Сифилис. Стадии на болестта сифилис. Лечение на сифилис

Род: Treponema. Treponema Pallidum – Причинителя на сифилиса (луес) T. pallidum е открит от Шаудин и Хофман през 1905 година, в ексудат от сифилитични папули.
Семейство: Spirochaetaceae
Род: Treponema
Вид: Treponema pallidum (включва 3 подвида)

  • ssp. pallidum (сифилис)
  • ssp. endemicum (ендемичен сифилис)
  • ssp. pertenue (фрамбезия – кожно невенерическо заболяване)

Морфология: Грам отрицателна извита пръчица с равни симетрични като зъбци на трион 8-12 извивки, силно подвижни.

сифилис

Културелни свойства и биохимична производителност
Т. pallidum е микроаерофил. Не се култивира в хранителни среди. Вирулентните Т. pallidum (например щам Nichols) се размножава за целите на диагностиката след интратестикуларни инжектиране в тестисите на зайци, запазвайки антигенният строеж и вирулентността си.

 

Резистентност
Трептонемите са много чувствителни на външни въздействия и бързо загиват в материалите на болния при изсъхване, изстудяване, загряване, алкални или кисело pH, дезинфекционни разтвори.

 

Епидемиология, патогенеза и клинична картина

Антропоноза, източникът на заразата е болният човек, основно през първичния и вторичния стадий на заболяването. Заразата се предава предимно по полов (контактен) път и трансплацентарен. Входната врата са лигавиците на половите органи, ректума, устната кухина и очите, наранена или охлузена кожа. Инкубационният период е 2 – 3 седмици, през който бледата спирохета се размножава на входната врата и по лимфен път достига лимфните възли и кръвта.

 

Сифилиса протича в четири стадия:

1) ulcus durum (твърда язва) – на мястото на проникване се развива малка язва с твърдо дъно и ръбове, покрито със серозна течност. Температурата се повишава, лимфните възли се възпаляват (лимфаденит), главоболие, отпадналост. След 3 – 4 седмици язвите обикновено заздравяват.

2) хематогенен стадий – започва веднага или след латентен период от 2-3 месеца. Разпространява се по кръвен път в целия организъм. Развива се муколо-папуло-пустулозен обрив по кожата на цялото тяло и лигавиците, а също така и генерализиран лимфаденит. Болният развива фебрилитет, главоболие, фарингит и други симптоми. Особено характерни са кожните обриви по влажните места (перинеума, в*улвата, с*кротума, вътрешните части на бедрата, аксилите и субмамиларните гънки), където папулите нарастват, ерозират и преминават в големи, влажни, розови или сиво-бели лезии, наречени condulomata lata. Характерните обриви по лигавиците (устната мукоза, език, в*улвата и в*агината, glans p*еnis и вътрешната страна на п*репуциума) се наричат мукозни плаки, който са сребристобели със зачервена периферия. Болните през този стадий са силно заразни. Проявите на втори стадий продължават 4 – 12 седмици, но могат да рецивидират.

Латентен период. При нелекувания сифилис следва затихване на болестта. Ранният латентен период продължава до 4 години след 2 стадий, а късният – повече от 4 години или до края на живота. Болният не е опасен за околните. В тялото му обаче могат да съществуват живи T. Pallidum и заболяването да се предаде трансплацентарно или чрез консервирана кръв.

3) гумозен стадий – той настъпва най-често след 3 до 10 години след отзвучаване на втори стадий – характеризира се с тежки патологоанатомични изменения – образуване на гуми в кожата, лигавиците, костите и вътрешните органи. Гумите са граноломни, изградени от макрофаги, гигантски епителоидни клетки, лимфоцити и фибробласти. В централната си част некротизират. Клиничните прояви са в зависимост от локализацията на гумите, които могат да се локализират във всички тъкани и органи – хепатит, костни фрактури, перфорация на костната преграда, кардиоваскуларен сифилис и др.

4) сифилис на нервната система (невролуес) – след продължителен период 10 – 30 години, късният сифилис може да прогресира до невросифилис, който протича клинично като прогресивна парализа, деменция, tabes dorsalis, смущение на говора, зрението и др.

 

Микробиологична диагноза

Материали за изследване: секрет от язва (през първи период uluc durum) и пунктат от регионарните лимфни възли, материали от пораженията на кожата и лигавиците през вторичния стадий, материали от гумите през третия стадий и кръв за серологично изследване в края на първия и през следващите стадии, ликвор.

Микроскопия: материалът се оцветява по Романовски-Гимза и се гледа на тъмно зрително поле.

Серологична диагностика:

Нетрепонемни тестове – доказват IgG и IgM антитела, които се образуват срещу липидите, освободени от увредените клетки в ранния стадии, а също към липидите на трептонемите. В тях се използват нетрепонемни антигени – алкохолни екстракти от говеждо сърце (кардиолипинов антиген), тъй като те проявяват сходство с липоидните антигени на трептонемите.

  • Васерман (Wassermann) – РСК за доказване на комплементсвързваюи антитела в серума на болния (при 2 стадий), но реакцията намира все по-малко приложение.
  • VDRL – за доказване на антитела в серума (по-чувствителна 70-90%). Използва се готов кардиолипид + лецитин + холестерол. Прави се със серум от болен, при положителен резултат се получават флокули.

 

Трепонемни тестове

  • флуоресцентен абсорбционен тест (FTA-ABS) – в теста се използват лиофилизирани T. pallidum, фиксирани върху предметно стъкло. След това се накапват с изследвания серум, промиване и закапване на антитела срещу човешки имуноглобулини, конюгирани с флуоресцеинизотуоцианат. При наличието на антитела срещу причинителя образуваният комплекс, респ. бактериите, флуоресцират при микроскопия на флуоресцентен микроскоп.
  • Хемаглутинация (MHA-TP) – използват се овнешки еритроцити, сензибилизирани с антигени на вирулентни T. pallidum (щам Никълс). При смесването им с изследвания серум при наличие на антитела срещу причинителя се получава хемаглутинация.
  • Имобилизационен тест на Нелсън-Майер – основава се на принципа, че T. pallidum се обездвиждат от антителата, които се съдържат в серума на болния при наличие на комплемент
  • Имуноензимни тестове – ELIZA

 

Ваксини – не са разработени

Лечение – пеницилин (лечението е най-ефективно преди навлизане в трети стадий). Курсът е продължителен (2 – 3 седмици) поради дългото генерационно време. Тетрациклин, еритромицин или цефалоспорин.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.