Имайки закона за гравитацията и предположението как е разпределена материята във Вселената, следващата стъпка е да открием каква е динамиката на Вселената – как пространството и материята в него се развиват с времето. Детайлите зависят от допълнителна информация за материята във Вселената, главно нейната плътност и налягане, но общоприетата картина, която изплува е, че Вселената е започнала от много малък обем и е започнала да се разширява, събитие, по-късно наречено Голям взрив, със някаква начална скорост на разширение. Тази скорост би трябвало да намалява заради гравитационното притегляне на материята върху себе си. Ключов въпрос за съдбата на Вселената е дали гравитационното притегляне е достатъчно силно за да обърне разширението на Вселената и в края на краищата тя да колапсира обратно в себе си. Последните наблюдения подкрепят възможността, че разширението на Вселената може би се ускорява, което повдига идеята, че еволюцията на Вселената сега се определя от странна форма на материя, която има отрицателно налягане.
Каква е крайната съдба на нашата Вселена?
Точно както Робърт Фрост описал две възможни съдби за Земята в своя поема, така и космолозите изказват две възможни съдби за Вселената:
безкрайно разширение
„Големия Срив“
Еволюцията на Вселената се определя от борбата между началния тласък на разширението и гравитационното притегляне. Сегашната степен на разширение е измерена чрез константата на Хъбъл, докато гравитационната сила зависи от плътността и налягането на материята във Вселената. Ако налягането на материята е ниско, както е в случая с повечето форми на материя, които познаваме, тогава съдбата на Вселената се определя от плътността. Ако плътността на Вселената е по-малка от критичната плътност, която е пропорционална на квадрата на константата на Хъбъл, тогава Вселената ще се разширява вечно. Ако плътността на Вселената е по-голяма от критичната плътност, гравитацията евентуално ще спечели и Вселената ще колапсира обратно в себе си, това е така наречения „Голям срив“.
Според последните наблюдения на далечни избухвания на супернови, обаче Вселената даже ускорява своето разширение. Това ни кара да предполагаме съществуването на форма на материя със силно отрицателно налягане, точно като космологичната константа. Тази странна форма на материя често се нарича „тъмна енергия“. Ако тъмната енергия играе значителна роля за еволюцията на Вселената, то Вселената ще продължи да се разширява вечно.
Има нарастващи доказателства за това, че средната плътност на материята е равна на критичната, което означава, че Вселената е пространствено плоска. Приблизително 3/10 от тази плътност се пада на материята с ниско налягане, повечето от която е „небарионна“ тъмна материя, докато за останалите 7/10 се мисли, че са „тъмна енергия“ с отрицателно налягане, като космологичната константа. Ако това е вярно, тогава Вселената ще продължи да ускорява своето разширение.
Нашата Вселена е по-млада, отколкото мислехме до вчера.
След откритието на американски и канадски специалисти, за което бе съобщено в авторитетното научно списание „Nature“, НАСА оповести, че Вселената може да се окаже доста по-млада, отколкото бе прието, досега – не на 15, а само на 12 милиарда години. Това би означавало, че Вселената се разширява със значително по-голяма скорост. Откритието възобнови страстите около стария парадокс в астрофизиката, според който Вселената е по-млада от някои от звездите в нея!
Методът, чрез който д-р Еял Маоз и колегите му са стигнали до изненадващия извод, е свързан със значителна корекция на разстоянието от Земята до галактика NGC-4258, изчислено чрез нова методика на 8,1 мегапарсека (1 мегапарсек се равнява на 3 милиона светлинни години).
На прага на новото хилядолетие учените ни успокоиха, че Вселената е „отворена“ и ще продължава да се разширява до безкрайност, като никога няма да се стигне до Големия Срив – свиването на вселенската материя и всемирното пространство до сингулярна точка. Непрекъснатото разширяване се дължало на недостатъчното количество материя, чиито гравитационни сили не могат да доведат до катастрофалния Срив, при който битието да изчезне. Но дали новото откритие за възрастта на Вселената няма да промени концепцията за далечното и бъдеще?
Най-голямо гравитационно въздействие.
Нашата група от около 30 галактики се движи в космоса с около 2 млн. км/час. Тя се движи към голяма конгломерация от маса отдалечена на 500 млн. светлинни години. Тази маса е скрита за наблюдение от Млечния път и нашата галактика. Наречена е големия притегател и се счита, че е суперкуп от около 100 000 галактики.
