Семейство: Bacillaceae.
Род: Clostridium. C. botulinum, C. Diffcile
Причинителят на ботулизма е открит през 1896 година от Е. Ван Ерменген в органи на починали след консумиране на шунка.
Морфология
Грам положителна / + / пръчица, не образува капсула. Има перитрихиално разположени ресни. Образува субтерминално разположена деформираща спора.
Културелни свойства и биохимична производителност
Строг анаероб. Може да се развива на обикновени хранителни среди, но с диагностични цели се използват кръвен агар, кръвно-гклюкозов агар на Цайслер, лактозо-жълтъчно-млечен агар на Уилис-Хобс и др. На среди които съдържат кръв, често около колониите има тясна хемолитична зона. Колониите му са плоски, гладки с неправилна форма (S-колонии) или плоски, грапави със странични израстъци (R-колонии) Причинителят на ботулизма има силно изразена биохимична производителност.
Антигенна структура
О-Ag – соматичен, термостабилен
H-Ag – ресничест, термолабилен
Фактори на патогенност
Екзотоксин – ботулин. Ботулиновият токсин е най-силната известна отрова. Относително термостабилен – при загряване на 80 градуса се инактивира след 30 – 40 минути, киселинно устойчив и не се разрушава от протиолитичните ензими от стомашно-чревния тракт.
Механизъм на действие – блокира освобождаването на ацетилхолин в нервно мускулните синапси, по този начин води до вяли парализи.
Патогенност за животни
При естествени условия от ботулизъм могат да боледуват конете, едрият и дребният рогат добитък и домашни птици.
Епидемиология, патогенеза и клинична картина
Естествена среда за обитаване на ботулиновия клостридий е почвата. Съдържащите се в почвата спори на ботулиновия клостридий могат да попадат по зеленчуците, плодовете, месото и др. В случай на недобро консервиране на тези продукти в тях могат да останат жизнеспособни спори на причинителя. При анаеробни условия и подходяща температура тези спори могат да се превърнат във вегетативни клетки, които се размножават и се натрупва ботулинов екзотоксин. При консумиране на такива хранителни продукти се развива ботулинова хранителна интоксикация.
Клинични форми
- Ботулинова хранителна интоксикация – спадане на клепача, разширени зеници, дисфагия – затруднено преглъщане, дисфония – нарушен говор, диспнея – затруднено дишане. Смъртта може да настъпи вследствие парализа на дишането или спиране на сърдечната дейност Леталитетът при тази форма е от 40 до 70%
- Раневи ботулизъм – рядко.
- Детски ботулизъм – развива се в бебетата на възраст от 3 до 26 седмици. Симптоми – вяли парализи и внезапна смърт (мед).
Микробиологична диагноза
Материали за изследване: повърнати материали, промивни води от стомаха, урина, кръв, храчка, остатъци от хранителни продукти. От труп – парче черен дроб, далак.
За поставяне на диагнозата основно значение има доказването на ботулиновият екзотоксин в кръвта и други материали от болни и починали, а също и консервирани продукти.
Биологична проба – ботулиновият токсин се доказва чрез извършване на биологични проби с бели мишки или морски свинчета, на които се инжектира 0,5 – 1 ml кръв, урина или екстракти от другите изследвани материали. За доказване на ботулиновия екзотоксин се използват и имунохимични методи като пасивна хемаглутинация, ELISA, радиоимунният метод и др.
Културелно изследване – при него материалите се разделят на две порции, едната от които се загрява при 80 градуса за 30 минути за убиване на неспорообразуващите микроорганизми. Правят се посевки от загряваната и незагряваната порция от материалите на подходящи за клостридии твърди и течни хранителни среди и тези посевки се култивират успоредно при анаеробни условия. Изолираните чисти култури се изследват микроскопски, установява се биохимичната им производителност и се изследват за токсигенност с биологични проби.
Профилактика
Ваксина – ботулинов анатоксин
Ботулинов-поливалентен противоботулинов серум
