Остри инфекции на горните и долните дихателни пътища при децата

Остри инфекции на горните и долните дихателни пътища – остър ринит, тонзилофарингит, ларингит, остър бронхит, бронхиолит.

 Заболяванията на дихателната система запазват своето водещо значение в детската патология поради тяхната честота, разпространение.

Понятието остри инфекции на ГДП е сборно и включва острото възпаление на лигавицата  носа, фаринкса, ларинкса, трахеята и бронхите. Наблюдава се най-често през зимно-пролетния сезон, а и епидемични взривове се срещат по всяко време дори и през лятото. Обикновено се касае за бактериална инфекция. Причинителите на острите инфекции на ГДП са различни вируси, коксаки вируси А и Б, грипни и парагрипни вируси, аденовируси, респираторно-синцитиални вируси, микоплазми и хламидии. Източник на инфекцията е болният човек. Вирусите попадат в организма по въздушно-капков път, входната врата е назофаринкса, от където чрез ларинкса и трахеята, попадат в бронхите, бронхиолите и белия дроб.

Вирусите имат подчертан афинитет към епителните клетки на дихателните пътища и унищожавайки ги, улесняват проникването на вторична бактериална инфекция към 3-4 ден от началото на заболяването.

ОСТЪР РИНИТ – ринофарингит. При новородени и кърмачета към възпалението на лигавицата на носа (ринит) се включва обикновено и възпаление на лигавицата на фаринкса, поради което се говори за рино или назофарингит. То е едно от най-честите заболявания при кърмачетата. Причинители са риновируси, аденовируси, респираторно-сенцитиални вируси и други.

Първичните бактериални инфекции са редки, но протичат тежко с гнойна секреция от носа. Първичното  инфекциозно огнище е носната лигавица с тенденция за разпространение на възпалителния процес към долните отдели на дихателните пътища.

Клинична картина. Зависи по-скоро от възрастта на детето, а не от етиологичния фактор. При кърмачета заболяването започва остро с висока температура, общото състояние на детето е увредено, понякога настъпват хипертермични гърчове, кихането, кашлицата и наличието на слузно-серозна секреция от носа не рядко предхождат високата температура. Носът е запушен, секрецията се стича в назофаринкса. Храненето се затруднява, кърмачето отказва да суче, става неспокойно. Обективно се установява суха и зачервена задна фаренгиална стена. Бързо се развиват белезите на вторичната бактериална инфекция – отит, трахеобронхит, пневмония, пилонефрит.

Лечение. То е симптоматично – механично очистване на секретите от носа, овлажняване на стайния въздух, капки за нос по 1-2 капки в носа, 15-20 мин. преди кърмене. Антибиотици се прилагат при тежко общо състояние или при наличие на усложнения.

ТОНЗИЛОФАРИНГИТ (сливици). Изолирано възпаление на тонзилите се среща при по-големите деца, обикновено от възпалителния процес се обхващат и небните дъги. Вирусните тонзилити са с по-леко протичане.

Клинична картина. Започват остро, с повишена температура до 40 градуса. Общо неразположение, болки в корема при по-малките, сухота в устата, дразнене и болки в гърлото. Подчелюстните лимфни възли често се увеличават и са болезнени, езикът е обложен. Децата имат неприятен дъх в устата. Установяват се уголемени оточни и зачервени тонзили. Усложненията са свързани с бактериални инфекции – перитонзиларен абсцес, лимфоденит, отит, нефрит, ревматизъм и др.

Лечение. Назначават се антибиотици от групата на пеницилина за 7-10 дни. Използват се и симптоматични средства – антиперептици, противокашлящи, физиотерапия. Уголемяването на тонзилите зачестява към 3-4 год. Говорът е гъгнив, дишането затруднено. Към тонзилектомия се пристъпва само при строги индикации, поради голямото им значение в имуногенезата на детето като лимфоиден орган.

Остър субхордиален ЛАРИНГИТ. Протича тежко като е необходима спешна лекарска намеса.

Етиология. В 85% е вирусна, най-често причинители са парагрипни вируси, но рядко аденовируси, а от бактериите химуфилус инфлуенце. Засяга предимно деца от 6 месеца до 5 години и има подчертана сезонност през студените месеци. Тежките стенотични явления се дължат на възпалителен оток на лигавицата в субхордалното пространство и на допълнителния спазъм на ларенгиалната мускулатура. Предпоставка за развитието му е и физиологично тесния ларинкс в тази възраст.

Клинична картина. Проявите настъпват бурно и драматично в хода на острия ринит или ринофарингит, която слиза надолу. Детето се събужда през нощта от силна кашлица и тежък пристъп от затруднено дишане. Лицето му изразява уплаха. Дишането е шумно, а гласа дрезгав. В тежките случаи лицето е цианотично. Пристъпът на затруднено дишане продължава няколко часа, но може да се повтори и през следващите нощи, обикновено температурата не е повишена.

Диагноза се поставя от директната ларингископия.

Лечение. Изисква възстановяване на нарушената проходимост на ГДП. Детето се хоспитализира в интензивно отделение. Въздухът в стаята се овлажнява, правят се инхалации, дават се течности през устата, подава се кислород, аплецират се кортикостероиди. При подозиране на бактериалната инфекция се назначава антибиотик. При жизнени показания – трахеостомия.

ОСТЪР ТРАХЕОБРОНХИТ И БРОНХИТ. Като самостоятелна болестна единица, острия бронхит се среща само при по-големите деца. При кърмачетата трахеята почти винаги е въвлечена в острия възпалителен процес, поради което се говори за трахеобронхит.

Етиология. Причинява се от 3 групи фактори: инфекциозни, алергични, химични. Най-чести причини са респираторно-стициални вируси и аденовируси. Бактериалната инфекция почти винаги се предхожда от вирусна. Най-чести бактериални причинители са химофилус инфлоенце, стафилококи и стрептококи.

Клинична картина. Зависи от възрастта на детето и причинителите. Започва нерядко с хрема, умерено повишена температура, кашлица, отначало суха, по-късно влажна, която понякога завършва с повръщане. Налице е характерна физикална находка. Обикновено детето е с увредено общо състояние, с шумно дишане чуващо се от разстояние. Налице е характерна физикална находка и рентгенови промени.

Лечение. В зависимост от клиничната картина се употребяват комплексно симптоматични средства – отхрачващ сироп, бронходилататори, антибиотици, кортикостероиди.

БРОНХИОЛИТ. Тежко заболяване засягащо деца до 3 години, но най-застрашени са децата до 6 месеца.

Етиология. Най-чест причинител е респираторно-сициалния причинител (около 75%), но са възможни инфекции с парагрипни и грипни вируси, аденовируси, микоплазми.

Клинична картина. Няколко часа или дни след контакт с болни от инфекции на ГДП, кърмачето заболява с хрема, кихане, кашляне, повишена температура, безапетитие, повръщане. Бързо се развива дихателна недостатъчност, учестено и затруднено дишане, цианоза около устата, които са важни диагностични критерии.  Установява се и характерна физикална и рентгенова находка. Налице са и промени в киселинно-алкалното състояние.

Лечение. Провежда се по общите принципи за лечение на дихателна недостатъчност – подобряване на проходимостта на дихателните пътища, кислородолечение, корекция на нарушенията на киселинно-алкалното състояние. Антибиотици се включват за предотвратяване на вторичната инфекция, която се развива бързо в тези случаи, кортикостероидите намаляват възпалителните изменения и отока на лигавицата, както и при забавения спазъм на бронхиалната мускулатура.

ларинкс

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.