Семейство: Bacillaceae.
Род Bacillus. B. Аnthracis
Род Bacillus – аероби (+O2)
- B. anthracis
- B. cereus (патогенен)
В този род са включени строго аеробните и факултативно анаеробните бактерии, които имат способността да образуват спори.
Антраксен бацил (Bacillus anthracis)
Отнася се към особено опасните заболявания известни от древни времена. Неговият причинител е наблюдаван микроскопски за пръв път от А. Полендер през 1949 г. Открит от Роберт Кох през 1876 г. Изолира го в чиста култура и открива способността му да образува спори. Луй Пастьор създава първата противоантраксна ваксина.
Морфология
Грам положителна / + / права или леко огъната пръчица. Клетките му се разполагат във верижки (бамбукова пръчка). Притежават по една централно разположена, недеформираща спора. Притежава капсула обща за няколко бактерии.
Културелни свойства и биохимична производителност
Аероб и факултативен анаероб. Оптимална температура за развитие 35 – 37 градуса и pH 7,2 – 7,6. Не е взискателен и се развива на обикновени хранителни среди. На МПА вирулентните щамове дават неправилно кръгли, непрозрачни, грапави R-колонии “лъвска грива” с неравни краища. При посявка на МПБ антраксния бацил не мъти средата, а расте, като образува утайка на дъното (като парченце памук, потопен в средата). При посявка на бод в месопептонов желатин и култивиране на стайна температура (20 – 22 градуса) след 2 до 5 дни дава характерен растеж с вид на “обърната елха”, с последващо фуниеобразно втечняване на желатина.
По-голямата част от антраксните щамове разграждат до киселина без газ глюкоза, малтоза, захароза, фруктоза и др. Антраксния бацил хидролизира нишесте. Не образува индол и не разгражда урея. Част от щамовете образуват сероводород.
Антигенна структура
- Капсулен антиген (D-глутамилполипепдид) – предпазва от фагоцитоза. Необразуващите капсула антраксни щамове са слабо вирулентни.
- Соматичен полизахариден антиген
- Екзотоксин – той се състои от 3 компонента
– Фактор предизвикващ оток (едема фактор) аденилатциклаза
– Летален фактор, причинява смъртта на мишки
– Протективен антиген, имащ силни имуногенни свойства
Епидемиология, патогенеза и клинична картина
Антраксът е зооноза. Източник на заразата за хората са болните или умрели от антракс животни (тревопасни селскостопански животни овце, крави, коне, свине и др.), както и продукти или суровини, получавани от тях (месо, кости, кожи, вълна, козина и др.).
Главните пътища за предаване са:
– контактен – при хора, имащи непосредствен контакт с болни животни
– аерогенен – при вдишване на прах, съдържащ антраксни спри, от хора, обработващи кожи, вълна, четина и др.
– алиментарен – при консумиране на месо от болни животни
Входни врати за инфекцията са кожата, горни дихателни пътища, тънки черва.
Инкубационния период на антракса е средно от 1 до 8 дни. Различават се 4 различни форми.
1) Кожна форма – засега обикновено кожата на ръцете, лицето и шията. Образува се пустула с кървенисто-виолетов цвят “синя пъпка”. След пукването и се образува некротична язва. Освен кожата антраксът може да засяга и лигавиците на устната кухина, носа, очите и тогава той протича много тежко.
2) Белодробна форма – тя протича като тежка пневмония с отделяне на пенести кървави храчки и висока температура. При нея може да се развия белодробен оток, хеморагичен медиастинит и шок.
3) Чревна форма – тя се изразява като много тежък гастроентерит с кървавослузна диария, силна интоксикация и висока температура
4) Септична форма – тя може да се развие първично или вторично в хода на другите форми на антракса. Протича много тежко с развитие на септични огнища в белите дробове, менингитите, червата и др. Температурата е висока. В кръвта, ликвора и паренхимните органи се откриват антраксни бацили.
Ваксина: жива ваксина (само при епидемични ситуации)
Микробиологична диагноза
Материали за изследване: от болни са: съдържимото от везикули, пустули, язви, храчки, фецес и кръв. При смъртни случаи се вземат кръв, късчета черен дроб и слезка и др. Могат да бъдат изследвани хранителни продукти, почва, кожа, вълна, вода.
Микроскопско изследване: Приготвят се препарати по Грам, по Клет и по Романовски-Гимза
Културелно изследване: Правят се посевки на обикновени твърди и течни хранителни среди, на кръвен агар.
Биологично изследване: Най-чувствителни на антраксната инфекция са белите мишки, морските свинчета и зайците. Мишките се заразяват подкожно (с първичния материал за изследване или с изолираната чиста култура). Те развиват сепсис и умират още на първите 24 – 48 часа.
Серологично изследване: Преципитация на Аscoli – доказване на антиген в екстракт от болно животно
Химиотерапия
Важно е антибиотичната терапия да започне рано, тъй като заболяването е остро. Използва се терапевтично пеницилин, тетрациклин, еритромицин, клиндамицин и други.
