Инфекция, инфекциозна болест – определение, патогенеза. Бактеремия, виремия, сепсис. Форми на инфекцията. Характерни особености на инфекциозната болест.
Инфекция (инфекциозен процес). Съвкупност от процеси, които се развиват в резултат на проникването и размножаването на микроби във възприемчив макроорганизъм в определени условия на външната среда, независимо дали се развива инфекциозна болест или не.
Инфекциозна болест. Развитие на инфекция с определен микробен причинител и наличието на клинични признаци. Инфекциозната болест е по-тясно понятие от инфекциозния процес. Тя се характеризира с определен причинител – бактерии, вируси, протозории.
Инкубационен период. Времето от проникване на МО до появата на първите симптоми.
Взаимоотношения между микроорганизмите и макроорганизма.
- Симбиоза – съвместно съществуване на микроби и макроорганизъм, независимо от това какви са техните взаимоотношения.
- Коменсализъм – МО се развиват в макроорганизма без да му нанасят вреда. Отнасят се повечето представители на нормалната микробна флора на човека.
- Мутуализъм – МО и макроорганизма имат взаимна полза (например e. сoli и други чревни бактерии се развиват в червата, използват хранителни вещества от макроорганизма, но отделят витамини от групата Б)
- Паразитизъм – МО увреждат и се развиват за сметка на макроорганизма. Микробите биват: сапрофити (непатогенни), условно патогенни (при определени условия предизвикват инфекция), патогенни (болестотворни).
Патогенеза. Включва начините на проникване и разпространяване на МО в организма и увреждането на органите и тъканите, в резултат на което се нарушава функцията на организма.
Входна врата – мястото, тъкан или орган от където МО проникват в макроорганизма. Най-често входните врати на инфекциите у човека са лигавиците на дихателната и храносмилателната системи, лигавиците на половите органи и на пикочните пътища, кожата.
Разпространение и локализация на микробите в организма. При част от инфекциите остават на входната врата и отделят токсини (дифтерия, тетанус, газова гангрена). Първоначалният път на разпространение при много инфекции е лимфният, при който бактериите от тъканните течности на входната врата преминават в лимфните съдове и достигат до лимфните възли (при туберкулоза, луес, чума и др.). Когато патогенните бактерии преодолеят бариерата на лимфните възли, те излизат от тях с лимфата, оттичаща се в еферентните им съдове и по-нататък през главните лимфни съдове се разпространяват по кръвен път (сепсис). При проникване на бактериите в кръвта и наличието им в нея се говори за бактериемия, а наличието на вируси в кръвта виремия. Постъпването и наличието на микробни токсини в кръвта се означава с термина токсинемия. Някои вируси могат да се разпространяват в организма по нервен път. Различават се невропробазия (придвижване на аферентния неврон) и септиневрит (придвижване на еферентния неврон).
Форми на инфекцията
По произход:
- екзогенни – предизвиквани от МО, които са постъпили отвън
- ендогенни – предизвиква се от намиращи се в организма условно патогенни представители на нормалната микрофлора.
Според локализацията:
- ограничена (локална и фокална )
- генеразлизирана форма
Според броя на инфекциозният причинител:
- моноинфекция – от един микробен вид
- полиинфекция – повече от един причинител
- първична и вторична – за вторична инфекция се смята тази която след първичния причинител допълнително се включва в процеса друг втори вид микроб.
Според броя на повторяемостта:
- реинфекция – ако след оздравяване от дадена инфекция и унищожаване на причинителя и организмът отново се зарази със същия причинител отвън и заболее.
- рецидив – възобновяване на болестта в клинично оздравял, вследствие активиране на останалия в организма жив първоначален причинител.
- суперинфекция – повторното заразяване отвън със същия причинител, преди да се е стигнало до оздравяване на организма
Според продължителността:
- остра – кратко протичане
- хронична – продължително взаимодействие между микроба и макроорганизма
- латентна (скрита)
- бавна
