Двигателно развитие

Двигателно развитие на кърмачето

Движенията на кърмачето се делят на вродени и придобити. Пример за вродени движения са физическото безпокойство при глад или насочването на устата по посока на гръдното зърно на майката. Придобито движение е обръщането на главата по посока на гласа на майката.
Двигателните функции на детето се развиват постепенно. Най-напред движенията са несъзнателни. Например при допир до устата кърмачето започва да извършва сукателни движения; ръката се затваря при допир с пръст по дланта. По-късно движенията става съзнателни и целенасочени. Именно тези движения могат чрез упражнения да се заучат по-бързо, да се затвърдят чрез повторения – главата се обръща, ръцете посягат към играчката.
Двигателното умение, което възниква случайно (детето случайно хваща предмет), трябва да се развива целенасочено (опъва се връвчица или ластик над леглото на детето на височина 15 ч 20 см. на нивото на гърдите, за което се прикрепя играчката). Друг начин за развитие на двигателните умения на детето е подражанието, но то се развива основно след първата година от живота.

Развитието на двигателните умения става от главата към краката. Детето бързо започва да обръща главата си по посока на дразнителя – храна, играчка, глас. На половин година то удря с ръка по масата, на 9 месеца удря с предмет около себе си и едва на около 1 година се опитва да направи първите си крачки (обикновено момичетата правят това по-рано от момчетата).
Детето се ражда с вродени способности, които се развиват чрез възпитанието. Физическото развитие протича ускорено успоредно с развитието на неговите психични способности. Следователно, ако чрез упражненията подпомагаме физическото развитие, то това ще допринесе и за психическото развитие на детето.
Развитието на всеки организъм е строго индивидуално. Детския организъм не прави изключение. Следните данни за развитието на психомоториката при кърмачетата са ориентировъчни и не би трябвало да се приемат като константа:

Възраст

Умения

бебе първи месецI-ви месец

Поставено по гръб, детето забелязва движещ се предмет попаднал в полезрението му и за кратко време се заглежда. При силен звук поглежда или потреперва с цялото тяло. От време на време издава гърлени звуци.
От положение по корем може да обръща главата странично и от време на време за кратко да я повдига.
При повдигане от положение по корем ръцете, краката и главата му висят.

 

бебе втори месецII-ри месец

По гръб – вижда предмет който се движи над него и го фиксира, но за кратко време. Усмихва се когато му заговорят близките. Реагира на звуци.
По корем – Повдига главата леко и за няколко секунди.

 

 

бебе трети месецІІІ-ти месец

По гръб – следи с поглед заобикалящите го предмети и хора и наблюдава закачените над леглото предмети. На звуците реагира с движение или с успокояване. Движи се пъргаво и започва да гука. Обръща се от тилен лег до страничен.
По корем – задържа главата повдигната.
повдигнато във въздуха – краката са продължение на тялото, а главата започва да се повдига.

 

бебе четвърти месецІV-ти месец

По гръб – започва да заглежда ръцете си и да си играе с тях. Започва да посяга към подадените ме предмети. Задържа играчката в ръцете си и я разглежда.
По корем – държи главата повдигната, оглежда се и се обръща към източника на звука. Издава звуци и започва да се смее на глас.
Детето може да се поставя в някакво полуседнало положение.
Държано в стоящо положение, краката не могат да поемат тежестта на тялото.
Обръща се от тилен лег до лицев лег.

бебе пети месецV-ти месец

По гръб – разглежда обстановката около себе си. Хваща с цяла ръка предложения му предмет и го поставя в устата. Разпознава строгия и любезен тон на говора. Издава различни звуци (пищи силно).
По корем – повдига не само главата, но и тялото, подпирайки се на опънати ръце.
Правят се опити за поставяне на детето за момент в седящо положение. През първото полугодие не бива да се оставя детето да седи, за да не се застраши правилното развитие на гръбначния стълб. Поставено в това положение, но само за няколко секунди, за привиква, детето за малко се задържа, но с помощта на ръката, наведено напред.

бебе шести месецVІ-ти месец

По гръб – опъва коленете си. Опитва се да повдига главата. Предава си играчката от ръка в ръка. Опитва се да противопоставя палеца на показалеца.
По корем – започва само да се обръща от легнало положение по корем в легнало положение по гръб.
Поставено в седящо положение, вече се задържа поизправено, но не бива да се оставя да седи без опора. Намира източника на звука с очи. Издава гласни и съгласни звуци.
Държано в стоящо положение, поема тежестта на тялото в разкрачен стоеж.
При снемане към опора се опира на дланите си.

бебе седми месецVІІ-ми месец

По гръб – играе с краката си. Разглежда играчките в ръцете си.
Енергично се обръща от легнало положение по гръб в легнало положение по корем и обратно. Върти се около оста си.
Поставено в седеж без опора се опира на цяла длан, а с другата ръка запазва равновесие. В седящо положение в скута удря играчките в масата.

 

бебе осми месецVІІІ-ми месец

Поставено по гръб детето хваща по-малки предмети с палеца и показалеца. Пъха показалеца в предметите. При повикване успява да намери с очи познатото лице или предмет. Повтаря сричките и започва да ги удвоява.
Поставено по корем енергично преминава в опора на колене и се люлее напред-назад. Понякога пълзи по корем.
Може само да се изправи от странично лежащо до седящо положение и се задържа така. От това положение се оглежда и посяга към околните предмети.
При повдигане в отвесно положение свива леко краката.

бебе девети месецІХ-ти месец

Лежащо по гръб си играе с дребни предмети. Удря две кубчета едно в друго. Удвоява сричките – та-та, ма-ма.
Опитва се да пълзи.
Опитва се да седне направо от легнало положение по гръб с опора на предмишницата. Седи изправено и сигурно с разтворени крака.
Изправя се до рамката на креватчето само и с подкрепа се задържа в стоящо положение.
В положение повдигнато във въздуха с опора на корема повдига ръцете в страни – “лети с безмоторен самолет”.

бебе единадесети месецХ-ти месец

В положение по гръб вече само си почива. Радва се на движението.
Пълзи.
Играе в седящо положение.
С опора на рамката на креватчето се опитва да прави крачки.
При снемане към опора насочва ръцете и краката към нея – “приземява се”.

 

бебе на една годинаХІ-ти месец

Фината моторика започва да преобладава над обикновените движения. Манипулира с играчките.
Пълзи бързо напред и назад.
В седеж запазва идеално равновесие. При подканване показва части от своето тяло и околни предмети и хора.

ХІІ-ти месец

Сръчно манипулира с дребни предмети. Хваща в една ръка до две играчки. Противопоставя палеца и показалеца. Имитира прости дейности. Изпълнява обикновени задачи. Изговаря първите думи – “мама”.
Пълзи на ръце и стъпала.
От седеж играе с лъжичката и се опитва да я поднася към устата.
Изправя се енергично, стои само и прави първите несръчни крачки.
Нервно-психическо развитие на кърмачето.

Детето при раждането е безусловнорефлекторно същество, при което дълго остават да доминират хранителните и защитните рефлекси, изградени върху тактилни, температурни и болкови дразнения. Прагът на възбудимостта на периферните рецептори е значително по-висок у новороденото в сравнение със зрелия индивид и се понижава в първите дни , седмици, месеци – различно за различните видове сетивност. Сетивните формации са с повишена уязвимост. Периферните дразнения се разпространяват по нервен път върху съседни и далечни сегменти на гръбначния мозък по-бързо и по-широко, отколкото при възрастен. Възбужданията показват увеличена пробивност и склонност към широка ирадиация в ЦНС. Във връзка с това у децата лесно се предизвикват гърчови състояния от неголеми дразнения. От друга страна ЦНС бързо изпада в състояние на изтощение и пасивно задържане. Това обяснява лесното настъпване на обща вялост при различни въздействия. Повишеният праг на дразнимост може да доведе до заблуждаваща липса на реакция към физикалните дразнения, понякога с риск за здравето на кърмачето.
С жизнения опит и с помощта на възпитанието детето образува условни рефлекси. Особеностите във формирането на условнорефлекторната дейност на детето трябва да се познават добре, тъй като голяма част от физикалните мероприятия, особено кинезитерапията, представлява изграждане, усъвършенстване и автоматизиране на система от условнорефлекторни връзки. Сложните двигателни рефлекси започват да се изграждат след 4-тия месец, когато се появява статичната и двигателната функция – седеж, стоеж, ходене. Сроковете за поява на първите условни рефлекси, според данни на различни автори, са много различни – от часове до 3 – 4-ти месец след раждането.
Ограничените възможности за автоматизиране на условнорефлекторната дейност в детска възраст са причина за по-голямото нервно напрежение, напрежение на волята и вниманието при малкото дете. Условните рефлекси у децата не са фиксирани трайно. Всяко по-значително изменение във външната и вътрешната среда, като нова обстановка, отрицателни дразнители, емоционални афекти и др., води до ограничаване на възможностите за възпроизвеждане и образуване на условни рефлекси. От тук следва голямото значение на правилното организиране на външната среда при провеждане на физически процедури. То трябва да осигурява пълен микроклиматичен комфорт и спокойствие, за което помага ласкавото отношение от страна на персонала, провеждащ процедурите. Известно е, че при боледуване децата изгубват придобитите двигателни навици и умения. При провеждането на рехабилитационни мероприятия трябва да се изхожда от фактическото положение, установено чрез точно изследване на детето, а не от това, което би трябвало да бъде с оглед на възрастта. Когато системите от условни рефлекси се укрепват още в ранно детство, те се характеризират с голяма устойчивост и трайност.
Двигателните умения се развиват в различни срокове след раждането. Формирането на произволните движения се разглежда като формиране на нови временни връзки в кората на главния мозък. Условните двигателни рефлекси имат свои особености. Те се отнасят до възможността за формиране на двигателни рефлекси от всички анализатори, техния двупосочен характер и възникването им по метода “ проба-грешка”, тоест в собствения жизнен опит на детето. Подкреплението на рефлекса не се състои в приложението на безусловен дразнител, а постигането на определена двигателна задача. В ранната възраст главна роля играе подражанието, затова то определено трябва да се използва умело и на място от методистите.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.