Епидемиология. Детето се заразява от своите близки, изключително рядко от друг случаен контакт. Основен причинител е човешкия тип на туберкулозния микобактерии, тъй като говеждия тип е много рядък. Храносмилателния път на заразяване е изключение, липсват условия за трансплацентарно предаване на инфекцията, тъй като всички бременни се изследват и лекуват. Опасно е заразяването през първите 3 месеца след раждането, когато детето не си е заработило имунитет от БЦЖ ваксината.
Патогенеза. Попаднали в белия дроб туберкулозните бактерии предизвикват възпалителни промени. Инфекцията се разпространява по лимфен път, за да обхване и регионалните лимфни възли, така се оформя първичния комплекс. При неблагоприятен ход от първичното огнище, инфекцията се разпространява по съседство и ендобронхиално, обхващайки много нови участъци от белодробния паренхим. Обикновено инфекцията приключва с първичния комплекс или за по-дълго време остава туберкулозния бронхаденит.
Особености на съвременната детска туберкулоза. Съвременната туберкулозна инфекция се развива при деца с повишена устойчивост, благодарение на БЦЖ ваксината. От това произхождат следните особености:
- Липса на вродена туберкулоза;
- Леко протичане и често спонтанно оздравяване;
- Изключителна рядкост на формите причинявани от говеждия тъпи на тубекулозния микобактерии;
- Изключителна рядкост на туберкулозен плеврит, перикардит, дисиминираните и други злокачествени форми, както и на органната локализация на туберкулозата;
- Преобладаване на субклиничните форми;
- Зачестявания на заболявания причинени от резистентни щамове на туберкулозния микобактерии.
Клинични форми:
1. Първичен комплекс – заболяването започва постепенно, неусетно, детето е отпаднало, с намален апетит, бледо, с лека кашлица. При обективното изследване се откриват увеличени лимфни възли, понякога леко увеличен далак, но белодробния статус е в норма. Изброените признаци отговарят на една хронична интоксикация. Тези смущения могат да продължат седмици наред и диагнозата да остане неразпозната, ако не се направи рентгенография на белите дробове и туберкулинови проби.
2. Туберкулозен бронхаденит – най-честата съвременна изява при туберкулоза при децата. Общите прояви са както при първичния комплекс. При значително набъбване на лимфните възли, може да има дразнеща кашлица. В помощ на диагнозата са данните от рентгена на белия дроб и положителните туберкулинови проби.
3. Туберкулозен менингит. Същност се касае за туберкулозен менингоенцефалит. Инфекцията се предава по хематогенен път от трахеобронхиални, казеозни, лимфни възли.
Клиничната картина се развива в 3 стадия, всеки с продължителност от 7 дни:
- първият стадии е начален, детето остава затворено в себе си, има субфебрилна температура, понякога леко главоболие.
- вторият стадий е на увеличен вътречерепен натиска и на менингокуларно дразнене – упорито главоболие, повръщане, хиперестензия.
- третия стадии е паралитичен – болното е унесено, изпада в кома, намират се парализи на нервно-мозъчни нерви. Дишането става неправилно и към края на третата седмица смъртта настъпва от прогресиращата хидроцефалия.
За диагнозата важно значение има ликворната находка – бистър ликвор с повишен белтък и клетки.
4. Субклинично протичаща туберкулоза. Диагнозата се поставя при дете, което е под наблюдение поради контакт с туберкулозно болен, отрицателните до момента туберкулинови проби станат положителни, а всички останали изследвания не показват болестни отклонения. Понякога тези деца развиват една или друга форма на туберкулоза, затова се лекуват 2-3 месеца и след това остават под диспансерно наблюдение.
Туберкулинова диагностика – провежда се с пречистен препарат на туберкулина. Започва се с една международна единица, при отрицателна реакция се прави проба с 10 единици, а след това и със 100, ако и тя е отрицателна детето се счита за практическо девствено. При положителна проба се отчитат размерът на инфилтрата и изразеността.
Критерии за диагноза:
- контакт с туберкулозно болен;
- положителни туберкулинови проби;
- положителен резултат от биопсичен материал;
- доказване на причинителя в биологични секрети от болния;
- положителен квантиферонов тест.
Лечение. Децата се хоспитализират в спец. детска болница, осигурява се пълноценно и усилено хранене. Етиологичното лечение се провежда в съчетание от 3 или поне 2 противотуберкулозни медикамента. Ако след изолиране на причинителя, той се окаже резистентен на някои от прилаганите средства, то се изменя с друго подходящо. Обикновено първичния комплекс оздравява след 3 месечно лечение. Лечението на туберкулиновият менингит е по-продължително.
Профилактика. Децата трябва да се пазят от контакт с туберкулозно болни. Ако детето не е БЦЖ ваксинирано в родилния дом, то ваксинацията трябва да се осъществи още през първия месец. Децата осъществили контакт с туберкулозно болни остават под диспансерно наблюдение, като периодично се подлагат на туберкулинова диагностика за своевременно откриване на заболяването.
