Паразитизъм, видове паразити, гостоприемници и механизми на заразяване

паразитизъмПаразитизъм – антагонистична симбиоза с метаболитна зависимост между паразита и гостоприемника. Паразитите нанасят вреда на гостоприемника , като го използва като източник на хранителни вещества, оказват му въздействие с отделените от него обменни продукти и дори стават причина за смъртта му. Паразитите и гостоприемника (човека и животните) са в постоянна борба, като гостоприемника се стреми да ограничи развитието или да унищожи паразита, а паразита има за цел да се запази като вид.

 

Форми на съжителство

  1. Независими взаимоотношения (свободни, индиферентни), при които за развитието си организмите не зависят един от друг, намират се в конкуренция и са в зависимост от околните условия.
  2. Зависими взаимоотношения (симбиоза, взаимно обусловено съществуване), които биват:

а) неантагонистични

  • синойкия (носителство)
  • коменсализъм (сътрапезничество)
  • мутуализъм (взаимопомощна симбиоза, при която видовете не могат да съществуват разделени)

б) антагонистични, вредни

  • паразитизъм

 

Видове паразити

Според произхода

  • фитопаразити (растителни- вируси, бактерии, спирохети, фунги)
  • зоопаразити (животински- протозои, хелминти и арахниди)

фунги

Според локализацията си се делят на две основни групи:

1. Ендопаразити

  • Едноклетъчни (протозои)
  • Многоклетъчни (метазои) хелминти

 

2. Ектопаразити – артроподи (бълхи, комари, въшки, дървеници и др.)

Според начина на живот и развитие

В зависимост от начина на съществуване:

• облигатни , които за извършване на цялостния си жизнен цикъл паразитират (Trichnella spiralis , Taeniarhynchus saginatus и др)

• факултативни , които могат да съществуват, както като паразити, така и като свободно живеещи (Strongyloides stercoralis, Ancylostoma duodenalae и др.)

• псевдопаразити (лъжепаразити). Те попадат в гостоприемника случайно, най-често с храната. Такива са личинки на мухи и др. От своя страна те се разделят на: истински, мними-яйца и ларви от мухи или омнеопаразити (артефакти) – растителни частици и спори на гъби.

• специфични – предопределени към свойствен за тях гостоприемник- маларийните паразити , комари – T. vaginalis , E. vermcularis – само у човека

• случайни – случайно попаднали у човека

 

паразитиЛокализацията на паразитите бива:

1. Временна – ларвите на някои нематоди (Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др ) в кръвта и белите дробове ; цистицерките (ларвната форма на Taeniarhynchus saginatus) в мускулите и вътрешните органи.

2. Постоянна – половозрелите формира чревните хелминти (нематоди, цестоди и трематоди)

3. Транзитна – ларвите на някои паразити преминават (мигрират) през органи и системи в своя биологичен цикъл – ларвите на Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др. попадат задължително в кръвта и мигрират.

4. Атипична – Това е локализацията в случаите, когато паразитите попадат в нехарактерни за развитието им органи и системи и не се развиват (аскарисните ларви)

 

Според времето което прекарват у гостоприемника се делят на:

1. Временни

2. Постоянни (стационарни)

 

Видове гостоприемници

1. Задължителни (облигатни) гостоприемници

а) крайни (дефинитивни) – в които паразитите се развиват до половозряла форма Ascaris lumbricoides

б) междинни в които се развива ларвната форма на паразита (Echinococcus granulosus)

в) допълнителни (втори междинен гостоприемник) – в които се извършват последните фази от развитието на ларвната форма – рибите са допълнителни гостоприемници на Diphyllobothrium latum, в тях се развива нейната ларвна форма плероцеркоид.

2. Незадължителни (паратенични) гостоприемници – тези в които ларвите на даден паразит могат да попаднат, но не завършват биологичният си цикъл.

а) резервоарни – в които паразитите се натрупват и могат да се предадат на задължителният гостоприемник

б) абортивни – отделят попадналите в него паразити, които не могат да инвазират задължителните гостоприемници (ларвите на Parascaris equorum паразитират известно време в мишката, но отделени от нея не могат да инвазират коня)

в) каптивни – в които паразита остава, без да може да се предаде по естествен начин на задължителния гостоприемник (ларвата на Toxocara canis паразитира в човека, но не може по естествен начин да попадне в кучето)

г) потенциални – в които даден паразит се развива, но не може да попадне в него по естествен начин (Trichinella spiralis се развива добре в заека но не може да попадне по естествен начин у него защото е тревопасно животно)

 

Механизми на заразяване (инвазиране):

1. Чрез поглъщане на паразитни яйца, цисти, ларви от околната среда със контаминирани (замърсени) ръце, вода, зеленчуци, плодове, трева, почва и др. (аскаридоза, ламблиоза, анкилостомидоза, фасциолоза и др.)

2. При поглъщане на ларвни форми в месо, риба , раци и др. (трихинелоза, тениаринхоза, описторхоза и др.)

3. При поглъщане на цисти от месо (токсоплазмоза)

4. При вдишване на прах с яйца и цисти (ентеробиоза, пневмоцитоза, гиардиаза и др.)

5. При контакт с животни и поглъщане на яйца, цисти – кучета, котки, лисици (токсоплазмоза, ехинококоза, алвеококоза, токсокароза, изоспориоза и др.)

6. При полов контакт (трихомоноза, амебиаза)

7. Анално – орално (ентеробиоза, цистицеркоза)

8. Чрез проникване на ларвни форми през кожата при контакт с почвата и водата (анкилостомидоза, шистозоматози и др.)

9. Чрез ухапване от насекоми (малария, лайшманиози, филариатози и др.)

9. При кръвопреливане, трансплантация на органи, с медицински инструменти (малария, лайшманиози, трипанозомози, бабезиоза и др.)

10. Трансплацентарно (токсоплазмоза, малария и др.)

11. При поглъщане на насекоми, които са механични преносители – мравки, ракообразни и др (дикроцелиоза, дракункулоза и др.)

 

Капацитетът зависи от: екстензивността – % от населението, което е опаразитено; интезивността – броя на паразитите в гостоприемника; инвазивността – скоростта на оборотите на паразитозата в ендемичното огнище

инфекцио – замърсяване на здрав възприемчив гостоприемник с вирулентен фитопаразит

инвазио – нахлуване (активно навлизане) на зоопаразит в гостоприемника

 

Видове паразитни огнища:

1. фактически природно-ендемични

2. потенциално природно- ендемични

3. псевдопаразитни огнища

4. независими фактически ендемични огнища

5. зависими паразитни огнища

 

Епидемиологична класификация на паразитозите:

Според източника на паразитозата:

1. антропопаразитози – източник са само опаразитени хора

2. зоопаразитози – източник и гостоприемници са само животни

3. антропо-зоопаразитози – източници са опаразитените хора, които се инвазират от опаразитените междинни гостоприемници (животни) инвазиран човек > междинен гостоприемник (животно) > здрав човек

4. зоо-антропопаразитози – източници са само животните а човекът случайно се включва във веригата

Според механизма на предаване на инвазионното начало:

1. Космополитни (повсеместни) паразитози – разпространени във всички райони на света – космополитни антропонозни паразитози (трихомонази, гиардиази, ентеробиоза и др.) и космополитни зоонозни паразитози (пасалурозата на зайците, свинската трихоцефалоза, трихомоназите на животните)

2. Природно – ендемични паразитози – само в границите на определени територии, където абиотичните и биотичнитефактори благоприятстват задължителното стадийно развитие на отделните инвазионни елементи.

а) Природно-ендемични , перорални и перкутанни антропонозни паразитози- при тази група здравите хора се инвазират през устата и през кожата от яйца и ларви в ок. среда. Не се предава от болен на здрав – аскаридозата, трихоцефалозата (перорални инвазии) и анкилостомидозите, стронгилоидозата и др.(перкутанни инвазии)

б) Природно-ендемични , трансмисивни и перкутанни антропонозни паразитози – тази група паразитози се разпространяват чрез специфични биологични преносвачи, които имат биотопи в ендемичния район. Не може да има пряко заразяване м/у болен и здрав. Паразитните зародиши тр. да претърпят стадий на развитие в съответния преносвач при конкретни условия на ок. среда. При ухапване на здравите хора от специфичния преносвач става предаване на инвазията (маларията, филариатозите, лайшманиозите, шистозомозите и др.)

в) Антропоургично – ендемични антропозоонозни паразитози – паразитози, с източник само опаразитения човек, който чрез фекалиите си контаминира ок.среда и заразява животните (тениозата и тениарнихозата)

г) Природноогнищни зооантропонозни паразитози – те се развиват и разпространяват м/у животните без участието на човека (дракункулоза, ехинококоза, алвеококоза, лайшманиозите, трипанозомозите, трихинелоза, онхоцеркоза, фасциолоза и много др.)

д) Природно-ендемични перорални зооантропогеопаразитози – това са хелминтози , при които най-често източник са ССЖ и по-рядко човека. Инвазирането на хората става при поглъщане на инвазиоспособни ларви чрез вода, треви, плодове и зеленчуци.

 

Фактори, определящи протичането на паразитозите са:

Вирулентността, патогенността, видови и щамови особености, количество, локализация на паразитите, кратност на заразяване на гостоприемника.

Имунното съединение, защитни рефлекторни, имунопатологични реакции, хранене на гостоприемника, съпътстващи заболявания и др.

Социално-икономически и екологични условия – бит, култура, жизнено равнище, климатогеографски у-я, ниво на здравно обслужване и др.

 

Индикации за паразитологични изследвания:

1. Епидемиологичните данни за пребиваване в страни с тропически и субтропически климат

2. За консумиране на не добре термично обработени животински продукти и т. н.

3. Паразитологични изследвания при назначение от лекар

 

Клинични показания:

Те са според локализацията и биологичният цикъл на паразит. Напр. при чревни паразитози са характерни оплакванията от страна на храносмилателната система

 

Клинични симптоми:

1. Висок фебрилитет – малария, висцерална лайшманиоза, трихинелоза, тъканна амебиаза и др.

2. Фебрилитет едновременно с хепатомегалия, спленомегалия – малария, висцерална лайшманиоза, фасциолоза, ехинококоза и др.

3. Субфебрилитет с лимфаденит – токсоплазмоза

4. Офталмологични прояви – трихинелоза, филариатози, токсоплазмоза, цистицеркоза, акантамебиаза и др.

5. Промяна в големината на вътрешните органи най-често черен дроб и бели дробове – ехинококоза, амебиаза и др.

6. Остра алергична р-я, вкл. алергичен шок- тъканни паразитози – трихинелоза, ехинококоза, аскаридоза, шистозоматози и др.

7. Стомашно чревни оплаквания – амебиаза. гиардиаза, трихоцефалоза, трихинелоза, балантидиоза, криптоспоридиоза

8. Астеноневрастенични прояви – ламблиоза, хименолепидоза, ехинококоза, аскаридоза, ентеробиоза и др.

9. Белодробна симптоматика- аскародоза, ехинококоза, пневмоцистоза, амебиаза, акантамебиаза, малария и др.

10. Анемия – малария, висцерална лайшманиоза, анкилостомидоза и др.

11. Еозинофилия – аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидоза, ентеробиоза, ехинококоза, токсокароза, трихинелоза, фасциолоза, стронгилоидоза, филариатози, шистозоматози и др.

12. Черногробни промени – шистозоматози, ехинококоза, фасциолоза и др.

 

Анамнеза на болен с паразитоза:

1. Паспортни данни – 3-имена, адрес, възраст, професия, месторабота.

2. Настояши оплаквания – начало на заболяването, първите симптоми, време на появата им, продължителност, потърсена ли е лек. помощ, проведено ли е лечение, с какво свързва заболяването си.

3. Извършени изследвания

4. Минали заболявания

5. Фамилна анамнеза

6. Социално – битов статус – условия на живот, вредни навици, хранене, хигиенни навици, алергия към храни и медикаменти

7. Епидемиологична анамнеза – контакт с животни, пребиваване в чужбина (къде, кога, за колко време), предишни заболявания, с какво е бил лекуван и по каква схема

 

Епидемиологични показания:

– Рискови групи

– Райони – малария и др.

– Професионални групи

– Детски колективи

 

Основни синдроми и симптоми при болен с паразитоза:

Синдроми:

1. Фебрилен

2. Ентероколитен

3. Алергичен

4. Неврологичен

5. Белодробен

6. Хепатоспленомегален

7. Анемичен

8. Урогенитален

9. Офталмологичен

10. Иктеричен

11. Миалгичен

12. Астено-неврастеничен

Симптоми:

1. Еозинофилия

2. Оток по лицето

3. Болки в корема

4. Анален сърбеж

5. Хидроцефалия

6. Хипер гама-глобулинемия

7. Калабарен оток

8. Хематурия

9. Хемоглобинурия

10. Хиперпигментация

11. Депигментация

12. Елефантиаза

13. Диария

14. Главоболие

 

Много паразитози протичат безсимптомно с години (трихоцефалозата, аскаридозата, тениаринхозата и др). Тези хора продължително време остават носители – източници и отделят в ок. среда размножителните форми на паразитите.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.