Африканската трипанозомоза (африканска сънна болест)

Африканската трипанозомоза (сънна болест) е трансмисивна протозойна болест, характеризираща се с фебрилитет, кожни обриви, лимфаденит, локален оток с развитие на кахексия и летаргия.
Съществуват две форми: гамбианска и родезийска (източно-африканска), които се различават по епидемиология и особеностите на клиничното им протичане.
Причинители са два вида трипанозоми: Trypanosoma brucei gambiense (гамбианската трипанозомоза) и Trypanosoma rhodesiense.

трипанозомозаПаразитите се среща в 2 форми:

  • Трипомастиготна (в кръвта на човека) – с удължена форма на тялото, с централно разположено ядро, кинетопласт в задния край, от който излиза вълнообразно камшиче преминаващо през цялото тяло
  • Епимастиготна – в насекомото. При тази форма кинетопластът се разполага в предния край на тялото над ядрото, камшичето е късо.

 

Биологичен цикъл. Причинителите на африканската трипанозомоза преминават два стадия на развитие: стадий на трипомастиготи и стадий на епимастиготи. Паразитират само в организма на човека и гръбначните животни. Размножават се извънклетъчно чрез бинарно делене.

Трипомастиготите паразитират в човека, а епимастиготите само в организма на мухата Цеце. Мухата се заразява, като смуче кръв от гръбначния гостоприемник. Причинителят прониква в стомаха на мухата, размножава се и попада в слюнчените жлези, където се превръща в епимастигот. След завършване на този цикъл мухата Цеце е заразна и предава инвазията през целия си живот.

 

Епидемиология. Гамбианската форма на африканската трипанозомоза е антропоноза. При нея основен резервоар на зараза е болен човек или носител на паразита, докато родезийската форма е зооантропоноза. Основен резервоар и източник на зараза при втората форма е горската антилопа. Основния път на инвазия е трансмисивния.

Преносвачи на заболяването са мухите: G. palpalis, G. tachinoides, G. morsitans и други. Заразни са и мъжките и женските мухи, като едно ухапване е достатъчно да се предизвика заболяването.

Възприемчивостта на човека е доста висока.

 

Патогенеза. От мястото на ухапване причинителят навлиза в кръвта и лимфните възли на гостоприемника, където се размножава. След три седмици причинителят чрез кръвта се разпространява във всички органи и тъкани, където се образува възпалителен процес. Предизвиква се токсично и алергично действие върху макроорганизма. Разрушените микроорганизми отделят токсични вещества и предизвикват температура.

В различните органи настъпват некротични процеси: лимфните възли се увеличават, слезката е хипертрофична, засягат се белите дробове и бъбреците.

 

трипанозомозаКлинична картина. Инкубационния период на заболяването е 2 – 3 седмици, при гамбианската форма и 1 – 2 седмици, при родезийската. Различават се три стадия на протичане на болестта:

  • Първичен стадий – на мястото на ухапването се образува възел, (първичен афект) който е леко болезнен и сърбящ с червен цвят „трипанозомен шанкър“. Той изчезва след 1 до 2 седмици, оставяйки пигментиран ръбец.
  • Хемо-лимфатичен стадий – характеризира се с фебрилитет. Температурата има септичен характер и достига до 41°С. Апетитът е намален, има гадене и повръщане, анемия, спленомегалия, безсъние и силна болка, при леко ощипване (симптом на Kerandel).
  • Най-характерен симптом са кожните обриви – трипаниди. Това са еритемни плаки, различни по форма и големина с червен или розов цвят . Появяват се и отоци по лицето, около очите, ръцете и ходилата. Постоянен симптом е лимфаденита.
  • Менингоенцефалитен стадий (терминален стадий, истинска сънна болест) – този стадий възниква след 3 месеца.

Главен симптом на болестта е повишената сънливост през деня. Оплаква се от главоболие. Говорът и походката стават бавни. Лицето придобива масковиден израз, долната устна виси и има постоянно слюнотечение. Болния загива от нарастваща астения и кома.

 

Диагноза.

Материали за изследване – в ранния стадий на болестта се взема пунктат от трипанозомен шанкър, биопсичен материал от лимфен възел, кръв, в късния етап ликвор и костен мозък.

 

Методи за изследване:

1. Микроскопски

– Нативен препарат (откриват се подвижни трипомастиготи).

2. Оцветителни

– По Романовски-Гимза на дебели кръвни капки и кръвни намазки. Цитолазмата е гълъбово-синя, а ядрото, кинетопласта и камшичето са червени.

3. Културелни – посявка на хранителни среди – NNN, GLSH (посявка на кръв с антикоагуланти) и др.

4. Имунологични – ELISA, РСК, РИФ.

5. Инокулиране на клетъчни култури.

6. Заразяване на опитни животни (бели мишки, плъхове, морски свинчета).

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.