Най-горещото място!
Главната звезда в една планетарна система се нарича „слънцето“ на системата. Тя се е формирала преди 4,6 милиарда години и се очаква да съществува в продължение на около 10 милиарда години. Слънцето има форма на идеална сфера със сплеснатост на полюсите.
Звездата няма ясно изразена повърхност, каквато имат земеподобните планети.
Елементите, които образуват Слънцето, се намират под формата на плазма, поради изключително високите температури, при които се намират.
Учените смятат, че след 4 до 5 милиарда години слънцето ще се превърне в червен гигант, понеже ще се изчерпа водорода намиращ се в ядрото му.
Звездата наречена „Слънце“ не може да се превърне в свръхнова, защото не е достатъчно масивна. Диаметъра на слънцето е около 1392000 км. Масата на слънцето е (1,9891 х 1030 кг.). Около 3/4 от неговата маса се състои от водород,
а повечето от останалите са хелий. Има и значително количество желязо, кислород, неон, и въглерод. По принцип цвета на слънцето е бял.
Ние го виждаме с жълт цвят, но това е заради атмосферното разсейване. Средното разстояние от слънцето до нашата планета е 149,6 милиона километра.
Светлината идваща от слънцето пристига на Земята за около 8 минути и 20 секунди.
Слънцето е звезда от главната последователност от спектрален клас G2. Слънцето е по-масивна и по-гореща от повечето звезди, но е далеч по-малка от сините гиганти. Центъра на слънцето се смята за най-горещото място в Слънчевата система. Според изчисленията температурата там е 15 600 000 градуса по Целзий. Налягането е около 250 милиарда пъти по голямо от това на морското равнище на земята. Изчислено е че тук всяка секунда 600 млн. тона водород се превръщат в хелий. Тази реакция е това което дава светлината на Слънцето. Слънцето има форма на практически идеална сфера със сплеснатост на полюсите. Полярният диаметър на Слънцето е по-малък от екваториалния му диаметър с не повече от 10 км. Причина за това е високата продължителност на едно пълно завъртане на Слънцето около оста му (около 27 дни). Първите спътници проектирани за наблюдения на Слънцето са Пионер 5, 6, 7, 8 и 9 конструирани от НАСА и изстреляни между 1959 и 1968 г. Тези сонди се движат в близка орбита около слънцето и правят първите измервания върху слънчевия вятър и слънчевото магнитно поле. Пионер 9 функционира особено дълго време и изпраща информация до 1989 г.
Слънцето е център на нашата планетна система и регулатор на движението на земното кълбо и другите планети. Източник на топлина и светлина, то е животворното начало на всички органични твари.
Средната отдалеченост на Слънцето от Земята се равнява 23’439,2 пъти дължината на земния радиус, т.е. 149’501’000 км. Диаметърът на слънчевото кълбо е 1’391’000 км.; а неговият обем е 1’301’000 пъти по-голям от обема на земното кълбо. Гъстотата му е относително слаба (1,41 при гъстота 1 за водата), неговата маса е само 333’432 пъти по-голяма от тази на Земята.
Слънцето се завърта около себе си приблизително за 25 дена по въображаема ос, наклонена с 7 градуса и 11 сек. към еклиптиката. Светлата повърхност на Слънцето, наречена фотосфера, която излъчва ослепителен и еднообразен блясък за простото око, притежава всъщност много сложна структура – мрежа, с неправилни бримки, образувана от множество блестящи точки (наречени оризови зърна) с диаметър от 500 до 800 км. Именно в този пласт, който не е постоянен, се образуват т.нар. слънчеви петна. Тези петна са разнообразни по форма и размери, но винаги приличат на една или повече много тъмни ядки, заобиколени от широка зона или полусянка, с влакнест строеж, насочен към ядката. Петната приличат на фантастични вихрушки, чиято форма се изменя понякога много бързо, дори внезапно, а размерът на някои групи достига до 200’000 км.
Слънчевите петна не са постоянни явления. Те траят от няколко дена до няколко седмици. Покрай тях съществуват области (факули) – много бляскави, разклонени и нерядко с огромни размери, които, като че ли, се образуват над петната.
Непосредствено над фотосферата се намира хромосферата, която има розов цвят и е седалище на издатини (протуберанси), които се издигат на стотици хиляди километри като чудновати и грандиозни изригвания, развиващи много високи начални скорости.
Газовите пластове, които са наслоени над фотосферата и образуват слънчевата атмосфера са, в ниската си част, седалище на вихрушкови движения, които създават петната във фотосферата. Тази атмосфера съдържа водород, хелий, калций, радий, желязо, титаний и др. Калцият и водородът се намират предимно във възвишените части на хромосферата.
Температурата на Слънцето се изчислява на 6500 градуса по повърхността и до 15’600’000 градуса в центъра.
