1.Еритроцити.
Функция – пренасят О2 и СО2 в циркулацията.
Форма – Предшествениците на еритроцитите в костния мозък са клетки с ядро. В процеса на съзряване те губят ядрото си и поради това придобиват форма на двойно вдлъбнат диск. Тази форма осигурява по-голяма повърхност за газовата дифузия.
Брой – мъжете имат от 4,2 до 5,4.1012 еритроцити на литър кръв, а жените – от 4 до 5,0.1012/lкръв. У новородени еритроцитният брой е по-голям – около 6,0.1012/l.
Броят на еритроцитите показва физиологични колебания. Те се увеличават след физическа работа, при стресови ситуации, при престой на голяма надморска височина.
Еритроцитна мембрана. Еритроцитът има тънка, гъвкава плазмена мембрана, която му позволява да се движи лесно през малките кръвоносни съдове. Тя пропуска вода, О2, СО2, глюкоза, урея, но не пропуска хемоглобин и големи протеини.
Местообразуване.
При фетуса еритроцитите се формират в черния дроб и слезката. През последния месец на ембрионалното развитие и след раждането те се образуват в червения костен мозък. У деца до 5 годишна възраст те се произвеждат в червения костен мозък във всички кости. След 20 годишна възраст еритроцитите се произвеждат само в червения костен мозък, който остава в епифизите на раменната и бедрената кост, в прешлените, гръдната кост, ребрата и тазовата кост. Червен костен мозък се нарича активният клетъчен костен мозък, а жълт костен мозък е неактивният, инфилтриран с масти костен мозък, който се намира в тръбестите кости на възрастни хора.
2. Хемоглобин.
• Структура. Хемоглобинът е основният белтък в еритроцитите – той е кислород-транспортиращ глобуларен хромопротеид. Молекулата му е изградена от 4 субединици. Всяка субединица е съставена от една полипептидна верига (глобин), към която е свързан ковалентно феропротопорфирин (хем). Хемът е пигмент придаващ червения цвят на кръвта. Той съдържа един двувалентен атом желязо (Fe2+).
У възрастните хора нормално се синтезират a, b, d и g -полипептидни вериги. Във всяка хемоглобинова молекула има две двойки полипептидни вериги, двете субединици съдържат един тип полипептид, а другите две – друг тип.
• Нормалните типове хемоглобин у възрастен човек са:
Хемоглобин А (около 95%) – съставен е от 2a и 2b(a2b2) полипептидни вериги.
Хемоглобин А2 (около 3%) – съставен от 2a и 2d (a2d2).
Хемоглобин F – фетален хемоглобин (около 1%) – съставен от 2a и 2g (a2g2).
У човешки плод 80% от хемоглобина е хемоглобин F. Той улеснява придвижването на кислород от майчиното към феталното кръвообращение. След раждането той се замества от хемоглобина на възрастните.
• Реакции на хемоглобина.
При човека еритроцитите живеят в циркулацията около 120 дни. Всеки ден загиват 1% от тях.
10-20% от “старите” еритроцити хемолизират в съдовете на кръвообращението. Освободеният хемоглобин се свързва с плазмен протеин-преносител (хаптоглобин) и се отстранява от циркулацията чрез черния дроб, където хемоглобина се откъсва от преносителя в хепатоцитите.
Останалата част от “старите” еритроцити се разрушават при преминаването им през по-тесните места на капилярите в червената пулпа на слезката. Когато старите и чупливи еритроцити преминат през тесните капиляри (синусоиди) на слезката, те не могат да се промъкнат през цепнатините между ендотелните клетки на синусоидите, техните мембрани руптурират и освободеният хемоглобин и клетъчни остатъци се поглъщат от фагоцитиращите клетки в слезката –макрофагите.
Макрофагите смилат хемоглобина ензимно до аминокиселини, които се използват за синтез на нови протеини. Хемът на хемоглобина се разгражда на биливердин и железен атом. Желязото попада в плазмата и свързвано с белтък трансферин се транспортира към клетките, които се нуждаят от желязо. Така загубите на желязо от организма са минимални. Зеленият биливердин се превръща в жълт пигмент билирубин, който постъпва в плазмата и се транспортира чрез албумини към хепатоцитите в черния дроб. В черния дроб билирубинът се конюгира с глюкоронова киселина и се секретира в жлъчката. По-нататък преминава през жлъчните пътища в дуоденума, от там през тънкото и дебело черво и се появява във фекалиите като кафяв стеркобилин.
