Бабините чудни курабии

По време на Великденските празници опитваме какви ли не курабии – от роднини, съседки, колежки и т.н. Всеки обаче си има рецепта фаворит, на която се доверява и е проверена многократно през годините. Ето моята рецепта, която правя задължително всяка година и отделно опитвам по нещо ново, което ме е впечатлило и съм научила от някоя умятна домакиня. Рецептата е от баба ми, а тя пък я знае от нейната баба и така………

 

Продукти необходими за вкусните бабини курабии:

10 яйца, 3 ч.ч. захар, 1 супена купичка разтопена свинска мас (може да замените с маргарин или масло, но с мас стават най-добре според мен), 1 с.л. оцет, щипка сол, 1 1/2 кофичка кисело мляко, 4 амоняка, 1 ч.л. сода бикарбонат, кората на 1 голям лимон(настъргана на ситно ренде), 7-8 ванилии, брашно, по желание стафиди, захар за поръсване на курабийките

Приготвяне: Яйцата се разбиват много добре със захарта като 2 от жълтъците се отделят за намазване на курабиите отгоре. Прибавя се киселото мляко с разтворените в него амоняк и сода. Разбърква се. Добавя се разтопената мазнина. Отново се разбърква и се слагат ванилиите и лимоновата кора. Тогава започваме да прибавяме брашно като омесваме непрекъснато до получаването на тесто за точене,но не много твърдо. Измесва се добре. Оставяме тестото да почине около 1 час. Колкото е по-меко тестото, толкова по-пухкави и меки ще бъдат курабийките, но пък има вероятност да си загубят формата. Ако тестото е по-твърдо, сладките ще си запазят формата, но ще бъдат по-ронливи и сухи. Вие преценете как ги искате. Аз меся тестото до средна твърдост – да не лепне, да се точи лесно и без прекалено много усилия, защото не обичам твърди и сухи курабии.  След като си е починало, от

 

тестото се късат големи топки,които се разточват една по една на кори с дебелина около 1 см. От всяка кора се изрязват фигурки с формички, намазват се с разбит жълтък и се поръсват с кристална захар. Може да се поръсят и със стафиди.Останалото извън формичките тесто е събира и се омесва наново. От него отново се прави кора и се оформят курабийки. Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса до зачервяване. След като се извадят от фурната се изсипват в голям съд, за да изстинат и след това се прибират в найлонови торбички. Много са трайни и вкусни и според мен още по-вкусни са като престоят.

Тестото може и да не се разточва и да се изрязва на формички, а да се шприцова през машинка за месо с подходящ специален накрайник отпред. Курабийките пак се мажат с разбито яйце и се поръсват с кристална захар и се пекат и съхраняват по вече описания начин. Аз лично така ги предпочитам. Стават по-вкусни. Курабии на фигурки правя от 1-2 кори само за децата. Останалото тесто обработвам през машинка.

Ето няколко важни и полезни трика и уточнения при правенето на курабии:

 

1. Тестото може да бъде замесено вечерта и курабиите да се пекат на другия ден. Стават също толкова хубави. Аз често правя така, понеже самото замесване на тестото си е доста трудоемка работа и докато го омеся добре, желанието ми за правене на курабии минава, а това си е доста дълго занимание – особено от тази доза.

2. Аз слагам настърганата кора на 2 лимона и повечко ванилии, понеже обожавам аромата на лимон с ванилия.

3. За да не мия загорели от захар тави до побъркване пека курабиите или върху хартия за печене или ги мажа с яйце извън тавата, потапям намазаното в захар (намираща се в купичка или чиния) и тогава нареждам в тавата.

4. Върху курабиите може да се сложи и парченце плод от сладко или да се поръсят със сусам, орехи, бадеми и др.

5. Курабийките можете да направите и с пълнеж от мармалад, течен шоколад, орехова смес и др. Получават се чудесни курабийки. За целта откъсвам топче от тестото с големината на голям орех, разплесквам го на дланта си, слагам пълнежа, после пак събирам на топче, потапям част от него в яйце и после в захар и нареждам в тавата.

Да Ви е сладко с моите бабини курабийки!

Автор: Елена Иванова