Отделителната система образува, съхранява и отделя урината. Тя включва бъбреците, уретерите, пикочният мехур и уретрата. Бъбреците са основният орган на отделителната система. Те са много сложни както в анатомично, така и във функционално отношение.
Функции на бъбреците.
Функциите на бъбреците са хомеостатични и защитни.
- Бъбреците имат екскреторна функция – те обезвреждат и отделят вещества, които при натрупване в организма могат да преизвикват отравяне:
- Крайни продукти на обмяната на веществата – урея, пикочна киселина, креатинин, амониеви съединения;
- Чужди за организма екзогенни съединения
- Лекарства (екзобионти);
- Бъбреците отделят излишните за организма вода и електролити.
Отделянето (екскрецията) очиства кръвта и участва в поддържането на хомеостазата. На ден в бъбреците се филтрират 180 l плазма.
- Една от водещите функции на бъбрека е водоотделителната. Тя се свежда не толкова до отделянето на вода, колкото до нейното запазване в организма в необходимите за него количества. В същност се касае за водосъхраняваща функция. Извеждайки нужното количество вода от организма, бъбреците регулират обема и състава на плазмата и ектрацелуларната течност.
- Бъбреците поддържат алкално-киселинното равновесие, като осъществяват екскрецията на излишните Н+ и реабсорбцията на НСО3-
- Бъбреците обезпечават постоянството на водния баланс на организма и стабилността на осмолалитета на телесните течности, като регулират обема на урината и съдържанието на разтворени вещества в нея.
- Бъбреците са активен метаболитен орган – в тях се осъществява глюконеогенеза (формиране на глюкоза).
- Бъбреците са активен ендокринен орган. Те синтезират и секретират ренин, агиотензин II, простагландини, кинини, еритропоетин, калцитриол.
Бъбречните хормони участват в регулацията на съдовия тонус и кръвното налягане, на еритропоезата и на калциево-фосфорната обмяна.
Отделителната функция на бъбрека (уринообразуването) е само следствие и сумарен ефект от многобройните функции на бъбрека, които осигуряват постоянството на вътрешната среда на организма. В образуването на урината участват всички отдели на нефрона. Съставът на крайната урина, постъпваща в уретерите, се определя от три процеса:
- Гломерулна филтрация
- Тубулна реабсорбция
- Тубулна секреция
Паренхимът на бъбрека е представен от външен отдел – кора и вътрешен – медула.
Бъбреците са богато кръвоснабдени – при покой те получават около 1300 ml кръв за минута, което е 25 % от МОС.
Основната структурно-функционална единица на бъбрека е нефронът. Бъбрекът на човек съдържа 1 200 000 нефрона. Всеки нефрон е изграден от малпигиево телце (капсула на Бауман и глумерул) и бъбречни каналчета (тубули) – проксимални, бримка на Хенле, дистални и събирателни. Има два типа нефрони:
- кортикални (гломерулите им са разположени във външните 2/3 на кората, бримките им са къси и достигат до външната медула) и
- юкстамедуларни. (гломерулите им са разположени във вътрешната 1/3 на кората, бримките им са дълги и достигат до вътрешната медула – до бъбречните папили).
Гломерул
В съдовия полюс на гломерула аферентна артериолка образува снопче от капиляри, вмъкнати в разширения сляп край на нефрона – Баумановата капсула, която е изградена от два различни по структура листа – висцерален и париетален. Гломерулните капиляри дренират (обединяват се) в по-тънката еферентна артериолка, която по-нататък преминава в перитубулна капилярна мрежа.
Двата листа на Баумановата капсула образуват цепковидно пространство, от което започва проксималното извито каналче. Кръвта в гломерулните капиляри се отделя от гломерулния филтрат в капсулата чрез два клетъчни слоя, които формират филтрационната мембрана – 1) фенестрирания ендотел на капилярите и 2) подоцитите (специализираният епител на висцералния лист на капсулата, който лежи върху капилярите и образува крачета) и 3) базалната мембрана между тях. Между съседните капиляри в гломерула се намират звездовидни мезангиални клетки, които могат да се съкращават, да свързват имунни комплекси и да секретират различни биологичноактивни субстанции. Мезангиалните клетки играят роля в регулацията на гломерулната филтрация.
Бъбречните каналчета (тубули) са проксимално извито каналче, бримка на Хенле (низходящо и възходящо рамо), дистално извито каналче и събирателно каналче. В мястото, където дебелият сегмент на възходящото рамо на бримката на Хенле достига гломерула на не-фрона и преминава близо до аферентната артериола, се намира юкстагломеруларният апарат, (ЮГА), който изпълнява регулаторни функции – свързан е със секрецията на ензима ренин.
