Семейство: Bacillaceae.
Род: Clostridium. C. Tetani
Заболяването тананус е известно от древността. Неговият причинител е открит и описан от А. Николаер през 1884 година В чиста култура го изолира през 1889 година С. Китасато.
Морфология
Грам положителна / + /, пръчица, притежава терминално разположена деформираща спора “барабан на палка”, “ракета за тенис”. Образува перитрихиално разположени ресни. В микроскопските препарати клетките му се разполагат поединично или във верижки.
Културелни свойства и биохимична производителност
Облигатен анаероб. Оптималната температура за развитие е 35 – 37 градуса и pH 6,8 – 7,4. Взискателен е към хранителни среди. За култивирането му се използват твърди хранителни среди – кръвно-глюкозов агар на Цайслер, лактозо-жълтъчно-млечен агар на Уилис-Хобс. На кръвно-глюкозния агар на Цайслер расте като мрежовидни нежни колонии. Около колониите понякога има слабо изразена хемолиза.
Причинителят на тетануса има слаба захаролитична и протеолитична активност. Разлага бавно глюкозата и втечнява желатина след 4-5 дневно култивиране.
Антигенна структура
Съдържа соматични антигени и реснисти H-антигени. Въз основа на Н-антигените са разграничени 10 серовара (серотипа).
Фактори на патогенност и вирулентност
Екзотоксин – той има 2 компонента – татаноспазмин, който е с невротоксично действие, и тетанохемолизин. Основният фактор предизвикващ тетаничния синдром е тетаноспазминът. Тетаничният токсин е един от най-силните токсини.
(Тетаноспазминът съдържа 2 субединици – В и А. Неговата субединица В се свързва с рецепторни ганглиозиди в мембраните на невроните, а субединицата му А осъществява пряко токсично действие. Механизмът на действие на тетаноспазмина се основава на блокиране на освобождаването на инхибиторни медиатори (трансмитери) в спиналните синапси, което предизвиква хиперактивация на постсинаптични спинални неврони с развитие на тонични мускулни спазми и хиперрефлексия.)
Епидемиология, патогенеза и клинична картина
Антропоноза, зооноза. Тетанусът е покривна инфекция и се развива при попадане на спори на причинителя в наранена кожа и лигавици. Входни врати могат да бъдат: дълбоки и повърхностни рани, при убождания, охлузвания, увредени тъкани при изгаряния и измръзвания, пъпна рана при новородено, операционни рани и др. След постъпването на титаничните спори във входната врата те се превръщат във вегетативни клетки, който се локализират и размножават само във входната врата, паради това че причинителят на тетануса не притежава инвазивни свойства.
Инкубационният период е в раниците от 4 дни до няколко месеца, но най-често е от 6 до 14 дни.
Клинична картина
Първо се получава ригидност и гърчове на дъвкателната мускулатура (trismus). След това се засяга мимическата мускулатура с развитие на характерна насилствена гримаса на сардоничен смях (risus sardonicus). По-нататък се обхваща мускулатурата на врата, гръдната стена, гръбначният стълб и крайниците. При засягане на екстензорните мускули се получава особено характерно дъговидно извиване на тялото назад, при което болният се опира само на тила и петите (opistotonus). Развиват се и генерализирани тетанични гърчове. Болните са в пълно съзнание. Смъртта може да настъпи поради асфиксия вследствие спастична парализа на мускулатурата на ларинкса и диафрагмата или в резултат на сърдечно-съдов колапс.
Имунитет
След преболедуване се развива антитоксичен имунитет. Специфичните антитоксини в серумите на преболедувалите са в ниски титри. Тъй като постинфекциозният антитоксичен имунитет е слабо напрегнат и с ограничена продължителност, са възможни повторни заболявания.
Микробиологична диагноза
Материали за изследване: от болни – ранев секрет, късчета тъкан, секрети от кожни рани, секрет от пъпна рана.
Микроскопско изследване: от патологичните материали се приготвят микроскопски препарати които се оцветяват по Грам и Мьолер (за спори). Микроскопирането на препаратите дава само ориентировъчна информация.
Културелно изследване: Материалът се изследване се хомогенизира във физиологичен разтвор и се разделя на две части. Засява се епруветки във среда на Комкова, среда на Троци. След посявката едната епруветка се загрява за 20 min на 80 градуса, с което се отстраняват неспорообразуващите бактерии. Тетаничните спори прорастват бавно, затова култивирането продължава до 10 дена.
Биологична проба – бяла мишка
Имунофлуоросцентна микроскопия, Brucella агар
Ваксини
Специфичната профилактика на тетануса се осъществява в ваксина, представляваща тетаничен анатоксин.
Химиотерапия
За спиране на размножаването на причинителя на тетануса в раната се използват пеницилини и други широкоспектърни антибиотици.
