Род: Listeria
Вид: L. monocytogenes.
Listeria е самостоятелен род в Група 19 “Правилни, неспорообразуващи Грам-положителни пръчици”
Морфология
Грам положителни / + /, коко бактерии, къси пръчици, полиморфни, разположени по единично, по двойки, палисадно, често пъти V-образно, а понякога в къси верижки до 3 го 5 клетки, подвижни – феномен на чадърчето (добре подвижни при 20-25 градуса и при тази температура за перитрихи с 4 ресни, докато при 37 градуса са монотрихи и не са подвижни). Спори и капсули не образуват.
Културелни свойства и биохимична производителност
Аероби, развиват се при температура 30-37 градуса и микроаерофили (5 – 10% CO2), но могат и да се развиват при 4 градуса. Те са невзискателни към хранителни среди, но се развиват по добре на кръвен агар (дават бета-хемолиза) и триптиказо-соеви среди. Имат слабо изразена биохимична производителност – разграждат глюкоза и други захари с образуване на киселина без газ. Продуцират каталаза, не втечняват желатина, не образуват индол и сероводород, не съсирват млякото. CAMP / + /
Фактори на патогенност
- ендотоксин – подобен на Грам отрицателни / – / бактерии намиращ се в клетъчната стена
- хемолизин (листериолизин О) – близък до стрепролизин О – играе важна роля в патогенезата, разгражда мембраните на фаголизозомите, което води до неконтролирано размножаване на листериите в цитоплазмата на заразните клетки
Антигенен строеж
Въз основа на соматичните О- и ресничестите H-антигени листериите се подразделят на 13 серотипа (серовари).
Патогенност за животни
Листериозата е зооноза с природна огнищност. Тя засяга предимно дивите животни и гризачи и някои видове домашни животни (овце, свине, кози, едър рогат добитък, коне, кучета и др.)
Епидемиология, клиника и патогенеза
Зооантропоноза. Източник на заразата са болни животни (главно гризачите, както и домашни животни), мляко, зеленчуци. Среща се рядко (спорадични заболявания), което засяга предимно новородени, бременни, възрастни. Механизъм на предаване е контактен при обработка на животински продукти или при консумация на заразено месо, непреварено мляко, сирене или зеленчуци. Предаването от човек на човек е възможно само трансплацентарно от майна на плода, при което се развива сепсис.
Входната врата е лигавицата на тънкото черво или кожата, попадат в лимфата и преминава в кръвообращението и вътрешните органи. Те се развиват в макрофагите.
Клинична картина
Неспецифично (грипоподобни)
Клинични форми – локални и системни
• Локални – конюнктивит, леки грипоподобни заболявания, кожни инфекции, ангинозна форма. Кръвна картина – моноцитите се повишени
• Системни – те са характерни за пациенти с имунен дефицит, новородени и възрастни Най-често се развива менингит, сепсис. У новородените вътреутробна инфекция. Включва некрози в черния дроб, слезка, бял дроб, може да завърши с аборт или преждевременно раждане.
Имунитет – нетраен, клетъчен.
Микробиологична диагноза
Материали за изследване: от болен – гърлен и конюнктивален секрет, ликвор, пунктат от лимфни възли, урина, кръв. При листериоза на новородените – кръв от пъпната връв, околоплодните води, мекониум (първите изпражнения) и плацента.
Микроскопско изследване – препаратите по Грам имат само ориентировъчно значение.
Културелно изследване – на кръвен агар дава бета-хемолиза и малки точковидни колонии.
Биохимични тестове – каталаза / + /, изколин / + /, подвижност.
