Функционални особености на съдовата система и разпределение на кръвта в нея

Функционални особености на кръвоносните съдове

кръвоносни съдове

* Артериите са дебелостенни съдове, съдържат еластични тъкани, гладки мускули и свързващи тъкани. Обемът на кръвта в артериите е сравнително малък и е под високо налягане.

* Артериоли – те са най-малките клонове на артериите и притежават много добре развит гладко мускулен слой, който е инервиран от симпатикови (адренергични) нервни влакна. Отделяния от тях медиатор норадреналин, предизвиква констрикция (спазъм) на съдовите гладки мускули, диаметърът на съдовете се намалява и така се увеличава съпротивлението на кръвния поток. Артериолите са съдовете, които оказват най-голямо съпротивление на кръвния поток.

* Капиляри. Те са най-малките кръвоносни съдове. Изградени са само от слой ендотелни клетки и базална мембрана. През стените им се обменят хранителни вещества, шлаки, вода и соли между кръвта и тъканите.

* Венули и вени. Съдържат по-малко еластични тъкани, отколкото артериите и имат много голям капацитет да побират кръв. Съдържат най-големия процент от кръвта в сърдечно-съдовата система. Обемът на кръвта във вените е под ниско налягане. При увеличаване на симпатиковата нервна активност се предизвиква контракция (спазъм) на вените и се намалява тяхният капацитет да побират кръв.

функционални особенности на кръвоносните съдове

Скорост на кръвния поток.

Скорост на кръвния поток е степента на преместването на кръвта за единица време.

Когато отчитаме изминатото от частиците на кръвта разстояние за единица време, говорим за линейна скорост на кръвния поток (см /сек).

Обемната скорост на кръвния поток показва колко милилитра кръв са преминали през напречното сечение на дадена съдова област за единица време. Измерва се в мл/сек.

Кръвоносните съдове имат различен диаметър и площ на напречното сечение. Тези разлики имат голям ефект върху линейната скорост на потока. Когато обемната скорост на потока (Q) е постоянна, линейната скорост на кръвния поток (v) намалява с увеличаването на площта на напречното (А) сечение на съдовете. Площта (А) на напречното сечение на кръвоносния съд (например на аортата) или на група от кръвоносни съдове (например на всичките капиляри) е = πr² (r може да бъде радиусът на единичен кръвоносен съд, например на аортата, или тоталният радиус на група кръвоносни съдове – например на всичките капиляри. Промените в диаметъра (радиуса) на съдовете променят линейната скорост на потока (v) през съдовете. На фигурите по-долу се виждат промените в индивидуалните диаметри на кръвоносните съдове в системното кръвообращение и промените в тоталното напречно сечение на различните съдови области.

кръвен поток скорост

скорост на кръвния поток

На следващата фигура се виждат три кръвоносни съда с последователно нарастващи диаметър (радиус) и площ на напречното сечение при еднакъв поток на кръвта (Q).

линейна скорост на кръвния поток

Когато диаметърът на съда се увеличава, линейната скорост на потока на кръвта (v) намалява. Ако приемем, че най-малкият съд е аортата, средният съд би могъл да представлява всичките артерии, а най-големият съд – всичките капиляри. Тоталният кръвен поток Q във всяка съдова област е еднакъв и е равен на МОС. Линейната скорост на кръвния поток е най-висока в аортата, която е с най-малък радиус на тоталното напречно сечение и е най-ниска в капилярите, които са с най-голям радиус на тоталното напречно сечение. При тази ниска линейна скорост на кръвотока в капилярите времето за обмяна между тях и тъканите е достатъчно.

От направените изчисления (виж фигурата горе) се вижда, че скоростта на кръвния ток в аортата е много по-голяма от тази в капилярите (800 пъти).

Хемодинамични закономерности.

Основната закономерност, на която се подчинява хемодинамиката е зависимостта между кръвния поток, налягането и съпротивлението.

Кръвният поток Q през кръвоносен съд или серия от кръвоносни съдове се определя от:

1) разликата в налягането между двата края на съда (ΔR)

2) съпротивлението на съда на кръвния поток (R).

кръвно налягане и съпротивлениеРазликата в налягането е движещата сила за кръвния поток, съпротивлението е задържането на потока.

Където: Q = потокът на кръвта (кръвният ток) (ml/min)

ΔR = разликата в налягането (mmHg)

R = съпротивлението (mmHg/ml/min)

         ΔR

Q = ——

          R

Например МОС е правопропорционален на разликата в налягането (ΔR) между аортата и vena cava. Посоката на кръвотока е от по-високото към по-ниското налягане. Аортата и артериите от еластичен тип превръщат тласъчния кръвоток в по-равномерен кръвоток. Във венулите и малките вени кръвотокът става постоянен, а в по-големите вени той е слабо пулсиращ.

Кръвният ток (Q) е обратнопропорционален на съпротивлението (R). Увеличеното съпротивление (R) при спазъм на съдовете (особено на артериолите) намалява кръвния поток, а намаленото съпротивление R (при вазодилатация) увеличава кръвотока.

Съпротивление на кръвния поток.

Кръвоносните съдове и кръвта образуват съпротивлението на кръвния поток. Съпротивлението на кръвния поток (R) се увеличава при нарастване на вискозитета на кръвта и на дължината на кръвоносните съдове и при намаляване на радиуса им. Например ако радиусът на кръвоносните съдове намалее наполовина, съпротивлението се увеличава 16 пъти (зависимостта е от четвърта степен). Тази зависимост се дава от уравнението на Поазьой- Хаген.

SRFile2013_10_13_2_2_34_904

При нарастване на съпротивлението R, потокът Q намалява също 16 пъти.
Съпротивлението на всички системни съдове, взети заедно се нарича тотално периферно съдово съпротивление.

Share Button
Обновено на: 07/11/2014 — 10:30

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme