Планетата с най-голямата система от пръстени.
Юпитер, Уран и Нептун имат системи от пръстени, но нито една от тях не е с размера на пръстените на Сатурн.
Сатурн има 2 новооткрити пръстена образувани от микрометеоритни сблъсъци с малките луни Янус, Епиметей и Палена. Общото тегло на пръстените се изчислява на около 4 по 1019 кг. приблизително равна на 30 милиона върха Еверест.
Сатурн е шестата планета от Слънцето и е втората по големина в Слънчевата система с напречен диаметър 119300 км. Голяма част от това, което се знае за планетата се дължи на изследванията на Вояджър през 1980-81г. Сатурн е видимо сплескан на полюсите, в резултат на много бързо въртене на планетата около оста си. Атмосферата се състои главно от водород с малки количества от хелий и метан. Сатурн е единствената планета по-малко плътна от водата (около 30 процента по-малко). За Сатурн е характерно, че е силно ветровита планета. Близо до екватора скоростта на вятъра достига скорости от 1100 мили в час. Вятърът духа предимно в източна посока.Най-силните ветрове са намерени близо до екватора. Името на планетата идва от името на римския Бог на посевите и земеделието Сатурн. Сатурн е известен най-вече с пръстените си съставени от лед и космически прах. Планетата се разпознава лесно благодарение на характерните седем пръстена. За първи път Пръстените били забелязани от Галилео Галилей през 1610 г., но първоначално той погрешно смятал, че те са големи спътници в близост до планетата. Пръстените на Сатурн могат да се наблюдават с обикновен любителски телескоп или с бинокъл с добро увеличение.
Пръстените на Сатурн са толкова стари, колкото е и Слънчевата система. Откритието противоречи на досегашната теория, че тяхното образуване съвпада с епохата на динозаврите, предаде Асошиейтед прес. Досега астрономите смятаха, че пръстените на Сатурн са млади и вероятно са се формирали преди 100 милиона години от останки след сблъсък на космическо тяло със спътник на планетата. Теорията им се основаваше на данни, получени от космическия апарат на НАСА „Вояджър“. Нови данни, предоставени от сондата „Касини“ обаче показват, че пръстените вероятно съществуват от 4,5 милиарда години, още от времето, когато се е образувала Слънчевата система.
Размерите на частиците на пръстените на Сатурн са толкова малки, че зърнестата структура на пръстените не се вижда и с най-големите земни телескопи. Да се видят отделни частици в пръстените не се отдало и с помощта на спътниците Пионер 11 и Вояджър. Въпреки това свойствата на типичните частици на пръстените успешно са били изследвани. Резултатът от такива изследвания представлява значителен интерес за науката, свързан с проблема за произхода на нашата планетна система. Съгласно съвременните космогонични хипотези спътниците на планетите са се формирали от периферните части на газово-праховия облак, на който от централните части пък са се образували планетите. Пръстените на Сатурн – това е зона на облака в пределите, на който приливните сили възпрепятствали веществото да сформира един цял спътник. В такъв случай пръстените на Сатурн са едно от не многото места в Слънчевата система, където са се съхранили остатъци от първична материя. Поради това заслужават внимание всички данни за типичните частици на пръстените: каква е тяхната форма, размери, отражателна способност, химически и минералогически състав.
По-голямата част от това, което знаем за Сатурн, за неговите пръстени и за неговите спътници, дължим на трите американски космически апарата „Пайниър 11”, „Вояджър 1” и Вояджър 2”, достигнали планетата през 1979, 1980 и 1981 г.
