Роля на макроорганизма при развитие на инфекцията. Роля на факторите на околната среда (природни и социални) за възникване и протичане на инфекциозния и епидемичния процес. Източник на заразата, механизми на предаване на заразата. Епидемичен процес.
Роля на макроорганизма и факторите на околната среда при развитие на инфекцията:
Ендокринна система – ред ендокринни заболявания (захарен диабет)
Имунна система – имунен дефицит, естествена резистентност или незрялост на имунната система
Възраст – най-много боледуват кърмачетата и възрастните. Децата в първите месеци на живота си са по-възприемчиви от възрастните към стрептококови, стафилококови, коли, дезинтерийни и ентеровирусни инфекции. Причините са по-голямата проницаемост на лигавиците и незрялостта на имунната система. Възрастните хора са с по-висока заболяемост и смъртност от инфекции (пневмонии, уроинфекции, септични състояния и др.) в сравнение с хората в младежка и средна възраст.
Хранене – недостатъчното и непълноценно хранене повишава възприемчивостта към инфекции, особено без белтъци и витамини. Особено дефицитът на витамин А, С, витамините от В-комплекса и витамин D. Дефицитът на важни за метаболизма микроелементи също повишава чувствителността към инфекции.
Умора – тежък физически или умствен труд се намалява активността на фагоцитите и се образуват токсични продукти, отслабва защитата на макроорганизма към инфекции.
Условия на живот – професионални болести, бедност, хомосексуални взаимоотношения, наркомания, проституция, UV-лъчи, употреба на алкохол и цигари и др.
Външната среда – свързва микроорганизма (МО) с макроорганизма, чрез която се пренасят инфекции. Факторите на външната среда могат да са физични, химични, биологични, природни и социални – вода, почва, въздух, насекоми, хранителни продукти, медицински манипулации, транспорт, болнична обстановка, травматизъм и др.
Механизми на предаване на заразата:
Въздушно-капков механизъм (дифтерия, коклюш, туберкулоза, грип, морбили, паротит, варицела, рубеола и др.)
Фекално-орален (чревен, алиментарен) механизъм – микроорганизмите (МО) се отделят чрез изпражненията. По този механизъм се предават чревните инфекции, чрез ръце и храни, които са замърсени (дизентерия, коремен тиф, холера, ротовирусни инфекции, полиомелит, вирусен хепатит А и др.)
Трансмисивен (кръвен) механизъм – пренася се чрез живи преносвачи – кръвосмучещи насекоми (комари, бълхи, въшки, кърлежи и др.), при кръвопреливания, при медицински и стоматологични манипулации. По кръвен механизъм се предават чума, петнист тиф, лаймска болест, хеморагични трески, вирусен хепатит В, СПИН и др.
Контактен (контактно-ранев, външнопокривен) механизъм – заразата се предава чрез пряк контакт с инфекциозно болните хора или животни. Сексуални контакти (гонорея, луес, СПИН)
Диаплацентарен механизъм – предаване на заразата от бременна към плода.
Епидемичен процес – процес на взаимодействие на инфекциозния причинител и организмите на хората на популационно ниво. Този процес се проявява при различните природни и социални условия и те имат голямо значение за развитието.
В зависимост от броя на заболелите, от това дали има връзка между тях и географското разпространение на инфекциозното заболяване се различават:
- спорадични случаи – при заболяване на отделни индивиди, без установена връзка между заболелите
- епидемия – заболяване на голям брой хора с установена връзка между заболелите
- ендемия – когато заболяването е разпространено между хора, живеещи в дадена местност или географски район
- пандемия – разпространение на инфекциозното заболяване в много или във всички страни на света.
