Род: Vibrio.
Вид: V. Cholerae
Причинителят на холерата – принадлежи към род Vibrio, семейство Vibrionaceae.
Холерата се причинява от: V. cholerae от cерогрупа O1 с 2 биотипа – biotype cholerae или така наречен класически холерен вибрион, открит от Кох и – biotype eltor
Серогрупа O139, открит наскоро при големи епидемии в Азия (Бангладеш, Индонезия).
Морфология
Холерните вибриони са Грам отрицателни / – /, къси, извити под формата на запетая пръчици, рядко със S-образна форма. Проявяват силно изразен полиморфизъм, особено в стари култури. Спори и капсули не образуват. Притежават само една дълга полярно разположена ресна, която им позволява голяма подвижност. Сред всички подвижни бактерии V. cholerae е най-подвижен. Лесно се оцветява в анилинови бои.
Културелно свойста и биохимична производителност
Холерните вибриони са строги аероби. Оптималната им температура е 37 градуса, но се развиват и при 10-40 градуса и алкална реакция – pH 8,5 – 9,2. Невзискателни са и могат да се развиват дори и в среда съдържаща само пептон (алкална пептонна вода), като мътят средата и още към 5-6 час от посявката образуват върху повърхността нежна ципа. Върху алкален агар образуват гладки, нежни, стъкловидни, прозрачни колонии. Колониите на средата TCBS са плоски и жълти.
Имат добре изразена карболитична активност. Разграждат въглехидрати до киселина без газ, разграждат нишестето. При размножаването си в алкална пептонна вода, съдържаща нитрати, редуцират нитратите в нитрити и от триптофана отцепват индола. Притежават силно изразена протеолитична активност – втечняват желатина и коагулирания говежди серум.
V. cholere biotype eltor лизира и аглутинира овнешки еритроцити и е Фогес-Проскауер /+/, оксидаза /+/.
Антигенна структура
Холерните вибриони притежават термолабилен ресничест H-Ag, който е общ за всички серотипове и един термостабилен видовоспецифичен липополизахариден соматичен О-Ag.
Въз основа на специфичността на соматичния О-антиген вибрионите се разделят на серогрупи – от О1 до О139. Допълнително според О-антигенната серогрупа О1 се разделя на три серологични типа – Inbala, Ogava и Hikoshima.
Фактори на патогенността
Основен фактор на патогенността на V. Cholerae O1 и О139 е термолабилен екзотоксин (ентеротоксин, холераген). Състои се от 2 субединици А и В. Ефекта на екзотоксина – профузна диария (20-30 литра на ден), повръщане и силно нарушение на водно-електролитния баланс на организма и алкално-киселинното равновесие. Това води до дехидратация, шок, ацидоза и смърт.
Ресните – придвижването на вибрионите към епителните клетки
Патогенеза и клинична картина
Единственият източник на заразата е човекът – болен, реконвалесцентен, здрав заразоносител. Холерните вибриони се отделят с изпражненията и попадат в почвата и от там в подпочвените води. Заразяването става при употреба на заразена вода, храна, при контакт със заразени предмети. Инфекциозната доза е 108-1010. Обикновено повече от попадналите в стомаха холерни вибриони загиват от действието на солната киселина. Част от тях обаче преживяват в преминават към червата, където се размножават. Вибрионите адхезират върху лигавицата, прикрепени към микровилите на епителните клетки. Те освобождават ентеротоксин, а след разграждането на бактериалните клетки и ендотоксин.
Клинична картина:
- холерен ентерит – започва с обилна диария без болки, колики, крампи, гастрит
- холерен гастроентерин – повръщане
- алгиден – падане на телесната температура
- възстановяване – реактивна фаза
Имунитет – в серума на преболедувалия се откриват аглутинини и преципитати
Микробиологична диагноза
Материали за изследване: от болен – изпражнения, повърнати материали, кръв за серологично изследване. От здрав при съмнение за вибрионосителство – фецес, жлъчка. От труп – чревна бримка или чревно съдържимо, жлъчка или жлъчен мехур. От околната среда – питейни и канални води, тиня, почва, хранителни продукти и др.
Микроскопско изследване – от фецеса се приготвят натривки, които се оцветяват по Грам и по Пфайфер с разреден фуксин. В препаратите се установяват извити под формата на запетая Грам-отрицателни бактерии, подредени като “ято риба”.
Културелно изследване – правят се посевки на течни и твърди хранителни среди.
Посявка на течна хранителна среда – изследвания материал се посява в алкална пептонна вода със или без калиев телурит или друга обогатителна среда. При култивиране 5-8 часа при 37 градуса холерният вибрион образува нежна ципа на повърхността. От посявката в първата пептонна вода след 6-8-ия час се прави пресявка на втора пептонна вода. Пресявките от първата и втората обогатителни среди (пептонна вода) се извършват на една неинхибираща (алкален агар) и на една инхибираща (ТСВS или среда на Монсур, или на Алкъш). След култивиране 12-18 часа холерните вибриони образуват средно големи, кръгли с равна периферия колонии, които върху алкален агар изглеждат стъкловидни или полупрозрачни. Върху средата на Монсур колониите са прозрачни или полупрозрачни със сивочервен център и мътен ореол около колонията. Върху средата на Алкъш образуват жълтозелени колонии с тъмен център и по светла периферия. Върху TCBS-агар колониите на холерния вибрион са плоски и жълти
С материал от течната хранителна среда и от съмнителните колонии се извършва аглутинация на Грубер със специфични О1 и О139 аглутиниращи серуми.
Холерния вибрион разлага захаразота и манозата до киселина без газ. Не разлага арабинозата, манитола, инозата. Образува индол, втечнява желатина фуниеобразно.
Ваксини – убита ваксина
Лечение
Използват се антибиотици: тетрациклин, хлорамфеникол, етиртомицин, ципрофлокацин.
