Паразитизъм – антагонистична симбиоза с метаболитна зависимост между паразита и гостоприемника. Паразитите нанасят вреда на гостоприемника , като го използва като източник на хранителни вещества, оказват му въздействие с отделените от него обменни продукти и дори стават причина за смъртта му. Паразитите и гостоприемника (човека и животните) са в постоянна борба, като гостоприемника се стреми да ограничи развитието или да унищожи паразита, а паразита има за цел да се запази като вид.
Форми на съжителство
- Независими взаимоотношения (свободни, индиферентни), при които за развитието си организмите не зависят един от друг, намират се в конкуренция и са в зависимост от околните условия.
- Зависими взаимоотношения (симбиоза, взаимно обусловено съществуване), които биват:
а) неантагонистични
- синойкия (носителство)
- коменсализъм (сътрапезничество)
- мутуализъм (взаимопомощна симбиоза, при която видовете не могат да съществуват разделени)
б) антагонистични, вредни
- паразитизъм
Видове паразити
Според произхода
- фитопаразити (растителни- вируси, бактерии, спирохети, фунги)
- зоопаразити (животински- протозои, хелминти и арахниди)
Според локализацията си се делят на две основни групи:
1. Ендопаразити
- Едноклетъчни (протозои)
- Многоклетъчни (метазои) хелминти
2. Ектопаразити – артроподи (бълхи, комари, въшки, дървеници и др.)
Според начина на живот и развитие
В зависимост от начина на съществуване:
• облигатни , които за извършване на цялостния си жизнен цикъл паразитират (Trichnella spiralis , Taeniarhynchus saginatus и др)
• факултативни , които могат да съществуват, както като паразити, така и като свободно живеещи (Strongyloides stercoralis, Ancylostoma duodenalae и др.)
• псевдопаразити (лъжепаразити). Те попадат в гостоприемника случайно, най-често с храната. Такива са личинки на мухи и др. От своя страна те се разделят на: истински, мними-яйца и ларви от мухи или омнеопаразити (артефакти) – растителни частици и спори на гъби.
• специфични – предопределени към свойствен за тях гостоприемник- маларийните паразити , комари – T. vaginalis , E. vermcularis – само у човека
• случайни – случайно попаднали у човека
Локализацията на паразитите бива:
1. Временна – ларвите на някои нематоди (Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др ) в кръвта и белите дробове ; цистицерките (ларвната форма на Taeniarhynchus saginatus) в мускулите и вътрешните органи.
2. Постоянна – половозрелите формира чревните хелминти (нематоди, цестоди и трематоди)
3. Транзитна – ларвите на някои паразити преминават (мигрират) през органи и системи в своя биологичен цикъл – ларвите на Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др. попадат задължително в кръвта и мигрират.
4. Атипична – Това е локализацията в случаите, когато паразитите попадат в нехарактерни за развитието им органи и системи и не се развиват (аскарисните ларви)
Според времето което прекарват у гостоприемника се делят на:
1. Временни
2. Постоянни (стационарни)
Видове гостоприемници
1. Задължителни (облигатни) гостоприемници
а) крайни (дефинитивни) – в които паразитите се развиват до половозряла форма Ascaris lumbricoides
б) междинни в които се развива ларвната форма на паразита (Echinococcus granulosus)
в) допълнителни (втори междинен гостоприемник) – в които се извършват последните фази от развитието на ларвната форма – рибите са допълнителни гостоприемници на Diphyllobothrium latum, в тях се развива нейната ларвна форма плероцеркоид.
2. Незадължителни (паратенични) гостоприемници – тези в които ларвите на даден паразит могат да попаднат, но не завършват биологичният си цикъл.
а) резервоарни – в които паразитите се натрупват и могат да се предадат на задължителният гостоприемник
б) абортивни – отделят попадналите в него паразити, които не могат да инвазират задължителните гостоприемници (ларвите на Parascaris equorum паразитират известно време в мишката, но отделени от нея не могат да инвазират коня)
в) каптивни – в които паразита остава, без да може да се предаде по естествен начин на задължителния гостоприемник (ларвата на Toxocara canis паразитира в човека, но не може по естествен начин да попадне в кучето)
г) потенциални – в които даден паразит се развива, но не може да попадне в него по естествен начин (Trichinella spiralis се развива добре в заека но не може да попадне по естествен начин у него защото е тревопасно животно)
Механизми на заразяване (инвазиране):
1. Чрез поглъщане на паразитни яйца, цисти, ларви от околната среда със контаминирани (замърсени) ръце, вода, зеленчуци, плодове, трева, почва и др. (аскаридоза, ламблиоза, анкилостомидоза, фасциолоза и др.)
2. При поглъщане на ларвни форми в месо, риба , раци и др. (трихинелоза, тениаринхоза, описторхоза и др.)
3. При поглъщане на цисти от месо (токсоплазмоза)
4. При вдишване на прах с яйца и цисти (ентеробиоза, пневмоцитоза, гиардиаза и др.)
5. При контакт с животни и поглъщане на яйца, цисти – кучета, котки, лисици (токсоплазмоза, ехинококоза, алвеококоза, токсокароза, изоспориоза и др.)
6. При полов контакт (трихомоноза, амебиаза)
7. Анално – орално (ентеробиоза, цистицеркоза)
8. Чрез проникване на ларвни форми през кожата при контакт с почвата и водата (анкилостомидоза, шистозоматози и др.)
9. Чрез ухапване от насекоми (малария, лайшманиози, филариатози и др.)
9. При кръвопреливане, трансплантация на органи, с медицински инструменти (малария, лайшманиози, трипанозомози, бабезиоза и др.)
10. Трансплацентарно (токсоплазмоза, малария и др.)
11. При поглъщане на насекоми, които са механични преносители – мравки, ракообразни и др (дикроцелиоза, дракункулоза и др.)
Капацитетът зависи от: екстензивността – % от населението, което е опаразитено; интезивността – броя на паразитите в гостоприемника; инвазивността – скоростта на оборотите на паразитозата в ендемичното огнище
инфекцио – замърсяване на здрав възприемчив гостоприемник с вирулентен фитопаразит
инвазио – нахлуване (активно навлизане) на зоопаразит в гостоприемника
Видове паразитни огнища:
1. фактически природно-ендемични
2. потенциално природно- ендемични
3. псевдопаразитни огнища
4. независими фактически ендемични огнища
5. зависими паразитни огнища
Епидемиологична класификация на паразитозите:
Според източника на паразитозата:
1. антропопаразитози – източник са само опаразитени хора
2. зоопаразитози – източник и гостоприемници са само животни
3. антропо-зоопаразитози – източници са опаразитените хора, които се инвазират от опаразитените междинни гостоприемници (животни) инвазиран човек > междинен гостоприемник (животно) > здрав човек
4. зоо-антропопаразитози – източници са само животните а човекът случайно се включва във веригата
Според механизма на предаване на инвазионното начало:
1. Космополитни (повсеместни) паразитози – разпространени във всички райони на света – космополитни антропонозни паразитози (трихомонази, гиардиази, ентеробиоза и др.) и космополитни зоонозни паразитози (пасалурозата на зайците, свинската трихоцефалоза, трихомоназите на животните)
2. Природно – ендемични паразитози – само в границите на определени територии, където абиотичните и биотичнитефактори благоприятстват задължителното стадийно развитие на отделните инвазионни елементи.
а) Природно-ендемични , перорални и перкутанни антропонозни паразитози- при тази група здравите хора се инвазират през устата и през кожата от яйца и ларви в ок. среда. Не се предава от болен на здрав – аскаридозата, трихоцефалозата (перорални инвазии) и анкилостомидозите, стронгилоидозата и др.(перкутанни инвазии)
б) Природно-ендемични , трансмисивни и перкутанни антропонозни паразитози – тази група паразитози се разпространяват чрез специфични биологични преносвачи, които имат биотопи в ендемичния район. Не може да има пряко заразяване м/у болен и здрав. Паразитните зародиши тр. да претърпят стадий на развитие в съответния преносвач при конкретни условия на ок. среда. При ухапване на здравите хора от специфичния преносвач става предаване на инвазията (маларията, филариатозите, лайшманиозите, шистозомозите и др.)
в) Антропоургично – ендемични антропозоонозни паразитози – паразитози, с източник само опаразитения човек, който чрез фекалиите си контаминира ок.среда и заразява животните (тениозата и тениарнихозата)
г) Природноогнищни зооантропонозни паразитози – те се развиват и разпространяват м/у животните без участието на човека (дракункулоза, ехинококоза, алвеококоза, лайшманиозите, трипанозомозите, трихинелоза, онхоцеркоза, фасциолоза и много др.)
д) Природно-ендемични перорални зооантропогеопаразитози – това са хелминтози , при които най-често източник са ССЖ и по-рядко човека. Инвазирането на хората става при поглъщане на инвазиоспособни ларви чрез вода, треви, плодове и зеленчуци.
Фактори, определящи протичането на паразитозите са:
Вирулентността, патогенността, видови и щамови особености, количество, локализация на паразитите, кратност на заразяване на гостоприемника.
Имунното съединение, защитни рефлекторни, имунопатологични реакции, хранене на гостоприемника, съпътстващи заболявания и др.
Социално-икономически и екологични условия – бит, култура, жизнено равнище, климатогеографски у-я, ниво на здравно обслужване и др.
Индикации за паразитологични изследвания:
1. Епидемиологичните данни за пребиваване в страни с тропически и субтропически климат
2. За консумиране на не добре термично обработени животински продукти и т. н.
3. Паразитологични изследвания при назначение от лекар
Клинични показания:
Те са според локализацията и биологичният цикъл на паразит. Напр. при чревни паразитози са характерни оплакванията от страна на храносмилателната система
Клинични симптоми:
1. Висок фебрилитет – малария, висцерална лайшманиоза, трихинелоза, тъканна амебиаза и др.
2. Фебрилитет едновременно с хепатомегалия, спленомегалия – малария, висцерална лайшманиоза, фасциолоза, ехинококоза и др.
3. Субфебрилитет с лимфаденит – токсоплазмоза
4. Офталмологични прояви – трихинелоза, филариатози, токсоплазмоза, цистицеркоза, акантамебиаза и др.
5. Промяна в големината на вътрешните органи най-често черен дроб и бели дробове – ехинококоза, амебиаза и др.
6. Остра алергична р-я, вкл. алергичен шок- тъканни паразитози – трихинелоза, ехинококоза, аскаридоза, шистозоматози и др.
7. Стомашно чревни оплаквания – амебиаза. гиардиаза, трихоцефалоза, трихинелоза, балантидиоза, криптоспоридиоза
8. Астеноневрастенични прояви – ламблиоза, хименолепидоза, ехинококоза, аскаридоза, ентеробиоза и др.
9. Белодробна симптоматика- аскародоза, ехинококоза, пневмоцистоза, амебиаза, акантамебиаза, малария и др.
10. Анемия – малария, висцерална лайшманиоза, анкилостомидоза и др.
11. Еозинофилия – аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидоза, ентеробиоза, ехинококоза, токсокароза, трихинелоза, фасциолоза, стронгилоидоза, филариатози, шистозоматози и др.
12. Черногробни промени – шистозоматози, ехинококоза, фасциолоза и др.
Анамнеза на болен с паразитоза:
1. Паспортни данни – 3-имена, адрес, възраст, професия, месторабота.
2. Настояши оплаквания – начало на заболяването, първите симптоми, време на появата им, продължителност, потърсена ли е лек. помощ, проведено ли е лечение, с какво свързва заболяването си.
3. Извършени изследвания
4. Минали заболявания
5. Фамилна анамнеза
6. Социално – битов статус – условия на живот, вредни навици, хранене, хигиенни навици, алергия към храни и медикаменти
7. Епидемиологична анамнеза – контакт с животни, пребиваване в чужбина (къде, кога, за колко време), предишни заболявания, с какво е бил лекуван и по каква схема
Епидемиологични показания:
– Рискови групи
– Райони – малария и др.
– Професионални групи
– Детски колективи
Основни синдроми и симптоми при болен с паразитоза:
Синдроми:
1. Фебрилен
2. Ентероколитен
3. Алергичен
4. Неврологичен
5. Белодробен
6. Хепатоспленомегален
7. Анемичен
8. Урогенитален
9. Офталмологичен
10. Иктеричен
11. Миалгичен
12. Астено-неврастеничен
Симптоми:
1. Еозинофилия
2. Оток по лицето
3. Болки в корема
4. Анален сърбеж
5. Хидроцефалия
6. Хипер гама-глобулинемия
7. Калабарен оток
8. Хематурия
9. Хемоглобинурия
10. Хиперпигментация
11. Депигментация
12. Елефантиаза
13. Диария
14. Главоболие
Много паразитози протичат безсимптомно с години (трихоцефалозата, аскаридозата, тениаринхозата и др). Тези хора продължително време остават носители – източници и отделят в ок. среда размножителните форми на паразитите.