Развитие на инфекция

Роля на макроорганизма при развитие на инфекцията. Роля на факторите на околната среда (природни и социални) за възникване и протичане на инфекциозния и епидемичния процес. Източник на заразата, механизми на предаване на заразата. Епидемичен процес.

 

Роля на макроорганизма и факторите на околната среда при развитие на инфекцията:

Ендокринна система – ред ендокринни заболявания (захарен диабет)
Имунна система – имунен дефицит, естествена резистентност или незрялост на имунната система
Възраст – най-много боледуват кърмачетата и възрастните. Децата в първите месеци на живота си са по-възприемчиви от възрастните към стрептококови, стафилококови, коли, дезинтерийни и ентеровирусни инфекции. Причините са по-голямата проницаемост на лигавиците и незрялостта на имунната система. Възрастните хора са с по-висока заболяемост и смъртност от инфекции (пневмонии, уроинфекции, септични състояния и др.) в сравнение с хората в младежка и средна възраст.
Хранене – недостатъчното и непълноценно хранене повишава възприемчивостта към инфекции, особено без белтъци и витамини. Особено дефицитът на витамин А, С, витамините от В-комплекса и витамин D. Дефицитът на важни за метаболизма микроелементи също повишава чувствителността към инфекции.
Умора – тежък физически или умствен труд се намалява активността на фагоцитите и се образуват токсични продукти, отслабва защитата на макроорганизма към инфекции.
Условия на живот – професионални болести, бедност, хомосексуални взаимоотношения, наркомания, проституция, UV-лъчи, употреба на алкохол и цигари и др.
Външната среда – свързва микроорганизма (МО) с макроорганизма, чрез която се пренасят инфекции. Факторите на външната среда могат да са физични, химични, биологични, природни и социални – вода, почва, въздух, насекоми, хранителни продукти, медицински манипулации, транспорт, болнична обстановка, травматизъм и др.

макроорганизъм

Механизми на предаване на заразата:

Въздушно-капков механизъм (дифтерия, коклюш, туберкулоза, грип, морбили, паротит, варицела, рубеола и др.)

Фекално-орален (чревен, алиментарен) механизъм – микроорганизмите (МО) се отделят чрез изпражненията. По този механизъм се предават чревните инфекции, чрез ръце и храни, които са замърсени (дизентерия, коремен тиф, холера, ротовирусни инфекции, полиомелит, вирусен хепатит А и др.)

Трансмисивен (кръвен) механизъм – пренася се чрез живи преносвачи – кръвосмучещи насекоми (комари, бълхи, въшки, кърлежи и др.), при кръвопреливания, при медицински и стоматологични манипулации. По кръвен механизъм се предават чума, петнист тиф, лаймска болест, хеморагични трески, вирусен хепатит В, СПИН и др.

Контактен (контактно-ранев, външнопокривен) механизъм – заразата се предава чрез пряк контакт с инфекциозно болните хора или животни. Сексуални контакти (гонорея, луес, СПИН)

Диаплацентарен механизъм – предаване на заразата от бременна към плода.

 

Епидемичен процес – процес на взаимодействие на инфекциозния причинител и организмите на хората на популационно ниво. Този процес се проявява при различните природни и социални условия и те имат голямо значение за развитието.

В зависимост от броя на заболелите, от това дали има връзка между тях и географското разпространение на инфекциозното заболяване се различават:

  • спорадични случаи – при заболяване на отделни индивиди, без установена връзка между заболелите
  • епидемия – заболяване на голям брой хора с установена връзка между заболелите
  • ендемия – когато заболяването е разпространено между хора, живеещи в дадена местност или географски район
  • пандемия – разпространение на инфекциозното заболяване в много или във всички страни на света.
Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.