За да могат хранителните вещества (липиди, масти и въглехидрати) да бъдат използвани от клетките като градивен материал или за доставяне на енергия, те трябва да се превърнат в прости химични съединения с малка молекула, която да може да преминава през клетъчната мембрана. Белтъците в храната са чужди за организма и представляват антигени, които могат да предизвикат имунен отговор или алергична реакция, затова те трябва да попаднат в кръвта под форма на аминокиселини, от които след това организмът ще изработи специфични за него белтъци.
В храносмилателната система храната:
1) се раздробява,
2) смесва се с храносмилателните сокове и
3) под действието на ензими се разгражда до резорбиращи се съставки.
Храносмилането е процес, който обхваща механичната и химична обработка на приетата храна (смилане) и нейната резорбция (всмукване) през стените на храносмилателния тракт.
Резорбцията е процес на преминаване на веществата от храносмилателния канал към кръвта. Чрез циркулацията резорбираните вещества достигат клетките и задоволяват техните енргийни и пластични нужди.
1. Основни процеси на храносмилането са:
1) Механично раздробяване на храната. Осъществява се главно в устата и стомаха. Така се създава голяма площ за действието на ензимите;
2) Размесване и придивижване на съдържимото;
3) Секреция на храносмилателни сокове;
4) Секреция на мукус. Муцините са гликопротеини, които се свързват с водни молекули и образуват мукус – гел, който предпазва лигавицата от увреждане, омекотява храната и улеснява придвижването u.
5) Ензимно смилане;
6) Резорбция на продуктите от ензимното смилане на белтъци, въглехидрати и липиди, на соли, витамини и вода.
В устата започва раздробяването на храната, ензимното смилане на въглехидратите и оформянето на хапката.
Фарингсът и хранопроводът участват в гълтането.
В стомаха започва ензимното разграждане на белтъците и липидите. Полутечното стомашно съдържимо (химус) преминава в тънкото чево.
В дуоденума и останалата част на тънкото черво се разграждат ензимно белтъци, въглехидрати и липиди под действие на панкреатичния сок и с участието на жлъчката (вътрелуменово смилане). Движенията на тънкото черво размесват съдържимото, придвижват го и така то осъществява контакт с чревната лигавица. При контакта с лигавицата ензими на мембраната на чревните епителни клетки доразграждат хранителните вещества (пристенно смилане). Транспортните механизми на чревните епителни клетки резорбират продуктите на смилането, вода, соли и витамини. Несмлените остатъци преминават в дебелото черво.
В дебелото черво продължава резорбцията на вода и соли, остатъкът се сгъстява и се изхвърля навън.
2. Функции на храносмилателната система
2.1. Екскреторна функция – изхвърляне на несмелените и нерезорбирани остатъци от чревното съдържимо под форма на фекалии.
2.2. Защитна функция на храносмилателната система.
< Осъществява се от клетки на имунната система (Т- и В-лимфоцити) в лимфните възли, в чревната мукоза и в епитела.
< Антибактериално действие притежават лизозимът, тиоциановите съединения и пероксидазата в слюнката; лизозимът и солната киселина в стомаха.
< Лигавицата се очиства механично от бактерии чрез слюнката, солите, водата и муцините, секретирани в тънкото и дебелото черво.
< Нормалната микрофлора в устната кухина и дебелото черво предпазва от развитие на болестотворни микроорганизми.
3. Координация между двигателната и секреторната активност на храносмилателния тракт.
Осъществява се координация между двигателната и секреторната активност на всяка част от храносмилателната система и на системата като цяло.
Координацията се извършва от нервни и хуморални механизми.
Нервни механизми.
Храносмилателната система притежава собствена (ентерална) нервна система, която регулира храносмилането чрез рефлексни механизми. Ентералната нервна система е под контрол на вегетативната и централната нервана система.
Хуморални механизми.
Храносмилателната система притежава собствена (ентерална) ендокринна система В лигавицата на стомаха, тънкото и дебелото черво се съдържат ендокринни клетки, секретиращи тъканни хормони, които попадат в кръвта – гастрин, секретин, холецистокинин и др.
4. Двигателна функция на храносмилателния тракт.
Състои се в отхапване, дъвкане, гълтане, осъществявни от напречно набраздената мускулатура на устната кухина, езика и фарингса и от перисталтичните движения на гладката мускулатура на хранопровода, стомаха, тънкото и дебелото черво.
Чрез двигателната функция храната се раздробява и придвижва от оралния към аналния край на храносмилателния тракт, размесва се със смилателните сокове и се подпомага резорбцията.
~ Двигателна активност в устната кухина.
В устната кухина храната се преработва механично.
Дъвкането (волево и неволево) е резултат от координираната активност на дъвкателните мускули. В процеса на дъвкане:
1) Храната се смесва със слюнка, смазва се и се облекчава гълтането.
2) Намалява се размера на хранителните частици.
3) Започва въглехидратното смилане от ензима в слюнката амилаза.
Гълтането започва волево в устата но след това е под неволеви рефлексен контрол от гълтателния център в продълговатия мозък. Рефлекторното съкращение на горния езофагеален сфинктер предотвратява връщането на храната във фарингса, а на горния езофагеален сфинктер – навлизаненето на стомашно съдържимо в долния край на хранопровода. По време на гълтане епиглотисът затваря входа на трахеята и дишането е потиснато.
~ Двигателни функции на стомаха.
1) Резервоарна функция.
Стомахът е резервоар, в който се помества целият обем храна, погълнат при едно хранене. Празният стомах е тонично съкратен. Разтягането на долния езофагус от храната предизвиква рефлексът рецептивна релаксация – увеличава се обема на оралния стомах, който може да побере 1.5 – 2 литра храна като нагажда непрекъснато обема си към обема на погълнатата храна. Тонусът на стомаха нараства и съдържимото се обхваща плътно, но без покачване на налягането. Храната се наслоява по реда на навлизането й в стомаха и може да остане неразмесена около 1 час след нахранването.
2) Смесване и смилане в стомаха.
Каудалната област на стомаха произвежда контракция (перисталтика), която е необходима за смесване със стомашната секреция, разкъсване и смилане на храната. Перисталтичните вълни започват в средата на корпуса на стомаха и се движат надолу към пилора. Перисталтиката е пръстеновидно съкращение, съпроводено от отпускане на сегмента пред него, което периодично придвижва част от стомашното съръжимо през пилора в дуоденума. Стомашната перисталтика е функция на ентералните невронни мрежи – на 20-30 секунди започва нова вълна.
3) Евакуаторна функция.
След ядене стомашното съдържимо е около 1.5 литра – твърда храна, течности и стомашна секреция. Изпразването му към дуоденума става на малки порции за около 3 часа, когато твърдите храни бъдат намалени до частици с размер 1 mm3. Пилорният сфинктер се отваря с всяка нова перисталтична вълна.
~ Двигателни функции на тънкото черво.
Движенията на тънкото черво са 3 вида:
1) Сегментиращи – осигуряват смесване на чрев-ното съдържимо с храносмилателните сокове.
2) Махаловидн – придвижват чревната стена спрямо чревното съдържимо.
3) Перисталтични – придвижат химуса към дебелото черво.
~ Двигателни функции на дебелото черво.
Персталтичните вълни са вяли и на големи интервали от време. В дисталната му част 1 до 4 пъти на ден – сутрин или след нахранване се появяват по-мощни вълни – масови движения, които избутват съдържимото към аналния край.
