Алмойшавена….какво име само! Звучи странно, но някак приказно и много подхожда на това, което се получава в резултат. Този сладкиш видях преди време някъде в интернет и ако не се лъжа беше от сайта на Бон Апети. Хубавото е, че като видя нещо интересно, не мирясвам докато не го направя. В противен случай рецептата за тази вълшебна вкусотия сега нямаше да стои пред вас. Така стана и с този сладкиш. Направих го веднага, щом го видях, още повече, че е много лесен и елементарен. Така сега ще мога да ви дам рецептата и …..само да не го направите, мислете му! Единствено бихте загубили ако не му отделите нужното внимание. Толкова бързо се прави и още по-бързо се излапва, че…….ще се чудите дали е било реалност или фантазия. Честна дума! Алмойшавена се спряга за испанска закуска, но испанска или не, закуска или не…..трябва да призная, че е гениален с простотата си и в същото време невероятния вкус. Разкошотия в тава!
Получава се нещо странно, но много вкусно. Релефа му след изпичането е нещо като релефа на Родопите, Рила и Пирин взети заедно. Върхове и долини, низини, равнини… Сега гледате странно и с недоверие нали? Е, пробвайте, за да се уверите сами и да се насладите както на странните му форми, така и на впечатляващия, пристрастяващ вкус. Обожавам мързеливи и в същото време вкусни и ефектни рецепти и тази определено е сред фаворитите ми. Толкова вкусно…..ммммммм! Ако знаете само каква хрупкава захарна коричка се образува отгоре, абе…..какво да говоря? Опитате ли я, ще си мечтаете за още и още, и още…… ,но докато се усетите и тавата ще е празна, особено ако имате компания. Така че…не се унасяйте в мечти и в никакъв случай в момент на прехласване пред вкуса, не затваряйте очи, защото отворите ли ги……в чинията ви може да не е останало нищо. Мдааа, смешно ви е нали? Ами опитайте и се уверете! Нужни са ви само няколко яйца, захар, прясно мляко или вода, купа, тава, миксер, фурна и голяма уста за по-бързо омитане на резултата. Алмойшавена много обича компанията на сметана смесена с плодове или сладко (например малинова сметана). Ще ви ориентирам само как можете да си я направите. Простичко е. Смесете малиново, ягодово или друго сладко със заквасена сметана и оставете да се охлади. След това разбийте на сняг сладкарска сметана и смесете с охладената смес. Ето ви плодовата сметана. Не е нужно да споменавам, че сладкото е по избор, количествата също. Само ви давам ориентир, защото тук ще напиша рецептата за самата или самия Алмойшавена (и аз не знам как е правилно, защото не знам дефакто Алмойшавена момиче ли е или е момченце). Само обаче да спомена, че според мен на този аристократ (или тази) най-добра компания би правила малиновата сметана. Разбира се може в ролята на компаньон да влезе шоколад или сладолед или просто сладко… Аз обичам да си го хапвам натурален и да усещам неповторимия вкус на хрупкавата захарна коричка. Е хайде, вие сте на ход! Аз спирам, че започнах да слюноотделям (ако разбирате какво искам да кажа) и като си знам слабия ангел, току виж ей сега съм грабнала яйцата, захарта, брашното…..и миксера, и……… Пък в хладилника има крем карамел и торта, така че…..Алмойшавена е хубаво да почака.
Продукти: 1 1/2 ч.ч. прясно мляко или вода, 1/2 ч.ч. олио, 1 1/2 ч.ч. брашно, 4-5 яйца, щипка сол, 2 ванилии, кристална захар за поръсване
Приготвяне на Алмойшавена:
Ще правим парено тесто. Тези, които имат опит с него, може да използват всяка своя изпитана рецепта за парено тесто. За тези, които нямат подобен опит е следващото описание и дадените продукти по-горе. Тук ще отбележа, че прясното мляко може да се замени с вода или поне част от него. Олиото може да замените с приблизително същото количество краве масло. Брашното пресейте предварително. И така:
Сложете в тенджера прясното мляко, солта и олиото да заврат. След завирането, добавете брашното наведнъж, като бъркате непрекъснато енергично. След като тестото се събере на топка, отдръпнете от котлона. Оставете настрани да поизстине леко за около 5 минути. След това започнете да добавяте яйцата едно по едно. Не чакайте тестото да изстине, защото тогава поемането на яйцата от тестото става много трудно и ще се получи резултат на бучки. Да не ви притеснява факта, че тестото е още горещо и яйцата може да се сварят. Единственото, което трябва да правите е да прибавяте яйцата едно по едно и да бъркате по възможно най-бързия начин (без да оставяте яйцето да престоява в тестото неразбъркано) енергично с телена бъркалка, миксер или там с каквото ви е под ръка. Слагайте следващото яйце само след като предходното е напълно поето от тестото. Не съм дала точния брой на яйцата, понеже той зависи от големината им. Ако яйцата са прекалено големи или с двойни жълтъци, са необходими 4. Ако обаче са стандартни от магазина (размер L), сложете 5. Ако пък са маломерни или размер М, то сложете 6 броя. След като сте прибавили и последното яйце, разбъркали сте до гладка маса, то може да се каже, че сте готови. Ванилията добавете по време на прибавянето на яйцата. Остава да изсипете тестото в намазана с мазнина тава или такава покрита с хартия за печене и с лъжица, потопена в мазнина да разпределите тестото по цялото дъно на тавата равномерно. Не се опитвайте да го заглаждате идеално, защото не е необходимо, пък и на тази рошавост ще се дължи красотата и чара на този сладкиш. Единственото за което трябва да внимавате е, да изберете подходящ размер тава така, че след разстилането на тестото да се получи слой с дебелина около 1 – 1,5 см. Ако е нужно ползвайте 2 тави. А, и не разстилайте тестото до самия ръб на тавата. Оставете свободни 2-3 см.по цялата обиколка, понеже Алмойшавена е надувко и има прекрасната склонност да расте, дебелее, пухкавее, да се нагъва и т.н. Поръсете отгоре обилно с кристална захар, ама обилно поръсете! Като казвам обилно, то това означава да поръсите целия сладкиш с достатъчно захар и да не остане неозахарено място. Все пак не прекалявайте и не правете така, че върху тестения блат да се получи още един от захар. Поръсете толкова захар, колкото може да
полепне по тестото без да пестите, но и не повече от това. Все пак това е единственият подсладител в рецептата. В захарта също може да добавите 1 ванилия или малко канела ако обичате. Сложете тавата в предварително добре загрята на 200-220 градуса фурна. Печете докато сладкишът добие златист до тъмно златист загар. Част от захарта ще се карамелирира и ще направи сладкиша още по-вкусен. При печенето тестото на места се надига много и се получават причудливи форми. Все пак това е парено
тесто нали? След изпичането (около 30 мин.), изключете фурната, леко я открехнете и оставете сладкиша още 10 мин. във фурната. Ако го извадите веднага, то от рязката смяна на температурата, той ще спадне. Още нещо важно за тези, които са начинаещи в работата с парено тесто. По време на печенето не отваряйте фурната, защото спихването на сладкиша е гарантирано и гордия и надут Алмойшавена пред очите ви ще стане сплескан, неугледен, грозен и от осанката му нищо няма да остане. За вкус да не говорим – няма да ви хареса. Не отваряйте фурната през цялото време на печенето, но особено през първите 20 минути в никакъв случай. Наблюдавайте творението си през стъклото. След престоя в изключената фурна извадете сладкиша, нарежете и му се насладете. Получава се достатъчно сладък сладкиш, но все пак ако някой иска, може да си го гарнира с плодова сметана, мед, сладко, шоколад, карамелен или др. топинг, топка сметана или сладолед, ядки…..изобщо както ви харесва. Сега се сещам за една интересна идея с този сладкиш, която ако е успешна също ще ви опиша. Засега си остава тайна. Ами…..да ви е сладко!
Автор: Елена Иванова