Периоди на детската възраст и тяхната характеристика.
Подразделението на детството на възрастови периоди:
- 1. Степента на физическо развитие на децата
- 2. Нервно-психическо развитие на децата
- 3. Имунната защита
Различават се следните възрастови периоди:
Период на ВЪТРЕУТРОБНО развитие.
Започва от оплождането на яйцеклетката и продължава 280 ± 14 дни. Развитието на плода преминава през:
- Фаза на ембрионално развитие – до 3 месец.
- Фаза на плацентарно развитие – до края на бременността.
Периода на вътреутробно развитие се характеризира с подчертана интензивност на развитието протичащо в условията на специфична среда – майчиният организъм. Пълноценността на развитието на плода зависи от генетичните форми и сложното въздействие на външната среда, т. е. от здравословното състояние на бременната и условията на нейния труд и вид.
Период на ИЗВЪНУТРОБНО развитие.
1. Неонатален период – от раждането до 28 ден. Това време е необходимо за приспособяване на новороденото към извънутробния живот. Процесите на адаптация са най-ярко изразени през ранния неонатален период (до 7 ден). Той се характеризира с типична възрастова патология свързана с незрялостта на новороденото, вътреутробно възникнали заболявания (депресивно състояние, вродени аномалии, родов травматизъм, пневмонии, сепсис). Късният неонатален период от 7 до 28 ден се характеризира с приспособяване на детето към новата среда – семейният вид. Заболяемостта и смъртността са по-ниски от тези през ранния неонатален период, в тяхната структура преобладават вродените аномалии. Наблюдават се гнойно-септични, по-рядко вирусни респираторни инфекции. Отглеждането на новороденото изисква специални грижи, които имат значение не само за запазване живота на детето, но и за запазване на оптимални условия за понататъшното му развитие.
2. Кърмачески период – до 12 месечна възраст. Отличава се с бързи темпове на физическо и психическо развитие. Теглото се утроява, ръстът нараства с около 50%, прорязват първите 6-8 зъба. Кърмачето прохожда, изговаря първите думи, придобива сръчност и навици. Друга характерна черта на периода е имунобиологичната зрялост на детето като определя и характера на кърмаческата патология, която е висока и тежка. Тези особености обуславят и по-високата в сравнения с други възрастови периоди смъртност. Кърмачето се нуждае от индивидуално обслужване което се осъществява от майката. В детски ясли се приемат деца навършили 1 година.
3. Период на ранното детство – от 1 до 3 години. В този период растежа се забавя, голямата фонтанела се затваря, завършва прорязването на зъбите, интензивността на нервно-психологическото развитие все още е голямо. В тази възраст се утвърждават придвижването в изправено положение и говора. Характерно е бързото развитие на емоциите свързани с контактуването с околната среда. По-големите възможности за придвижване на детето и любознателността му се отразява върху заболяемостта и смъртността. Зачестяват острите заразни заболявания, нещастни случаи с отравяния, изгаряния и др.
4. Предучилищна възраст – от 3 до 6 години. Растежа и съзряването се забавя. В края на периода започва смяната на млечните зъби с постоянно. Динамиката показва нервно-психологическо развитие, заболяемостта е висока, преобладават острите заразни заболявания, респираторните алергии, ревматоидния артрит и др.
5. Училищна възраст – от 6 до 14 години. Растежа продължава с бавна и устойчива скорост. Повечето органи и системи достигат в морфологично и функционално отношение пълно развитие и се отличават от тези при възрастните само по своите размери. Умствените възможности нарастват, започва пубертетното развитие (при момичетата след 8 години, а при момчета 10 годишна възраст). Заболяемостта е по-ниска от предходните периоди, а клиничното протичане на много заболявания се доближава до това на възрастните. Зачестяват заболяванията на отделителната система, артериална хипертония, диабет, затлъстяването и др. Характерни за училищната възрастта са редица отклонения в поведението – неврозите, гръбначните изкривявания, нарушение в зрението, зъбния кариес. Смъртността е най-ниска от целия човешки живот и се дължи най-често на нещастни случаи (транспортен и друг травматизъм) и злокачествени заболявания.
6. Юношеска възраст – от 14 до 18 години. В условията на акселарация в края на този преходен период завършва развитието на детето, появява се стремеж към самостоятелност, половото влечение нараства, осъществяват се първите полови контакти. Заболяемостта се отличава с различни особености – появява се акне, наблюдават се някои ендокринни нарушения влияещи върху физическото и половото развитие на децата. Проявяват се редица хронични заболявания криещи началото си от най-ранното детство и довеждащи до ранна инвалидизация. Юношеската възраст се отличава с подчертана лабилна психика и един от най-трудните периоди за възпитателно въздействие. Много ученици започват да пушат, да консумират алкохол. При неуспехи в училище и конфликти в семейството възникват психо-невротични реакции, възможни са опити за самоубийство, търсене на убежище в наркоманията и др. отклонения в социалното поведение на детето. Водещо значение за смъртността при юношите има травматизма. През този период се решават жизненоважни за юношата въпроси определящи по нататъшната му съдба. Особено значение има правилното професионално ориентиране на юношите с хронични заболявания, при които само сполучливо избраната професия може да доведе до пълна социални реализация на младия човек.
