По цялото протежение на храносмилателния тракт се образуват храносмилателни сокове. Те се секретират от слюнчените, стомашните и чревните жлези. В храносмилателния тракт се отварят и каналите на панкреаса и жлъчните пътища. В лигавицата се намират клетки секретиращи муцин. Общото количество на смилателните сокове, образувани за 24 часа, е около 8 литра. Те съдържат главно вода, органични вещества, соли и муцин. В храносмилателните сокове се съдаржат смилателни ензими: протеази (разграждат белтъците до аминокиселини), липази (разграждат мазнините до мастни киселини и глицерол), карбохидрази (разграждат въглехидратите до монозахариди).
Протеазите се секретират в неактивна форма и се активират в кухината на стомаха или червата, когато там има постъпила храна. Така лигавицата се предпазва от смилателното им действие.
По хода на храносмилателния тракт има приемственост в действието на храносмилателните сокове. Например протеазата в стомаха (пепсин) разгражда белтъците до по-къси полипептиди, а протеазите в тънкото черво (трипсин, химотрипсин) доразграждат полипептидите до аминокиселини.
Смилателните сокове имат различна киселинност – в устата те са леко кисели, в стомаха са силно кисели, в дуоденума и в червата са алкални и неутрални. Ензимите имат оптимум на действие при определено рН на средата и с това се ограничават мястото и продължителността на тяхното действие.
Регулацията на секрецията на храносмилателните жлези е нервна и хуморална. Храносмилателните жлези са инервирани от вегетативната нервна система – парасимпатикусът стимулира секрецията (особено на ензими), а симпатикусът увеличава предимно водното съдържание в секрета. Главни хуморални фактори, които повлияват секрецията на храносмилателните жлези, са тъканните хормони гастрин и секретин. Секрецията на храносмилателните жлези се влияе също от вида на приетата храна.
Слюнна секреция. Храносмилане в устата.
За едно денонощие се секретира 0.5-1 литър слюнка в устата от слюнчените жлези.
Функциите на слюнката са:
Начално смилане на въглехидрати и липиди от слюнчените ензими (a – амилаза и лингвална липаза),
- Разреждане и буфериране на приетата храна,
- Смазване на храната с мукус за подпомагане на гълтането.
- Механично очистване на устата и зъбите,
- Предпазване на устната лигавица от увреждания, а зъбите от кариес, чрез антибактериалните съставки,
- Обменя калций и флуор със зъбния емайл,
- Подпомага вкусовото усещане и говора.
Слюнката съдържа вода, мукус, електролити, ензими.Слюнчената секреция се стимулира условно рефлекторно (при разговор или мисли за вкусно ястие), от вегетативната нервна система, от храна, от миризми. Намалява по време на сън и при страх.
Стомашна секреция. Стомашен сок.
Компонентите на стомашния сок, който се секретира от дълбоките стомашни жлези са солна киселина (НCl), пепсиноген, интринзик фактор, мукус, стомашна липаза, вода и соли.
Неактивният ензим пепсиноген се конвертира в кисела среда в активния протеолитичен ензим пепсин, който разгражда около 15% поетия с храната белтък до нискомолекулни пептиди и аминокиселини.
- Солната киселина денатурализира белтъците и това улеснява ензимното действие.
- Интринзик факторът (гликопротеин) е нужен за резорбцията на витамин В12 в илеума.
- Мукусът предпазва стомашната лига-вица от корозивното действие на солната киселина и смазава стомашното съдържимо.
- Стомашната липаза разгражда малка част от липидите.
- Стомашният сок съдържа вода и соли.
Регулацията на стомашната секреция е нервна и хуморална.
Стомашната секреция се повлиява условно рефлекторно.
Секрецията на солна киселина се стимулира от разтягане на стомаха, от постъпили в стомаха пептиди и аминокиселини, от ацетилхолин, хистамин и гастрин. Алкохолът и кофеинът стимулират стомашната секреция (стомашната секреция е показана на фигурата доло).
Храносмилане в тънкото черво. Панкреатичен сок. Жлъчка. Чревен сок.
В дуоденума се изливат панкреатичния сок и жлъчката, образувана в черния дроб. От чревната лигавица се секретира чревен сок.
Панкреатичен сок.
За 1 денонощие се секретира 2.5 l алкален панкреатичен сок, който се излива в дуоденума.
Панкреатичният сок съдържа:
1) много ензими с висока активност, които смилат въглехидрати (a-амилаза), липиди (липаза), протеини (протеази – трипсин и др.), рибонуклеаза и дезоксирибонуклеаза до молекули годни за резорбция,
2) вода,
3) HCO3-, които неутрализират H+, освободени в дуоденума от стомаха.
Протеазите се секретират в неактивна форма (трипсиноген) и конвертират до активни форми (трипсин) в дуоденума под действие на мембранно свързания ензим ентерокиназа. Трипсинът активира останалите протеази. Неактивните форми на протеазите предпазват жлезата от самосмилане.
Панкреатичната секреция се стимулира от: 1. разтягане на стомаха, 2. пептиди и аминокиселини. 3. стомашно-чревните хормони холецистокинин, секретин.
Жлъчка.
Необходима е за смилането и резорбцията на липидите в тънкото черво. Жлъчката е микстура от жлъчни киселини, пигменти (билирубин – биопродукт на хемоглобиновия метаболизъм), холестерол, фосфолипиди, електролити и вода. Произвежда се и секретира от хепатоцитите на черния дроб. За едно денонощие се секретират 0.6-1.2 l жлъчка. Съхранява се в жлъчния мехур и се изхвърля заедно с панкреатичния сок чрез общ канал в лумена на дуоденума при стимулация на жлъчния мехур.
В лумена на тънкото черво жлъчните киселини емулгират липидите като ги подготвят за смилане от панкреатичната липаза и тогава разтварят продуктите на липидното смилане в пакети – мицели, които ги транспортират до резорбтивната повърхност на чревните епителни клетки. Когато липсва жлъчка, несмелените мазнини се изхвърлят с изпражненията – стеяторея.
HCO3- в жлъчката алкализират дуоденалното съдържимо и създават оптимално рН за действие на панкреатичните ензими.
Чревен сок
Секретира се 1.5 – 3l/24h чревен сок. Той съдържа:
- муцини,
- протеази, които доразграждат белтъците до аминокиселини,
- нуклеаза, която разгражда нуклеопротеидите,
- амилаза за смилане на въглехидратите и
- липаза за смилане на мазнините,
- соли и вода.
Резорбция на хранителните вещества.
Преминаването на веществата от кухините на органите на храносмилането към кръвта и лимфата се нарича резорбция.
В устната кухина не става резорбция. Под езика се прилагат някои лекарства (нитроглицерин, валидол).
В стомаха хранителни вещества не се резорбират поради ограниченото им ензимно разграждане и липса на транспортни механизми за резорбция.
Резорбцията се извършва главно през голямата резорбтивна повърхност на тънкочревната лигавица чрез пасивен транспорт (дифузия, осмоза), активен транспорт и чрез пиноцитоза.
В първата половина на тънкото черво се резорбират аминокиселини, монозахариди, мастни киселни и глицерол, соли, вода и витамини.
Храносмилане в дебелото черво.
В дебелото черво достигат несмилаеми съставки на храната, целулоза, вода, соли и малко неразградени и нерезорбирани хранителни вещества.
В дебелото черво се секретират соли, вода и муцини, които предпазват лигавицата от механични и химични увреждания. В секрета се съдържат и малко количество ензими – протеази.
В дебелото черво се намира най-голямото количество от нормалната анаеробна микрофлора на човешкия организъм (1012 клетки в 1 грам фекалии), която стимулира развитието на имунната система и произвежда ензими. При бактериалното разграждане на целулозата се образуват органични киселини и СО2, а при разграждането на аминокиселините се получават хистамин, индол, скатол, сулфиди, които придават неприятния мирис на фекалиите. Под действие на бактериални ензими се образува амоняк, билирубинът се превръща в уробилиноген и стеркобилин, придаващ цвета на фекалиите и се синтезират витамини В и К.
Функции на черния дроб
1) Обменна функция – извършват се междинната обмяна на веществата.
2) Храносмилателна функция – участва в смилането и резорбцията на липидите чрез секрецията на жлъчни киселини.
3) Екскреторна и детоксична функция. Лекарства, токсични вещества и стероидни хормони метаболизират в чернодробните клетки и се екскретират чрез бъбреците. Част от веществата (жлъчните пигменти) се глюкоронират, отделят се чрез жлъчката в червата и се екскретират с фекалиите. Чрез жлъчката се екскретира също холестерол.
4) Терморегулаторна функция. При охлаждане на тялото в черния дроб се ускоряват процесите на разграждане и образуваната топлина допринася за съхранение на телесната температура.
5) Хемопоетична функция – по време на вътреутробното развитие черния дроб произвежда кръвни клетки.
6) Резервоарна функция. Черният дроб е кръвно депо. В него се складират витамините А, D и Е, желязо под формата на феритин и въглехидрати под формата на гликоген.
