клинична картина. Зависи от възрастта на детето и причинителите. Започва нерядко с хрема, умерено повишена температура, кашлица, отначало суха, по-късно влажна, която понякога завършва с повръщане. Налице е характерна физикална находка. Обикновено детето е с увредено общо състояние, с шумно дишане чуващо се от разстояние. Налице е характерна физикална находка и рентгенови промени.
Лечение. В зависимост от клиничната картина се употребяват комплексно симптоматични средства – отхрачващ сироп, бронходилататори, антибиотици, кортикостероиди.
БРОНХИОЛИТ. Тежко заболяване засягащо деца до 3 години, но най-застрашени са децата до 6 месеца.
Етиология. Най-чест причинител е респираторно-сициалния причинител (около 75%), но са възможни инфекции с парагрипни и грипни вируси, аденовируси, микоплазми.
Клинична картина. Няколко часа или дни след контакт с болни от инфекции на ГДП, кърмачето заболява с хрема, кихане, кашляне, повишена температура, безапетитие, повръщане. Бързо се развива дихателна недостатъчност, учестено и затруднено дишане, цианоза около устата, които са важни диагностични критерии. Установява се и характерна физикална и рентгенова находка. Налице са и промени в киселинно-алкалното състояние.
Лечение. Провежда се по общите принципи за лечение на дихателна недостатъчност – подобряване на проходимостта на дихателните пътища, кислородолечение, корекция на нарушенията на киселинно-алкалното състояние. Антибиотици се включват за предотвратяване на вторичната инфекция, която се развива бързо в тези случаи, кортикостероидите намаляват възпалителните изменения и отока на лигавицата, както и при забавения спазъм на бронхиалната мускулатура.
