Бъдни Вечер

В началото на новата слънчева година, в навечерието на Коледа, на 24 декември се празнува Бъдни вечер. Наричан още Наядка (Дупнишко), Суха Коледа (Софийско), Крачун (Плевенско и Ломско), този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг.

Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват от Игнажден (20 декември) и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово. Денят е свързан с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се подсигури и подпомогне семейното благоденствие.

Подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб. Хлябовете се приготвят от облечената празнично домакиня. Основният хляб, посветен на коледния празник е с кръгла форма, пластична украса от тесто – кръст, кръг, и се нарича боговица, бъдняк, светец, вечерна.
В Западна България върху хлябовете за бъднивечершната трапеза се изобразяват елементи от стопанската дейност – рало, орач, кошара ; животни – крава, свиня и др.
Момите в семейството приготвят или поне украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено с елипсовидна форма и допълнителна украса от орехи, бръшлян, чишмир. От тестото се навиват и преплитат обръч, плитки, затова в песните се пее за “вит-превит” кравай. Някои от краваите са кръгли, с дупка в средата. За малките коледарчета са коледните кравайчета, колачета, пупки. В Западнобългарските райони за момченцата те са с форма на подкова, а за момиченцата като осморки, наричани кукли.
  Жените в семейството готвят основните храни за трапезата, които са задължително постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник. Коледните християнски пости определят и вида на храната. През деня, докато се подготвя храната, започват своите обиколки малките коледарчета. Те са момченца (рядко момиченца) до 12-13 годишна възраст, носещи торбички, които обикалят домовете на близки и съседи с пожелание за плодородие и приплод на животните. В Западна България ги посрещат със сито, пълно с жито, което посипват по главите на децата, а те почукват по падналите на земята зърна и пожелават да се роди много жито през годината. Наричани славикарчета (Пловдивско), кофръжници (Западна България), малки колади (Разградско), те са очаквани като предвестници на желаното благополучие и награждавани с кравайчетата, които нанизват на тояжките си, сушени плодове, орехи, дребни пари.
   За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича бъдник, коладник (в Източна България) и дедник, прекладник, чикор (в Западна България). Дървото е обикновено крушово, дъбово или буково – здраво и роговито. В по-дебелият му край се пробива дупка и в нея се слага тамян, вино, масло, а след това тя се затваря с дървен клин и този край се увива в бяло ленено или копринено платно. Цялото дърво се намазва с осветено църковно масло и така “миросано”, дървото е готово за бъднивевечершния огън.
Кулминационния момент на празника е трапезата, около която се събират всички домашни. Вярва се, че колкото по-богата, “голяма” е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Затова стремежът е на нея да се постави всичко, което се произвежда, Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали. Трапезата се слага на земята върху разслана слама. Над сламата се поставя чувал за жито и отгоре месал. Върху него се нареждат храните – хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сарми, туршия, запазени от лятото плодове, сурово жито, а в някои райони на страната и малко пари, палешникът от ралото, пръст от нивата. Ястията трябва да бъдат нечетен брой.

Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида или на палнешника на ралото, а след това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки. Веднъж седнали, членовете на семейството не трябва да стават, ако това се наложи, може да стане само стопанинът, но върви приведен, за да натежават, да се привеждат от зърната житата. Стремежът е вечерята да започне рано, за да узряват по-рано житата. След като прекади, най-възрастният мъж разчупва хляба и раздава по една част на всички. Едва след това може да започне вечерята. От пластичната украса на хляба се дават на отделни членове на семейството онези части, които символизират техният труд – на овчаря се дава кошарата, на орача – ралото.
След като се нахранят, всички заедно, хващайки краищата на месала, вдигат трапезата, а децата се търкалят по сламата, но задължително в една посока, за да полягват житата само на една страна. От коледния хляб след вечерята поставят част на полицата, за да са високи житата. В Софийско в храната на добитъка слагат игнажденско колаче, което са разчупили на трапезата. От сламата поставят полозите на кокошките.
От трапезата на Бъдни вечер се запазват за следващите вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито.
В много райони на страната жените отделят по една хапка от всичко и занасят на гробищата на стопанина, наместника на къщата.
Календарният момент на празника е подходящ за прогнозиране на бъдещето, затова  са известни много гадания за времето, здравето, плодородието. Ако бъдникът гори буйно, с искри, това означава, че годината ще бъде плодородна. По ядките на орехите се гадае за здравето на членовете на фамилията. Със същата цел в огъня се хвърля и житно зърно или дрянова пъпка. Момите тайно отделят първия залък, поставят го под възглавницата си и по това, кога ще сънуват през нощта, определят своя бъдещ жених. Част от пепелта на бъдника се заделя и пази до есента, когато, смесена с житото посев, попада на нивата, за да подсигури добър растеж на житата. На първия кихнал по време на вечерята се обещава първото родено агънце, козленце, теленце. Поставените в хляба белези – сребърна пара, сламка, тиквена семка, обещават сполука на този, на когото са се паднали, в областта на стопанската дейност, за която са наречени. Намерилият сребърната пара ще бъде здрав и честит, успешни ще бъдат делата му през годината.

    Когато вечерята е свършила, всичко очакват идването на коледарите. Този обичай е известен във всички български земи, но се провежда по различен начин в Източна и Западна България. Участниците в коледуването в източнобългарските земи се наричат коледари, коладници, куледаше. Те са само мъже, предимно ергени и годеници. Своята подготовка започват от Игнажден, когато започват да учат песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж, който е водач на групата и се нарича цар, станеник, кудабашия, мармарин. Заедно с коледарите върви и групата от момчета, които известяват идването им и носят краваите. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украса на калпаците от китка и нанизи от пуканки, сушени сливи, стафиди. Групата, наричана куда, чета, обикаля домовете от полунощ до сутринта, като всяка група обикаля определена махала.

    Влизайки в дома, те пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина. Песните изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарската благословия, която е речитативна, в бързо темпо. Стопаните даряват коледарите с боб, брашно, сланина, месо, а момата подава специално приготвения коледарски кравай, върху който са поставени и малко пари.

    В западнобългарските краища обичаят коледуване е познат в Софийско. Коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима пеяче, гайдар. Старецът е облечен с обърнат на опаки кожух, със звънци по лактите и тояга в ръка. Той е водачът на групата. Заедно с бабата разиграват пантомима с хумористичен характер и сюжет от живота на селището, а трохоберът събира и носи краваите и другите дарове. Също както и в Източна България, коледарите пеят за всеки член на семейството и благопожелават щастие, здраве и богата родитба.

РЕЦЕПТИТЕ ЗА ЯСТИЯТА ОТ ТРАПЕЗАТА НА БЪДНИ ВЕЧЕР ЩЕ НАМЕРИТЕ КАТО КЛИКНЕТЕ НА СЪОТВЕТНАТА СНИМКА ОТ ГАЛЕРИЯТА ПО-ДОЛУ, КОЯТО СЕ ЯВЯВА ЛИНК КЪМ РЕЦЕПТАТА!