Стрептококи – класификация. S. pyogenes, група В, С, G, ентерококи и зеленеещи стрептококи. Морфология, културелни свойства, биохимична производителност, токсинообразуване. Заболявания. Микробиологична диагноза
Семейство: Streptococcaceae
Род: Streptococcus
Определение: Стрептококите са Грам положителни / + / бактерии с кълбовидна, елипсовидна или ландетовидна форма. Не образуват спори, не притежават ресни, неподвижни са. Те са факултативни анаероби, по-взискателни от стафилококите. Температурен оптимум 36-37ºC. Растат на кръвен агар, някои дават β-хемолиза, други α-хемолиза, други за нехемолитични. Всички са каталаза отрицателни / – / и оксидаза отрицателни / – /. Част от стрептококите са нормална флора в устната кухина, чревния тракт на човека и животните и са условно патогенни, а други са патогенни. Стрептококите притежават С-антиген (полизахарид С) в клетъчната си стена. Според него се делят на серогрупи – от A до H и от К до V (класификация на Лансфилд). Най-важни за човека като част от нормалната флора и причинители на инфекции в човека са групите А, В, C, D, F, G, H, K.
S. pyogenes – група А (патогенен)
Морфология
Грам / + / бактерии, с кълбообразна, сферична или овална форма, верижно наредени. Не образуват спори, не притежават ресни, неподвижни са, образуват капсули от хиалуронова киселина.
Културелни свойства
Факултативен анаероб. Развива се при температура 37ºC. Взискателен към хранителните среди. На кръвен агар дава пълна β-хемолиза, точковидни колонии.
Фактори на патогенност:
Токсини:
– стрептолизин-О и -S – лизират еритроцити, левкоцити и тромбоцити. По време на инфекция макроорганизма образува антитела срещу лизин-О, наричат се антистрептолизини. Доказването на тези антитела в кръвта на пациента има диагностично действие AST (антистрептолизинов титър).
– еритороген (пироген) токсин – екзотоксин, който уврежда ендотелните клетки на кръвоносните съдове, клетките на черния дроб и сърдечната мускулатурата в децата
Ензими:
– хиалуронидаза – ензим който разгражда хиалуроновата киселина от съединителна тъкан и междуклетъчното пространство и е фактор на разпространението. Антигенно активна и предизвиква изработване в организма на специфични антитела, съдържащи се в серума на прекали стрептококова инфекция
– стрептодорназа (дезоксирибонуклеаза)
– стрептокиназа – има способност да втечнява фибриновите мембрани обграждащи възпалената зона и кръвните съсиреци, като по този начин улеснява разпространяването на стрептококите в тъканите.
Заболявания:
Може да се открие в гърлото да здрави хора. S. pyogenes причинява редица заболявания:
1) Неспецифични гнойно-възпалителни заболявания:
– на дихателната система – ангина, ринит, фарингит, ларингит, рядко пневмония
– кожа и меки тъкани – раневи инфекции, фасциит, миозит и др.
– кръв – сепсис
– Централна нервна система (ЦНС) – менингит
2) Специфични стрептококови инфекции
– еризипел (червен вятър)
– скарлатина – остро инфекциозно заболяване, среща се предимно в детска възраст. Предава се по въздушно-капков механизъм. Входната врата е лигавицата на гърлото. След преболедуване се създава траен имунитет
3) Постстрептококови инфекции – ревматизъм, остър дифузен глумеро нефрит
Микробиологична диагноза
Материали за изследване – гърлен, носен, ушен секрет, раневи секрет и др.
За развитието си извън организма се нуждаят от нативни белтъци, глюкоза и витамини от група В. Прави се посявка на кръвен агар, течни среди (бульон на Todd), глюкозан бульон. В течни среди дават утайка, а останалата течност остава биста. На кръвен агар S. pyogenes дава точковидни колонии с широка β-хемолиза зона.
S. agalactiae – група В
Β- хемолитични стрептококи. Имат същите ензими и токсини като S. Pyogenes, по-слабо вирулентни. Култивират се по същия начин, имат същите свойства. Може да се открият в гърлото, вагината при здрави хора. Предизвикват неспецифични гнойни заболявания. Може да причини генитални инфекции – колпит, уретрит, цистит, пионефрит, новородени неонатални инфекции, конюнктивит, пневмония, менингит, сепсис и др.
Материални за изследване (като S. pyogenes) и още – вагинален секрет, ликвор, очен секрет. Посявката се прави на кръвен агар. Прави се специфичен CAMP-тест. Единствено те дават положителен CAMP-тест.
Други β-хемолитични стрептококи са от групите C, G, F.
Ентерококи (Enterococcus)
Грам / + / коки, разположени като верижки или по двойки. Най-важния вид е E. faecalis и E. faecium. Те са обитатели на чревния тракт, но при определени условия могат да причиняват инфекции.
Ентерококите са по-невзискателни в сравнение с другите стрептококи. Основната среда за тяхното изолиране е кръвен агар. Колониите им са гладки, изпъкнали, непрозрачни или бели, обикновено не дават хемолиза, но могат да бъдат α- или β-хемолитични. От биохимичните тестове по-важни са каталаза / – /, оксидаза / – /, хидролизират ескулин, растат в солен разтвор с 6,5% NaCl с pH 9,6. Помежду си отделните видове ентерококи се диференцират чрез допълнителни биохимични тестове – манитол, хидролиза на натриев пироват, растеж в среда с калиев теорит и др.
Условно патогенни МО, които причиняват всякакви неспецифични гнойно-възпалителни инфекции. Най-често причиняват раневи инфекции, уроинфекции, сепсис, ендокардит и др.
Материали за изследване – раневи секрет, урина, кръв, ликвор. Посява на кръвен агар. Колониите са сиви около 1 mm със или без хемолиза
Зеленеещи стрептококи
α-хемолитични или нехемолитични стрептококи. Повечето са нормални обитатели на орофаринска, гастроинтестиналния тракт и лигавицата на половите органи. Те са типични условно патогенни МО, причиняват рядко заболявания, ако попаднат на първично стерилни места или пациенти с отслабен имунитет. Причиняват сепсис, ендокардит, раневи инфекции, уроинфекции и др.
