Стафилококи – таксономия. S. аureus. Коагулаза – отрицателни стафилококи (CNS). Морфология, културелни свойства, биохимична производителност, токсинообразуване. Заболявания. Микробиологична диагноза
Обща характеристика: Инфекциите причинени от стафилококи, са най-често срещаните в човешката патология. Стафилококите са причинители на повече от 80% от гнойновъзпалителните заболявания и вътреболничните инфекции, а също и на стафилококови интоксикации, проявяващи се като малки или по-големи епидемии от хранителен произход. Някои видове стафилококи играят роля и в патологията на животните, други са широко разпространени във външната среда. Една част от тях са нормални обитатели на лигавиците и кожата на човека и животните.
Род: Родът Staphylococcus принадлежи към семейство Micrococcaceae. Той включва 28 вида и 8 подвида, разделени в две групи: Коагулазо-положителни с основен представител S. aureus и коагулазо-отрицателни – S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus, S. simulans, S. warneri, S.capitis, S. hominis и други. Независимо, че S. aureus е най-важният и значим патогенен стафилокок, в последните години нараства ролята на коагулазо-отрицателните стафилококи (най-вече S.epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolyticus) като причинители на вътреболнични инфекции, бактериемии, ендокардити (особено болни с чужди тела – изкуствени клапи и стави, черепномозъчни шънтове и др.), уринарни инфекции и други.
Трите главни вида на Staphylococcus са: Staphylococcus aureus, Staphylococcus epidermidis и Staphylococcus saprophyticus.
Характеристика на S. aureus: Той е най-честият причинител на стафилококовите гнойновъзпалителни процеси. Заболяванията, които причинява S. aureus, се делят на две групи – токсин-медиирани и инвазивни. Инвазивните заболявания варират от малки фурункули до тежка септицемия.
Морфология: Всички стафилококи са Грам положителни / + / и имат кълбовидна форма. Разполагат се по единично, по двойки, най-често във вид на гроздове. Те са неподвижни, спори не образуват, могат да образуват капсула.
Културелни свойства: Невзискателни бактерии, растат на обикновен агар, но в диагностиката им се използва кръвен агар. По метаболизъм стафилококите са факултативни анаероби, оптимална температура 35-38 ºC. На кръвен агар S. aureus дава златистожълти или бели колонии с размери 1-2 mm в диаметър и β-хемолиза. CNS дават порцеланово бели колонии без хемолиза.
Биохимична производителност: Всички стафилококи разграждат глюкоза аеробно и анаеробно. Повечето стафилококи разграждат манитол аеробно (само S. aureus разгражда манитол анаеробно). Всички стафилококи са каталаза /+/, оксидаза /-/. Основни тестове, които влизат в диференцирането са – плазмокоагулаза, разграждане на глюкоза, манитол, образуване на ензима фосфатаза, уреаза, редукция на нитрати и др.
S. aureus
- антигенна структура – фактори които са структурни компоненти на клетъчната стена – полизахарид А, протеин А (има антифагоцитно действие), пептидогликан, капсулен полизахарид
- токсини – S. aureus образува токсините: Хемолизин – 4 вида α, β, γ, δ, левкоцидин (лизира левкоцитите), ексфолиатин, ентеротоксини и TSS – токсин 1 (предизвиква токсичен шок)
- ензими – плазмокоагулаза – определя видовата принадлежност на S. aureus. Съсирва кръвната плазма; clumping factor – слепващ фактор; фибринолизин – лизира фибриновия вал около огнището на възпалението и е фактор на разпоространеяване на заболяването; хиалуронидаза – ензим разграждат хиалуроновата киселина в съединителната тъкан, което улеснява разпоространението на стафилококите в макроорганизма.
Заболявания: Стафилококите са широко разпространени в природата – въздух, почва, вода. CNS се намират като нормална флора в устната кухина, носните ходове, кожата. S. aureus може да се открие в носа, гърлото, в перианалната област при здрави хора. Най-често заболявания причиняват S. aureus. Инфекцията се предава по въздушно-капков механизъм, протичат като спорадични (единични) инфекции или епидемично. Входната врата са кожата и лигавиците. Патогенните стафилококи се разпространяват по лимфен път.
Стафилококови инфекции дължащи се на директното им присъствие:
1. Инфекции на кожа и меки тъкани – фурункули, карбункул, целулит, фоликулит, стафилококово импетиго, раневи инфекции
– инфекции на горни дихателни пътища – ринит, ангина, фарингит, синоид, конюктивит, отит
2. Органни инфекции:
– костите – остеомеалит
– долни дихателни пътища – бронхит, пневмония, плеврит
– урогениталната система – бъбречен абсцес, пиелонефрит, простатин, колпит
– сърдечно съдова система – ендокардит
– Централна нервна система (ЦНС) – менингит
3. Сепсис
Стафилококови инфекции дължащи се на токсини
– хранително отравяне
– стафилококов шоков синдром
– синдром на попарената кожа
Човек не притежава вроден имунитет спрямо стафилококовите инфекции, но е устойчив към тях. У преболедувалите имунитетът е краткотраен хуморален и клетъчен.
Микробиологична диагноза
Материални за изследване: гной, кръв, урина, храчки, ликвор, раневи и други секрети, изпражнения, повърнати материали
Стафилококите са невзискателни микроорганизми. Материалите се засяват на кръвен агар, на селективна хранителна среда на Чапман (съдържа 6,5% NaCl, манитол и индикатор) и незадължително на месно-пептонен бульон. При съмнение за сепсис се прави хемокултура. Култивират се аеробно при температура 37ºС в продължение на 24-28 часа.
На твърди хранителни среди стафилококите образуват кръгли, леко изпъкнали, сочни, гладки, непрозрачни колонии с диаметър 1-3 мм, имат бляскава повърхност и правилни ръбове (S-форми). Могат и да се наблюдават плоски, суховати, грапави колонии, с неправилни ръбове (R-форми). На кръвен агар дават пълна β-хемолиза.
За идентификация се използват тестовете: наличие на коагулаза, clumping factor, продукция на хемолизин и левкоцидин, ферментация на манитол, наличие на протеин А и др.