При изготвяне на кръвната картина се изследва качествено и количествено състава на кръвта. Различаваме непълна кръвна картина, състояща се от изследване на еритроцитите, общия брой на левкоцитите и тромбоцитите и пълна кръвна картина или диференциално броене, при което допълнително се определя броя на различните групи бели кръвни телца (левкоцити).
а) ЧЕРВЕНА КРЪВНА КАРТИНА (НА ЕРИТРОЦИТИТЕ)
Най-важни параметри на червената кръвна картина са:
- Хематокрит (Hkt): Тази стойност измерва съотношението на обема на съставните елементи на кръвта към общия обем на кръвта. Тъй като по-голямата част от кръвните телца се пада на еритроцитите, то тази стойност се отчита към червената кръвна картина.
- Съдържание на хемоглобин (Hb): Най-важната задача на червените кръвни телца е да транспортират газове при дишането – кислород и въглероден двуокис. Това става с помощта на хемоглобина, който между другото съдържа един централен атом желязо, понеже снабдяването на човешкия организъм с желязо играе роля при снабдяването с кислород.
- MCV (средно съдържание на хемоглобин в един еритроцит, колориметричен коефициент): Съдържанието на хемоглобин се съпоставя с броя на червените кръвни телца. Чрез тази стойност много добре могат да бъдат различени формите на анемията. Анемии с ниска стойност на MCH се наричат хипохромни, а анемии с повишена стойност на MCH – хиперхромни. Ако бъде открито ниско съдържание на хемоглобин, причината може да бъде липсата на желязо. Ако количеството на хемоглобина и броя на червените кръвни телца намаляват в еднаква степен, при определени обстоятелства може да се касае за акутна (остра) форма на загуба на кръв. Недостигът им и някои общи заболявания могат да доведат до състояние, при което червените кръвни телца да не доузряват напълно. Типично за тези телца в такъв случай е, че те стават твърде големи и съдържат прекалено много хемоглобин. Такава форма на анемия е например пернициозната анемия, при която неправилното развитие на еритроцитите е предизвикано от липсата на витамин B12.
- MCHC (средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите): Тук се изследва средната концентрация на хемоглобин в еритроцитите. Нормално те се състоят от 1/3 хемоглобин.
- Броене на еритроцитите: Уточнява се броя на червените кръвни телца.
- Броене на ретикулоцитите: Под ретикулоцити се подразбират младите, още неузрели червени кръвни телца. След голяма загуба на кръв костният мозък най-често произвежда увеличен брой ретикулоцити.
ЕРИТРОЦИТИ
За да бъде налице достатъчен брой червени кръвни телца, трябва да бъде стимулирано в умерен обем тяхното образуване. При здрав възрастен човек се образуват около 2,5 милиона еритроцити в секунда. Най-важната съставна част на червените кръвни телца е хемоглобинът, защото той взема значително участие в транспортирането на кислорода и въглеродния двуокис в кръвта. Липсата на кислород води до отделянето на хормона еритропоетин, образуващ се в бъбреците, който участва при изграждането на нова кръв в организма.
ПОЛИГЛОБУЛИЯ
При увеличаване на броя на червените кръвни телца, както и при повишаване стойностите на хемоглобина и хематокрита, се говори за полиглобулия.
АНЕМИЯ
При намаляване броя на червените кръвни телца и/или съдържанието на хемоглобин при наличие на нормален обем на кръвта говорим за анемия.
В зависимост от причините различаваме няколко форми на анемия:
- Най-честата причина за анемията е липсата на желязо, която може да възникне поради погрешно хранене или намалена резорбираща способност на стомаха или червата. Острите или хронични кръвоизливи, например кръвоизливите при язва, също предизвикват липса на желязо. Причина за това може да бъде също много силно и продължително менструално кървене. По време на бременност и кърмене, през пубертета, както и при инфекции възниква повишена нужда от желязо.
- Липсата на витамините фолиева киселина и B12 също води до анемия. Ако анемията е предизвикана от липса на витамини B12, заболяването се нарича пернициозна (злокачествена) анемия, тъй като по-рано тя се е считала за нелечима. В днешно време на болният може да се помогне чрез инжектиране на витамин B12.
- Функционалните смущения на бъбреците, които се дължат на липсата на еритропоетин (хормон, който предизвиква образуването на червените кръвни телца), също могат да доведат след себе си и смущения в образуването на еритроцитите.
- Нарушенията във функциите на костния мозък, мястото, където се образуват червените кръвни телца, предизвикани например от тумори, също могат да бъдат основна причина за поява на анемия.
- Освен това съществуват форми на анемията, при които се образуват наистина достатъчно добре функциониращи червени кръвни телца, но същите, поради грешки в образуването, отново преждевременно се разпадат. В повечето случаи тук се касае за наследствени заболявания, като например сърповидноклетъчната анемия, която се среща почти изключително при афроамериканците (негрите).
Типичните симптоми на анемия са бледост, намалена трудоспособност при натоварване, световъртеж и непрекъснато чувство на студ. Тъй като за анемията съществуват най-разнообразни причини, заболяването трябва внимателно да бъде изяснено от лекар.
ТРОМБОЦИТИ
Тромбоцитите или кръвните пластини изпълняват важната задача да подпомагат кръвоспирането и кръвосъсирването.
Повишен брой тромбоцити се наблюдава след тежки инфекции или кръвоизливи, както и при туморни заболявания на костния мозък.
Същото наблюдаваме и при т. нар. Polycythaemia vera, заболяване, което е свързано с нарастването и на трите вида кръвни телца. Причината за увеличаване на броя на кръвните телца не е известна.
Броят на тромбоцитите намалява при левкемия, както и при разрушаване на костния мозък чрез лъчева терапия или лекарства.
б) БЯЛА КРЪВНА КАРТИНА
Най-важната задача на белите кръвни телца (левкоцитите) е имунната защита на организма. Различните видове бели кръвни телца изпълняват съвсем различни задачи.
Докато при непълната кръвна картина се изследва само общия брой на всички левкоцити в кръвта, при пълната кръвна картина се изброяват и всички подгрупи левкоцити.
При здравите хора броят на левкоцитите се променя в зависимост от часовото време и от функционалното състояние на организма. Левкоцитите притежават качеството да напускат кръвоносната система, за да се борят успешно с причинителите на заболяванията. След като напуснат мястото на създаването си, костния мозък, те се пренасят по кръвоносната система до стратегически разположени депа в организма, където се съхраняват, докато възникне необходимост да бъдат използвани за защита на организма. Различаваме два вида депа – подвижни и неподвижни.
в) ПЪЛНА КРЪВНА КАРТИНА – ДИФЕРЕНЦИАЛНО БРОЕНЕ
Левкоцитите се подразделят на три големи подгрупи: гранулоцити, лимфоцити и моноцити.
ГРАНУЛОЦИТИ
Групата на гранулоцитите представлява около 60% от белите кръвни телца. Тяхната най-важна функция е фагоцитозата – поглъщането и смилането на чужди вещества. Различаваме 3 вида гранулоцити: неутрофили, еозинофили и базофили.
НЕУТРОФИЛИ
Неутрофилите изпълняват фагоцитарна функция – обезвреждат чуждите вещества в организма. Увеличаване на техния брой срещаме преди всичко при бактериални инфекции. Ядрото на тяхната клетка позволява чрез наблюдение върху формата му да се направи заключение на застаряването на клетката. При напредване на дадено заболяване се срещат все повече млади гранулоцити. Тяхното ядро има пръчковидна форма, докато зрелите гранулоцити имат сегментирано ядро. При наличие на особено много пръчковидни неутрофили в кръвната картина се говори за (отместване вляво). Това понятие е въведено въз основа нанасянето на резултатите от броенето в определена схема.
ЕОЗИНОФИЛИ
Тяхна основна функция е прихващането и разграждането на така наречените комплекси от антигени и антитела. Броят на еозонофилите се увеличава при алергични и паразитни заболявания. При бактериални инфекции, когато заболяването отшумява, също се наблюдава увеличаване на броя на еозонофилите. Това често бива наречено „еозонофилна зона“.
БАЗОФИЛИ
Базофилите съдържат хепарин, кръвоспиращо вещество и хистамин, който има съдоразширяващо действие. Понякога при алергични реакции техният брой се увеличава.
ЛИМФОЦИТИ
Лимфоцитите се подразделят на две групи. Единият вид са Т-лимфоцитите, които узряват в тимусната жлеза, а другият вид са В-лимфоцитите. В-лимфоцитите напускат костния мозък и мигрират в периферните лимфоидни органи, където съзряват. По-голямата част от лимфоцитите, а именно около 70% се намират в лимфатичните органи.
Ако някои от чуждите вещества избегнат фагоцитозата, те въпреки това могат да бъдат обезвредени от други защитни органи, специализирани за защита от чужди вещества. Тогава говорим за специфична защита, носители на която са В- и Т- лимфоцитите.
Докато неспецифичната защитна система на организма притежава способността да обезврежда чуждите тела без предварителен контакт с тях, то специфичната система, за да получи тази способност се нуждае от предварителен контакт с тези чужди тела. Затова в този случай говорим за придобит имунитет.
B-ЛИМФОЦИТИ
За да се води борба с дадена инфекция, трябва за много кратко време да се приведат в готовност голямо количество антитела. Тази функция се изпълнява от B-лимфоцитите. Когато идентифицират дадено чуждо тяло (антиген), те се размножават и се превръщат в плазмени клетки, за да може да произвеждат по-голямо количество антитела.
След като инфекцията отшуми, в организма се запазват клетки с памет, които запомнят външния вид на антигените и при нова атака започват да ги произвеждат много по-бързо (антитела).
T-ЛИМФОЦИТИ
Втората опора на специфичната защита са T-лимфоцитите. По време на създаването си те се научават да правят разлика между антигените на собствения си организъм и чуждите антигени. Тук различаваме две групи:
T-помощните клетки стимулират В-лимфоцитите, за да могат те да узреят до плазмени клетки. Освен това от тях възникват и T-запаметяващите клетки, които представляват „имунологичната памет“ на T-лимфоцитите.
Т-супресорклетките ограничават реакцията на имунната система, за да се запази нейната стабилност. Цитотоксичните клетки унищожават чуждите и собствените клетки, заразени от вирус при това без участието на антитела.
МОНОЦИТИ
Моноцитите са най-големите клетки от левкоцитите. Те пребивават в кръвта сравнително кратко време (един до два дни), след което преминават в различни други тъкани, където имат за задача да фагоцитират чуждите тела. Част от фагоцитирания материал се представя на лимфоцитите за „разпознаване“, един вид представяне на антигените. По този начин моноцитите играят особено важна роля за предизвикването на имунна реакция и възбуждане на образуването на антитела.
г) ОТКЛОНЕНИЯ ОТ НОРМАЛНИТЕ (РЕФЕРЕНТНИТЕ) СТОЙНОСТИ
Бактериалните възпаления предизвикват увеличаване на броя на гранулоцитите (левкоцитоза) и завишена поява на младитеим форми (пръчковидни гранулоцити). По време на бактериалната инфекция след левкоцитозата следва моноцитарна фаза на оздравяване, която завършва с т. нар. „зора на възпаление“ – еозинофилията.
Вирусните инфекции и туберкулозата отминават при повишаване броя на лимфоцитите (лимфоцитоза).
Силно изразено намаляване на броя на левкоцитите се среща при увреждане на костния мозък или на лимфната система.
Най-известното злокачествено заболяване на белите кръвни телца е левкемията, при която се наблюдава неконтролируемо нарастване на левкоцитите.
