Най-високата планина.
Олимп е най-високата планина в Слънчевата Система. Тя се намира на Марс и е висока 27 км. Интересно е обаче че тя е 20 пъти по-широка отколкото висока и въпреки височината и няма стръмни склонове. Само като сравнение, най-високия вулкан на Земята е Мауна Лоа; Олимп е 2,6 пъти по-голям. И е три пъти по-висок от Еверест над морското равнище. Учените смятат, че Олимп е толкова голям понеже на Марс няма никаква тектоника. Знае се за Олимп, че също е и вулкан.
Марс е четвъртата по отдалеченост от Слънцето планета. Тя е последната планета от земната група. Поради червения си цвят тя носи името на древногръцки бог на войната Арес (в римската митология Марс). Една обиколка по орбитата си Марс прави за близо 2 земни години. Денонощието на Марс е с около 40 мин. по-продължително от земното. Неговата ос е наклонена спрямо равнината на орбитата му почти колкото земната ос към равнината на еклиптиката. Както на Замята така и на Марс има сезони, но те са 2 пъти по продължителни от земните. Тя е около 2 пъти по малка от замята, нейната маса е 10 пъти по малка от земната, средната и плътност също е по малка -3,96 g/см^3, гравитационното ускорение на повърхността и е 3,71 m/s^2. Марс е средно 1,5 пъти по отдалечена от Слънцето, от колкото земята затова до повърхността и достигат 40% от енергията, която достига до земята. Това прави климата на Марс много суров средната температура е -87ºC, като през денонощието силно се изменя като на екватора достига най-много 17ºC.
Особено студено е на полюсите (до -130ºС). При такива условия замръзва не само водата, но и въглеродния диоксид. Атмосферата на Марс е силно разредена, налягането там е 160 пъти по малко от земното. Съставена е главно от въглероден диоксид – 96% значително по голямо количество азот и много малко кислород – 0,15%. Концентрацията на водни пари е около 200 пъти по-малка от тази в най-сухите райони на земята. Тя се мени с сезоните но никога не надвишава 0,2%. Марсианските полярни шапки. Това са обширни бели и цветни области около полюсите на планетата. При сухата атмосфера на Марс преобладаващото вещество е сухия лед т.е. замръзналия въглероден диоксид. Благодарение на космическите апарати които взеха проби от планетата можа да се установи с сигурност, че червения цвят на марсианската почва се дължи на високото съдържание на лимонит. Марс е осеян с кратери, образувани от падането на метеорити. Планетата има 2 естествени спътника открити от американския астроном Хол през 1887 г.
Те носят имената на митичните коне Фобос („страх“на старогръцки) и Деймос („ужас“на старогръцки), които според легендите били впрегнати в колесницата на бога на войната Арес. Деймос Фобос Фобос и Деймос обикалят около Марс по кръгова орбита обърнати винаги с едната си страна към него, на разстояние 1 и 3 диаметъра на планетата. Една обиколка Фобос прави за около 7 часа, а Деймос за 30. Интересно е че Фобос обикаля около Марс 3 пъти по-бързо от колкото планетата се върти около оста си. И двата спътника са много малки средната им плътност е около 2 g/см. От което се смята че Фобос и Деймос са били астероиди и са били привлечени от Марс при прелитането си. Интересно е да се знае че на Марс се намира най-високата планина в цялата слънчева система – вулкана Никс Олимпика.Чието име в превод означава „Снеговете на Олимп“. Диаметърът на основата му е 600 км., а височината му надвишава 27 км. Също така с Марс е свързан и един от най-често задаваните въпроси :дали сме сами във вселената. Варианта да има живот на Марс започва да се обсъжда още през миналия век, когато италианския астроном Скиапарели открива на повърхността канали, предположението, че каналите имат изкуствен произход т.е. са създадени от разумни същества предизвиква много голям интерес.
През 1984г., бе открита бактерия, което означава, че има вероятност на Марс да е съществувала поне примитивна форма на живот. Добрата видимост на планетата и сравнителната и близост я правят център на редица изследвания. Не забравяйте, че на Марс има много силни ветрове духащи във всички посоки и най-вероятно е те да са сформирали така нареченото марсианско лице. Според изследване, проведено от United Press International (UPI) Марс може би крие гигантски резервоари от вода в течно състояние под прашната си повърхност. Един ден бъдещите изследователи може би ще разчитат на тези запаси за дългосрочните мисии на червената планета. „Каква перфектна среда за живот на Марс, казва специалистът по марсианските въпроси Бил Хартман при Planetary Science Institute в Tucson, Аризона. „Тези открития може да имат голямо значение за търсенето на живот там.“ Излседователски екип, воден от Нейдин Барлоу от университета на Централна Флорида в Орландо съобщава, че доказателство за наличието на водно резервоари е намерено в старите снимки на кратери, направени още от Mars Viking Orbiter. Тези кратери, вариращи от 3 до 30 мили в диаметър са се образували в марсианската почва след сблъсък с метеорити. Учените смятат, че по следите от метеоритите около кратерите може да се съди за подпочвени водни запаси. „Веществата, изхвърлени от силата на удара много приличат на нещо подобно на кални остатъци, разхвърляни по земята“, казва Майкъл Кар от U.S. Geological Survey в Menlo Park Калифорния.
Огромен воден резервоар, покрит с нещо като тънък слой лед може да лежи особено близо до повърхността – само на около 360 фута под земята. „Ако някъде там има вода и ние може да се доберем до нея това ще бъде много вълнуващо“, казва Хартман. „Очевидно е по-лесно да се пробият дупки отколкото да се извлича лед“. Тази необикновена потенциална концентрация на близки до повърхността на Марс лед и вода може да е била причинена от продължителна магмена активност, която е наклонила водната основа и по този начин е преляла водата от големите басейни до равнините Solis и Thaumasia.
