Бабините чудни курабии

По време на Великденските празници опитваме какви ли не курабии – от роднини, съседки, колежки и т.н. Всеки обаче си има рецепта фаворит, на която се доверява и е проверена многократно през годините. Ето моята рецепта, която правя задължително всяка година и отделно опитвам по нещо ново, което ме е впечатлило и съм научила от някоя умятна домакиня. Рецептата е от баба ми, а тя пък я знае от нейната баба и така………

бабините курабии

Бабините курабийки

 

Продукти необходими за вкусните бабини курабии:

10 яйца, 3 ч.ч. захар, 1 супена купичка разтопена свинска мас (може да замените с маргарин или масло, но с мас стават най-добре според мен), 1 с.л. оцет, щипка сол, 1 1/2 кофичка кисело мляко, 4 амоняка, 1 ч.л. сода бикарбонат, кората на 1 голям лимон(настъргана на ситно ренде), 7-8 ванилии, брашно, по желание стафиди, захар за поръсване на курабийките

Приготвяне: Яйцата се разбиват много добре със захарта като 2 от жълтъците се отделят за намазване на курабиите отгоре. Прибавя се киселото мляко с разтворените в него амоняк и сода. Разбърква се. Добавя се разтопената мазнина. Отново се разбърква и се слагат ванилиите и лимоновата кора. Тогава започваме да прибавяме брашно като омесваме непрекъснато до получаването на тесто за точене,но не много твърдо. Измесва се добре. Оставяме тестото да почине около 1 час. Колкото е по-меко тестото, толкова по-пухкави и меки ще бъдат курабийките, но пък има вероятност да си загубят формата. Ако тестото е по-твърдо, сладките ще си запазят формата, но ще бъдат по-ронливи и сухи. Вие преценете как ги искате. Аз меся тестото до средна твърдост – да не лепне, да се точи лесно и без прекалено много усилия, защото не обичам твърди и сухи курабии.  След като си е починало, от

курабии

Чудни курабийки

 

тестото се късат големи топки,които се разточват една по една на кори с дебелина около 1 см. От всяка кора се изрязват фигурки с формички, намазват се с разбит жълтък и се поръсват с кристална захар. Може да се поръсят и със стафиди.Останалото извън формичките тесто е събира и се омесва наново. От него отново се прави кора и се оформят курабийки. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса до зачервяване. След като се извадят от фурната се изсипват в голям съд, за да изстинат и след това се прибират в найлонови торбички. Много са трайни и вкусни и според мен още по-вкусни са като престоят.

Тестото може и да не се разточва и да се изрязва на формички, а да се шприцова през машинка за месо с подходящ специален накрайник отпред. Курабийките пак се мажат с разбито яйце и се поръсват с кристална захар и се пекат и съхраняват по вече описания начин. Аз лично така ги предпочитам. Стават по-вкусни. Курабии на фигурки правя от 1-2 кори само за децата. Останалото тесто обработвам през машинка.

Ето няколко важни и полезни трика и уточнения при правенето на курабии:

великденски курабии

Курабии с пълнеж

 

1. Тестото може да бъде замесено вечерта и курабиите да се пекат на другия ден. Стават също толкова хубави. Аз често правя така, понеже самото замесване на тестото си е доста трудоемка работа и докато го омеся добре, желанието ми за правене на курабии минава, а това си е доста дълго занимание – особено от тази доза.

2. Аз слагам настърганата кора на 2 лимона и повечко ванилии, понеже обожавам аромата на лимон с ванилия.

3. За да не мия загорели от захар тави до побъркване пека курабиите или върху хартия за печене или ги мажа с яйце извън тавата, потапям намазаното в захар (намираща се в купичка или чиния) и тогава нареждам в тавата.

4. Върху курабиите може да се сложи и парченце плод от сладко или да се поръсят със сусам, орехи, бадеми и др.

5. Курабийките можете да направите и с пълнеж от мармалад, течен шоколад, орехова смес и др. Получават се чудесни курабийки. За целта откъсвам топче от тестото с големината на голям орех, разплесквам го на дланта си, слагам пълнежа, после пак събирам на топче, потапям част от него в яйце и после в захар и нареждам в тавата.

Да Ви е сладко с моите бабини курабийки!

Автор: Елена Иванова

Share Button

2 Comments

Add a Comment
  1. Вместо 1/2 кофичка кисело мляко може ли да знаем грамажа?

    1. Ани, около 250 гр. Аз никога не меря и по тази причина ми е трудно да давам точни грамажи, но се старая. Колкото и точни грамажи да иска сладкарството, при мен не се получава – досадно ми е да тегля и меря. Опит или вроден усет – не знам, но винаги ми се получава при мерене „на око“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.