Род: Brucella. Родът Brucella включва 6 вида: B. melitensis, B. abortus, B. suis, B. neotomae, B. ovis, B. canis
История: Първият вид от този род , е открит и изолиран от Д. Брюс през 1886 г. при епидемия сред английски войници на остров Малта.
Морфология
Грам отрицателни / – / кокобактерии или къси пръчици с малки размери. Подреждат се поединично или рядко в къси верижки. Не образуват ресни и спори. Някой щамове образуват тънки капсули, неподвижни.
Културелни свойства и биохимична производителност
Бруцелите са строги аероби и са взискателни към хранителните среди. Оптимална температура за развитието им е 37 градуса и pH 6,6-7,4. Развиват се в хранителни среди с добавка на кръв, серум, екстракт от черен дроб и др. (Brucella-агар), растат и на триптиказносоев агар. Развиват се бавно, колониите се получават след 5-10 дни, понякога и 30 дни. Дават малки S-колонии, дребни, прозрачни. Някои от бруцелите изискват CO2, тъй като те са микроанаерофилни за разлика от другите бруцели. Биохимичната производителност на бруцелите е слабо изразена. Разграждат въглехидрати с малко количество киселина и газ, образуват амоняк и редуцират нитратите до нитрити (NO3 -> NO2), B. аbortus, B. suis и B. neotomae образуват H2S / + /.
Антигенна структура
- термостабилни A и М-антигена
- термолабилен повърхностен антиген
- соматични
Фактори на патогенност и вирулентност
Преминават през здрава кожа и лигавици и отделят ендотоксин (липид А). Голямо значение за патогенността им има тяхната способност за интрацелуларно развитие, която ги прави трудно достъпни за хуморалните и клетъчните защитни механизми на макроорганизма
Резистентност. Бруцелите са твърде устойчиви във външната среда. В почвата и водата остават живи 3 до 5 месеца. В получените от болни животни мляко, млечни произведения, месо, вълна запазват жизнеспособността си за няколко месеца. Бързо загиват под действие на висока температура и дезинфектанти.
Патогенност за животни
B. melitensis е патогенна за кози и овце, B. abortus – за едрия рогат добитък, B. suis – за свинете, B. canis – за кучетата. Тези 4 вида причиняват бруцелоза и у човека. Останалите 2 вида бруцели са патогенни само за животни: B. ovis – за овцете и B. neotomae – за горските плъхове.
Епидемиология, патогенеза и клинична картина
Бруцелозата е зооантропоноза. Източник и резервоар на причинителите и са болните животни – кози, овце, крави, свине и кучета. Основните източници за пренасяне на заразата в хората са: контактен (при животновъди и ветеринарни лекари), аерогенен (при хора обработващи кожи и вълна) и алиментарен (при консумиране на сурово мляко и млечни продукти, получени от болни животни).
Входната врата – кожа, лигавици, лимфни възли, кръв (бактериемия). След проникването на бруцелите през интактната кожа или през лигавиците, те се разпространяват от входната им врата по лимфен път до регионарните лимфни възли. По-нататък бруцелите преодоляват бариерата на лимфните възли и с лимфата през ductus thoracicus попадат в кръвта и се разпространяват в паренхимните органи – черен дроб, слезка, бъбреци, костен мозък и др. При развитието на бруцелите в тези органи се образуват грануломатозни възли, който могат да абсцедират. При животни причиняват аборт.
Инкубационния период на бруцелозата у човека и 1 до 6 седмици.
Клинична картина. Заболяването започва неспецифично – с отпадналост, повишаване на температурата, изпотявания и болки в мускулите. Лимфните възли се уголемяват и се развива спленомегалия. В по-голямата част от заболелите се наблюдава вълнообразна температурна крива (febris onduland) . Бруцелозата може да дава рецидиви и да протича с месеци и години. При тежки форми се развиват артрити, неврити, менингити, енцефалит, нефрит и др.
B. melitensis предизвиква по-остро протичащи тежки форми, инфекциите с B. suis проявяват хронични форми, а B. abortus и B. canis причиняват по-леки форми на заболяването.
Имунитет
Инфекциозен (нестерилен) предимно клетъчен.
Микробиологична диагноза
Материали за изследване: кръв, костен мозък, ликвор, синовиална течност, урина, пунктати от лимфни възли и др. При смъртни случаи се вземат трупни материали – лимфни възли, късчета паренхимни органи и др. Изследват се още материали от болни животни – абортиран плод, плацента, околоплодни води и др. Хранителни продукти – мляко, млечни произведения, месо, кожи и др.
Култивиране на Brucella агар.
Имунологични реакции. Прилагат се аглутинационната реакция на Райт (реакция тип Видал), ускорената аглутинация на Хъдълсон (Huddlson) и реакция за свързване на комплемента.
Профилактика
За специфична профилактика се използва жива противобруцелозна ваксина, съдържаща атенюирания щам на B. abortus 19BA.
Лечение
Използват се тетрациклини, ампицилин, стрептомицин (2-3 седмици).
