Включва всички белтъци в кръвта без тези на кръвните клетки, хемоглобина и без фибриноген. Концентрацията му зависи от:
- Образуване и преминаване на белтъци през плазмата
- Време на полуживот на белтъците в плазмата
- Разпределение или преразпределение на вода в телесните пространства
- Разпределение на белтъците м/у вътресъдовото и междуклетъчното пространство
Белтъците се състоят от 20 аминокиселини:
α –киселините се свързват помежду си при изграждане на белтъчната молекула с киселинно амидни (пептидни) връзки. Образуване на полипептидна верига. В нея винаги се свързват α – аминогрупи с надприлежащата им карбоксилни групи и се получава монотонно редуване . Като странични вериги се разполагат остатъците на отделните α – аминокиселини . Точно те със своите функционални групи придават характерните и свойстваи особености на полипептидната верига и създават нейната специфичност.
Методи за определяне количеството на общия белтък в биологичните течности.
Биологичен материал : серум без хемолиза взет при стандартни условия за предпочитане в седнало положение. Сутрин концентрацията е най-висока, вечер най-ниска във връзка с двигателния режим /до 30% разлика/.
1. Метод на Келдал – Референтни методи.
При тях количеството на белтъка се определя по количеството на N (азота) като се знае че N заема 16 % от теглото на белтъка. Завършека на тези методи може да бъде колориметричен или титриметричен. Тези методи са трудоемки. Атмосфера бедна или без NH3 (амоняк). Необходими са съдове без амониеви соли.
2. Нефелометрични и турбидиметрични методи
Количеството на белтъка е правопропорционално на помътняването от определени реактиви (сулфосалицилова к-на , 3 хлороцетна к-на) Мътнината се отчита по разсейването или поглъщането на светлината. Бързи методи но не достатъчно надеждни. Недостатъци: Не се приципитират добре съдържащите сиалова к-на гликопротеини , Броят и големината на преципитациите зависи от температурата (албумините и глобулините флокулират различно), Не се получават еднакви на брой и големина преципитати .
3. Гравиметрични (тегловни) методи
Принцип: Серумните белтъци се приципитират, изсушават се до постоянно тегло и се определят тегловно с микроаналитични везни. Недостатъци: Специални условия и специална апаратура. Неудобни са.
4. Поляриметрични методи
Принцип: Белтъците въртят поляризованата светлина като големината на въртене е правопропорционална на концентрацията. На белтъците в серума. Поляриметър.
5. Директни спектрофотометрични методи
Принцип: Пептидните връзки абсорбират енергия с дължина на вълната 200- 225 ηм. Специални спектрофотометри.
6. Рефрактометрични методи
Количеството на белтъците е правопропорционално на ъгъла на рефракция. Измерва се индекс на рефракцията (на пречупване на светлината). Рефрактометри. Много рядко се използват. Бърз но неподходящ. Зависи от температурата.
7. Колориметрични методи
Биват 2 метода:
1 метод. Метод на Лоури.
Много свръхчувствителен. Използва се за определяне на много ниски концентрации на белтък (в ликвор, урина, пунктат, перикардиална течност). Използва се комбинация от 2 принципа: биуретовата реакция и феноловата реакция на Фолин.
2 метод. Биуретоя метод
Принцип: Съединения с 2 и повече пептидни вериги или съдържащи амидна или аминометинова група дават с 2-валентни медни соли, т. е. Купри йони в алкална среда виолетово-оцветен комплекс. Биуретовата р-я има абсорбционен максимум при 546 ηм като интензивността на оцветката е правопропорционална на броя на пептидните връзки. Предимства: 1. Не се изисква специални усилия и съоръжения 2. Използва се 1 стабилен реактив (биуретовия реактив съдържа натриев тартарат, CuSO4, KI). 3. Има висока специфичност 4. Просто изпълнение, подлежи на автоматизация
Аналитична надеждност
1. Специфичен е за амино-амидните пептидни връзки на високо и ниско молекулните белтъци с най-малко 2 пептидни връзки. Другите азотсъдържаши съединения НЕ реагират (урея , креатинин)
2. Чувствителност- При стандартни условия могат да се различат белег конц. С разлика 1 g/l
3. Линейност- 200 g/l линейност на метода
Източник на грешки
1. Време на инкубация
2. По-високи стойности се получават при помътняване на пробата (с/у прием на декстранови препарати)
3. Случаи на липемия (мътен бял като мляко заради липидите 3-глицеридите хемолитичен серум) , иктериченсерум (много жълт до кафяв заради повишен билирубин) Вс тези серумиизискват ‘’сляпа проба’’ на серума.
4. Интерференция на лекарството – Анаболни стероиди , АЦТК , ацетилсалициловата киселина
Референтна област:
Възрастни: 58-80 g/l
Новородени: 41-68 g/l
Деца до 1 година: 48- 76 g/l
Деца от 1-14 години: 60-80 g/l
Клинично значение
Промени в общия белтък настъпва при промяна в синтеза на белтъците , болести на черния дроб , промяна в разграждането, приема и загубата на белтъци , болести на бъбреците , на червата и др.
Хиперпротеинемия – увеличаване на серумните белтъци
Хипопротеинемия – намаление на серумните белтъци
Хипопротеинемия има при:
1. Загуба на белтъци от бъбреците
2. Обширни изгаряния
3. П/з червата (тежки чревни възпалителни заболявания, ентеропатии и др.)
4. Ексудати,абсцеси,отоци
5. Кръвоизливи
6. При високо разграждане
7. Хипертироидизъм
8. Понижен синтез на белтъци (недоимъчно хранене)
9. Малабсорбция
10. Хирургични интервенции за изрязване на тънки черва
11. Чернодробни заболявания
Хиперпротеинемия има при:
1. Дехидратация
2. Поли и моно клунална гамапатия (при тях има повишено производство на Ig) миелоновата болест
3. Хронични чернодробни заболявания
4. Автоимунни заболявания
5. Саркоидоза
6. Еритроматозен лупус
7. Хипотироидизъм (микседем)
