Устройство, функции и двигателна активност на храносмилателна система

храносмилателна системаЗа да могат хранителните вещества (липиди, масти и въглехидрати) да бъдат използвани от клетките като градивен материал или за доставяне на енергия, те трябва да се превърнат в прости химични съединения с малка молекула, която да може да преминава през клетъчната мембрана. Белтъците в храната са чужди за организма и представляват антигени, които могат да предизвикат имунен отговор или алергична реакция, затова те трябва да попаднат в кръвта под форма на аминокиселини, от които след това организмът ще изработи специфични за него белтъци.

В храносмилателната система храната:

1) се раздробява,

2) смесва се с храносмилателните сокове и

3) под действието на ензими се разгражда до резорбиращи се съставки.

Храносмилането е процес, който обхваща механичната и химична обработка на приетата храна (смилане) и нейната резорбция (всмукване) през стените на храносмилателния тракт.

Резорбцията е процес на преминаване на веществата от храносмилателния канал към кръвта. Чрез циркулацията резорбираните вещества достигат клетките и задоволяват техните енргийни и пластични нужди.

1. Основни процеси на храносмилането са:

1) Механично раздробяване на храната. Осъществява се главно в устата и стомаха. Така се създава голяма площ за действието на ензимите;

2) Размесване и придивижване на съдържимото;

3) Секреция на храносмилателни сокове;

4) Секреция на мукус. Муцините са гликопротеини, които се свързват с водни молекули и образуват мукус – гел, който предпазва лигавицата от увреждане, омекотява храната и улеснява придвижването u.

5) Ензимно смилане;

6) Резорбция на продуктите от ензимното смилане на белтъци, въглехидрати и липиди, на соли, витамини и вода.

В устата започва раздробяването на храната, ензимното смилане на въглехидратите и оформянето на хапката.

Фарингсът и хранопроводът участват в гълтането.

В стомаха започва ензимното разграждане на белтъците и липидите. Полутечното стомашно съдържимо (химус) преминава в тънкото чево.

устройство на стената на тънкото чераво

В дуоденума и останалата част на тънкото черво се разграждат ензимно белтъци, въглехидрати и липиди под действие на панкреатичния сок и с участието на жлъчката (вътрелуменово смилане). Движенията на тънкото черво размесват съдържимото, придвижват го и така то осъществява контакт с чревната лигавица. При контакта с лигавицата ензими на мембраната на чревните епителни клетки доразграждат хранителните вещества (пристенно смилане). Транспортните механизми на чревните епителни клетки резорбират продуктите на смилането, вода, соли и витамини. Несмлените остатъци преминават в дебелото черво.

В дебелото черво продължава резорбцията на вода и соли, остатъкът се сгъстява и се изхвърля навън.

ентерална нервна система

2. Функции на храносмилателната система

2.1. Екскреторна функция – изхвърляне на несмелените и нерезорбирани остатъци от чревното съдържимо под форма на фекалии.

2.2. Защитна функция на храносмилателната система.

< Осъществява се от клетки на имунната система (Т- и В-лимфоцити) в лимфните възли, в чревната мукоза и в епитела.

< Антибактериално действие притежават лизозимът, тиоциановите съединения и пероксидазата в слюнката; лизозимът и солната киселина в стомаха.

< Лигавицата се очиства механично от бактерии чрез слюнката, солите, водата и муцините, секретирани в тънкото и дебелото черво.

< Нормалната микрофлора в устната кухина и дебелото черво предпазва от развитие на болестотворни микроорганизми.

3. Координация между двигателната и секреторната активност на храносмилателния тракт.

координация в храносмилателния тракт

Осъществява се координация между двигателната и секреторната активност на всяка част от храносмилателната система и на системата като цяло.

Координацията се извършва от нервни и хуморални механизми.

Нервни механизми. 

Храносмилателната система притежава собствена (ентерална) нервна система, която регулира храносмилането чрез рефлексни механизми. Ентералната нервна система е под контрол на вегетативната и централната нервана система.

Хуморални механизми.

Храносмилателната система притежава собствена (ентерална) ендокринна система В лигавицата на стомаха, тънкото и дебелото черво се съдържат ендокринни клетки, секретиращи тъканни хормони, които попадат в кръвта – гастрин, секретин, холецистокинин и др.

4. Двигателна функция на храносмилателния тракт.

храносмилане в устата

Състои се в отхапване, дъвкане, гълтане, осъществявни от напречно набраздената мускулатура на устната кухина, езика и фарингса и от перисталтичните движения на гладката мускулатура на хранопровода, стомаха, тънкото и дебелото черво.

Чрез двигателната функция храната се раздробява и придвижва от оралния към аналния край на храносмилателния тракт, размесва се със смилателните сокове и се подпомага резорбцията.

~ Двигателна активност в устната кухина.

гълтане

В устната кухина храната се преработва механично.

Дъвкането (волево и неволево) е резултат от координираната активност на дъвкателните мускули. В процеса на дъвкане:

1) Храната се смесва със слюнка, смазва се и се облекчава гълтането.

2) Намалява се размера на хранителните частици.

3) Започва въглехидратното смилане от ензима в слюнката амилаза.

Гълтането започва волево в устата но след това е под неволеви рефлексен контрол от гълтателния център в продълговатия мозък. Рефлекторното съкращение на горния езофагеален сфинктер предотвратява връщането на храната във фарингса, а на горния езофагеален сфинктер – навлизаненето на стомашно съдържимо в долния край на хранопровода. По време на гълтане епиглотисът затваря входа на трахеята и дишането е потиснато.

~ Двигателни функции на стомаха.

двигателна функция на стомаха

1) Резервоарна функция.

Стомахът е резервоар, в който се помества целият обем храна, погълнат при едно хранене. Празният стомах е тонично съкратен. Разтягането на долния езофагус от храната предизвиква рефлексът рецептивна релаксация – увеличава се обема на оралния стомах, който може да побере 1.5 – 2 литра храна като нагажда непрекъснато обема си към обема на погълнатата храна. Тонусът на стомаха нараства и съдържимото се обхваща плътно, но без покачване на налягането. Храната се наслоява по реда на навлизането й в стомаха и може да остане неразмесена около 1 час след нахранването.

2) Смесване и смилане в стомаха. 

смилателна и евакулаторна функция

Каудалната област на стомаха произвежда контракция (перисталтика), която е необходима за смесване със стомашната секреция, разкъсване и смилане на храната. Перисталтичните вълни започват в средата на корпуса на стомаха и се движат надолу към пилора. Перисталтиката е пръстеновидно съкращение, съпроводено от отпускане на сегмента пред него, което периодично придвижва част от стомашното съръжимо през пилора в дуоденума. Стомашната перисталтика е функция на ентералните невронни мрежи – на 20-30 секунди започва нова вълна.

3) Евакуаторна функция. 

След ядене стомашното съдържимо е около 1.5 литра – твърда храна, течности и стомашна секреция. Изпразването му към дуоденума става на малки порции за около 3 часа, когато твърдите храни бъдат намалени до частици с размер 1 mm3. Пилорният сфинктер се отваря с всяка нова перисталтична вълна.

~ Двигателни функции на тънкото черво.

двигателна активност на тънкото черво

Движенията на тънкото черво са 3 вида:

1) Сегментиращи – осигуряват смесване на чрев-ното съдържимо с храносмилателните сокове.

2) Махаловидн – придвижват чревната стена спрямо чревното съдържимо.

3) Перисталтични – придвижат химуса към дебелото черво.

~ Двигателни функции на дебелото черво.

храносмилане в дебелото черво

Персталтичните вълни са вяли и на големи интервали от време. В дисталната му част 1 до 4 пъти на ден – сутрин или след нахранване се появяват по-мощни вълни – масови движения, които избутват съдържимото към аналния край.

резорбция

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.