Чревни паразити, индикатори за СПИН и други имунодефицитни състояния (криптоспоридиоза, циклоспориоза, изоспориоза)
Криптоспоридиоза
Криптоспоридиозата е протозойно заболяване, което протича асимптомно или като остър гастроентерит. Тя спада към групата на опортюнистичните паразитози (индикаторни за СПИН).
Етиология. Причинява се най-често от Cryptosporidium parvum, от който се известни 2 генотипа: 1 тип – заразява само човека и 2 тип – заразява човека, а също и други млекопитаещи.
Паразитът съществува под 2 форми:
- трофозоит – много малък (1-2 µm) с форма на банан. Локализира се вътреклетъчно. Размножава се безполово (чрез множествено деление) и полово. В резултат на половото размножение се образуват ооцисти.
- ооцисти – по форма са кръгли или овални. Биват 2 типа: тънкостенни (с еднослойна обвивка) и дебелостенни (с двуслойна обвивка). Зрелите (спорулирали) ооцисти съдържат 4 спорозоита с форма на банани, разположени успоредно един на друг.
Биологичен цикъл. Развитието на паразита протича само в един гостоприемник. То преминава през 3 стадия: шизогония, мерогония (безполово размножаване), гаметогония (полово размножаване) и спорогония (спорулация). Спорулиралите (зрелите) ооцисти се отделят с фекалиите или с храчките на заразените
Епидемиология. Криптоспоридиозата е зооантопоноза. Източници на паразитозата са човекът, други бозайници, а също и птици. Инвазиарането става при поглъщане или инхалиране на спорулирали ооцисти, от които се освобождават спорозоити. Те са подвижни, атакуват клетъчната стена на епитела и се всмукват в микокриптите на епителните клетки.
Основният механизъм на заразяване е факално-орален чрез замърсени с ооцисти ръце, храна, вода. По-рядко е предаване на заразата по въздушно-капков път (развива се белодробна криптоспоридиоза) и по полов път при хомо- и хетеросексуални контакти.
Всички хора са възприемчиви към криптоспоридиите, но по-често боледуват рисковите контингенти ( деца затворени в колективи, животновъди и особено хората с имунен дефицит – вроден или придобит).
Криптоспороидиозата е космополитна паразитоза, но се среща по-често в тропическите и субтропически региони, при новородените животни и при малките деца ( от 1 до 3 години)
Клинична картина. Криптоспоридиозата може да протече асимптомно или с клинични прояви, които са много по-тежки при имунокомпрометираните.
Чревна форма (най-честата). Протича с ентероколитен синдром При имунокомпетентните протича с гадене, повръщане, диария (5-8 дефекации за денонощие). След 1-2 седмици може да завърши и със спонтанно оздравяване (ако не е провеждано лечение).
При имунокомпрометираните протича по-тежко и по-продължително (6-8 седмици) с висока температура, коремни болки, профузна холероподбна диария с 6 до 25 изхождания в денонощие, прояви на дехидратация, нарушен водно-електролитен баланс, редукция на телесната маса, развитие на дисметаболитен синдром и често въпреки лечението летален изход.
Други клинично прояви на заболяването са ларингит, трахеобронхит, панкреатит, реактивен артрит и др.
Диагностика
Материали за изследване: фекална проба, храчка, бронхиален аспират, жлъчен сок, биопсичен материал ( от чревна лигавица), кръвен серум
Методи за изследване :
1. Микроскопски:
– модифициран метод на Цил-Нилсен (най-често използван) – на зеленикав фон се виждат яркочервени ооцисти
– оцветяване с карбол-фуксин – на розов фон се виждат неоцветени, силно пречупващи светлината ооцисти
– Хистологичен и електронна микроскопия на тънкочревната биопсия. Материала се гледа на електронномикроскопси или оцветен с хематоксилин-еозин, където се виждат трофозоитите като малки телца на чревната повърхност. Този метод дава най-успешната диагноза при респираторна криптоспоридиоза.
2. Имунологични:
– доказване на антигени във фекалии (РИФ, ELISA)
– доказване на антитела в серум (ELISA, РИФ)
3. Заразяване на опитни животни (новородени плъхове и мишки). След втория ден се търсят ооцисти във фекалиите им.
Циклоспориоза
Циклоспориозата е протозооза, която протича с диариен синдром (остър ентерит) или асимптомно. Тя е индикаторна паразитоза при болни от СПИН.
Етиология. У човека заболяването се причинява от Cyclospora cayetanensis от род Cyclospora.
Съществува в 2 форми:
- Ооцисти – зрелите ооцисти са с кръгли или овални образувания, с размери 8-10 µm, с по 2 спороцисти съдържащи по 2 бананоподобни спорозоита. Незрелите ооцисти съдържат централно разположена морула с 6-9 пречипващи светлината гранули.
- Трофозоит – те са с продълговата или полулунна форма, с размери 6-8 µm, притежаващи 1 и повече ядра.
Биологичен цикъл. Човекът се заразява при поглъщане на зрели ооцисти, които ексцистират в стомашно чревния тракт, а освободените спорозоити инвазират ентероцитите на тънките черва. Извършва се вътреклетъчно развитие и размножаване – мерогония (шизогония), гаметогония и спорогония. Накрая се формира ооциста. След разрушаване на ентероцита, ооцистата попада в чревния лумен и с фекалиите се изхвърля в околната среда.
Епидемиология. Циклоспориозата е протозооза – антопоноза. Източник на заразата е опаразитения човек, който с фекалиите си отделя ооцисти в околната среда. Механизмът на заразяване е факално-орален. Пътищата, чрез които се осъществява трансмисията са воден и хранителен (контаминирани води, плодове, зеленчуци, мляко и др.)
Възприемчивостта на населението е всеобща.
Клинична картина. Инкубационният период е от 1-11 дни. Заболяването се характеризира с водниста диария (до 8 и повече дефекации на денонощие). Средната продължителност на диарийния пристъп е 3 седмици. Придружава се от гадене, повръщане, безапетитие, балониране на корема, умерена температура, отпадналост, миалгия. При болни от СПИН диарийния синдром протича тежко, продължава 3-4 месеца, има чести рецидиви и може да завърши летално.
Диагностика
Материали за изследване – свежи фекалии и с консервант 10% формалин или 2,5% калиев бихромат, дуоденално съдържимо, биопсичен посмортален материал от тънкочревна лигавица
Методи за изследване:
1. Микроскопски – нативен препарат, нативен препарат оцветен с луголов разтвор
2. Обогатителни: формалин-етеров разтвор. На свежа фекална намаза или от седимент се наблюдават неспорулиралите ооцисти, съдържащи зеленикава централна морула, която съдържа 6-9 пречупващи светлината гранули.
3. Оцветителни модифициран метод на Цил-Нилсен (най-широко използван) за селективно оцветяване на ооцистите в розово. На зелен фон се виждат кръглите или овални циклоспори
4. Хистологичен и електронно-микроскопски: на хистологични препарати от биопсичен материал посредством светлинен или електронен микроскоп може да се наблюдават безполовите форми на паразита, локализирани в ентероцитите.
Изоспориоза
Изоспориозата е концидиоза, която засяга много домашни животни и човека. Протича безсимтомно или със симптоми на ентерит.
Етиология. В човека паразитират два вида изоспори: Isospora hominis, Isospora belli.
Биологичен цикъл. За представителите от род Isospora човекът е краен гостоприемник. Развитието на изоспорите протича през фазите шизогония и гаметогония в тялото на гостоприемника, и спорогония, която се извършва във външната среда. При поглъщане на инвазиоспособни ооцисти, под действието на храносмилателните ензими на гостоприемника, обвивката на ооцистите и спороцистите се разрушава и се освобождават спорозоити. Спорозоитите проникват активно в епителните клетки на тънкото черво и се превръщат в закръглени клетки – трофозоити.
Епидемиология. Изоспориозата е протозооза-антопоноза. Източник за заразата е опаразитеният човек, отделящ с фекалиите си ооцисти по време на боледуването и няколко седмици след това. Механизмът на заразяване е фекално-орален. Човекът се заразява при поглъщане на спорулирани ооцисти посредством замърсени ръце, храни, вода, лоша битова хигиена и директно при полов или орално анален контакт.
Възприемчивостта е всеобща, но по-чести са случаите на имунокомпрометирани и СПИН. Isospora belli е обявен от СЗО за една от четирите най-важни опортюнистични паразитози при пациенти със СПИН.
Клинична картина. Заболяването при имунокомпетентни пациенти е асимптомно или протича като самоограничаващ се лек диариен синдром. Инкубационният период е средно от 6 до 14 дни. Водещ симптом е диарията – изхождането а течни, жълтокафяви маси, съдържащи големи количества несмляна храна и мазнини. Бoлните имат умерено повишена температура, гадене, повръщане и коликообразни коремни болки. При болни от СПИН заболяването протича с хронична диария от няколко седмици до месеци, тъпа или остра коремна болка, загуба на тегло, слабост, отпадналост. Наблюдават се чести рецидиви понякога с летален изход.
Диагностика
Материал за изследване: фекалии, дуоденално съдържимо, биопсичен материал от тънкочревна лигавица
Методи за изследване:
1. Нативен препарат (в пресни фекалии се откриват по-често спороцисти).
2. Нативен препарат оцветен с луголов разтвор. Оцветяването на структурите е в различни нюанси на жълто-кафявата гама.
3. Обогатителни методи (флотация с 33% ZnSO4 и седиментация).
4. Оцветителни: по Цил-Нилсен, с трихром или с хематоксилин-еозин. Спороцистите на ооцистите се оцветяват в тъмно-червен и хистологичен материал.
