Паразитизъм, видове паразити, гостоприемници и механизми на заразяване

паразитизъмПаразитизъм – антагонистична симбиоза с метаболитна зависимост между паразита и гостоприемника. Паразитите нанасят вреда на гостоприемника , като го използва като източник на хранителни вещества, оказват му въздействие с отделените от него обменни продукти и дори стават причина за смъртта му. Паразитите и гостоприемника (човека и животните) са в постоянна борба, като гостоприемника се стреми да ограничи развитието или да унищожи паразита, а паразита има за цел да се запази като вид.

 

Форми на съжителство

  1. Независими взаимоотношения (свободни, индиферентни), при които за развитието си организмите не зависят един от друг, намират се в конкуренция и са в зависимост от околните условия.
  2. Зависими взаимоотношения (симбиоза, взаимно обусловено съществуване), които биват:

а) неантагонистични

  • синойкия (носителство)
  • коменсализъм (сътрапезничество)
  • мутуализъм (взаимопомощна симбиоза, при която видовете не могат да съществуват разделени)

б) антагонистични, вредни

  • паразитизъм

 

Видове паразити

Според произхода

  • фитопаразити (растителни- вируси, бактерии, спирохети, фунги)
  • зоопаразити (животински- протозои, хелминти и арахниди)

фунги

Според локализацията си се делят на две основни групи:

1. Ендопаразити

  • Едноклетъчни (протозои)
  • Многоклетъчни (метазои) хелминти

 

2. Ектопаразити – артроподи (бълхи, комари, въшки, дървеници и др.)

Според начина на живот и развитие

В зависимост от начина на съществуване:

• облигатни , които за извършване на цялостния си жизнен цикъл паразитират (Trichnella spiralis , Taeniarhynchus saginatus и др)

• факултативни , които могат да съществуват, както като паразити, така и като свободно живеещи (Strongyloides stercoralis, Ancylostoma duodenalae и др.)

• псевдопаразити (лъжепаразити). Те попадат в гостоприемника случайно, най-често с храната. Такива са личинки на мухи и др. От своя страна те се разделят на: истински, мними-яйца и ларви от мухи или омнеопаразити (артефакти) – растителни частици и спори на гъби.

• специфични – предопределени към свойствен за тях гостоприемник- маларийните паразити , комари – T. vaginalis , E. vermcularis – само у човека

• случайни – случайно попаднали у човека

 

паразитиЛокализацията на паразитите бива:

1. Временна – ларвите на някои нематоди (Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др ) в кръвта и белите дробове ; цистицерките (ларвната форма на Taeniarhynchus saginatus) в мускулите и вътрешните органи.

2. Постоянна – половозрелите формира чревните хелминти (нематоди, цестоди и трематоди)

3. Транзитна – ларвите на някои паразити преминават (мигрират) през органи и системи в своя биологичен цикъл – ларвите на Ascaris lumbricoides, Ancylostoma duodenale и др. попадат задължително в кръвта и мигрират.

4. Атипична – Това е локализацията в случаите, когато паразитите попадат в нехарактерни за развитието им органи и системи и не се развиват (аскарисните ларви)

 

Според времето което прекарват у гостоприемника се делят на:

1. Временни

2. Постоянни (стационарни)

 

Видове гостоприемници

1. Задължителни (облигатни) гостоприемници

а) крайни (дефинитивни) – в които паразитите се развиват до половозряла форма Ascaris lumbricoides

б) междинни в които се развива ларвната форма на паразита (Echinococcus granulosus)

в) допълнителни (втори междинен гостоприемник) – в които се извършват последните фази от развитието на ларвната форма – рибите са допълнителни гостоприемници на Diphyllobothrium latum, в тях се развива нейната ларвна форма плероцеркоид.

2. Незадължителни (паратенични) гостоприемници – тези в които ларвите на даден паразит могат да попаднат, но не завършват биологичният си цикъл.

а) резервоарни – в които паразитите се натрупват и могат да се предадат на задължителният гостоприемник

б) абортивни – отделят попадналите в него паразити, които не могат да инвазират задължителните гостоприемници (ларвите на Parascaris equorum паразитират известно време в мишката, но отделени от нея не могат да инвазират коня)

в) каптивни – в които паразита остава, без да може да се предаде по естествен начин на задължителния гостоприемник (ларвата на Toxocara canis паразитира в човека, но не може по естествен начин да попадне в кучето)

г) потенциални – в които даден паразит се развива, но не може да попадне в него по естествен начин (Trichinella spiralis се развива добре в заека но не може да попадне по естествен начин у него защото е тревопасно животно)

 

Механизми на заразяване (инвазиране):

1. Чрез поглъщане на паразитни яйца, цисти, ларви от околната среда със контаминирани (замърсени) ръце, вода, зеленчуци, плодове, трева, почва и др. (аскаридоза, ламблиоза, анкилостомидоза, фасциолоза и др.)

2. При поглъщане на ларвни форми в месо, риба , раци и др. (трихинелоза, тениаринхоза, описторхоза и др.)

3. При поглъщане на цисти от месо (токсоплазмоза)

4. При вдишване на прах с яйца и цисти (ентеробиоза, пневмоцитоза, гиардиаза и др.)

5. При контакт с животни и поглъщане на яйца, цисти – кучета, котки, лисици (токсоплазмоза, ехинококоза, алвеококоза, токсокароза, изоспориоза и др.)

6. При полов контакт (трихомоноза, амебиаза)

7. Анално – орално (ентеробиоза, цистицеркоза)

8. Чрез проникване на ларвни форми през кожата при контакт с почвата и водата (анкилостомидоза, шистозоматози и др.)

9. Чрез ухапване от насекоми (малария, лайшманиози, филариатози и др.)

9. При кръвопреливане, трансплантация на органи, с медицински инструменти (малария, лайшманиози, трипанозомози, бабезиоза и др.)

10. Трансплацентарно (токсоплазмоза, малария и др.)

11. При поглъщане на насекоми, които са механични преносители – мравки, ракообразни и др (дикроцелиоза, дракункулоза и др.)

 

Капацитетът зависи от: екстензивността – % от населението, което е опаразитено; интезивността – броя на паразитите в гостоприемника; инвазивността – скоростта на оборотите на паразитозата в ендемичното огнище

инфекцио – замърсяване на здрав възприемчив гостоприемник с вирулентен фитопаразит

инвазио – нахлуване (активно навлизане) на зоопаразит в гостоприемника

 

Видове паразитни огнища:

1. фактически природно-ендемични

2. потенциално природно- ендемични

3. псевдопаразитни огнища

4. независими фактически ендемични огнища

5. зависими паразитни огнища

 

Епидемиологична класификация на паразитозите:

Според източника на паразитозата:

1. антропопаразитози – източник са само опаразитени хора

2. зоопаразитози – източник и гостоприемници са само животни

3. антропо-зоопаразитози – източници са опаразитените хора, които се инвазират от опаразитените междинни гостоприемници (животни) инвазиран човек > междинен гостоприемник (животно) > здрав човек

4. зоо-антропопаразитози – източници са само животните а човекът случайно се включва във веригата

Според механизма на предаване на инвазионното начало:

1. Космополитни (повсеместни) паразитози – разпространени във всички райони на света – космополитни антропонозни паразитози (трихомонази, гиардиази, ентеробиоза и др.) и космополитни зоонозни паразитози (пасалурозата на зайците, свинската трихоцефалоза, трихомоназите на животните)

2. Природно – ендемични паразитози – само в границите на определени територии, където абиотичните и биотичнитефактори благоприятстват задължителното стадийно развитие на отделните инвазионни елементи.

а) Природно-ендемични , перорални и перкутанни антропонозни паразитози- при тази група здравите хора се инвазират през устата и през кожата от яйца и ларви в ок. среда. Не се предава от болен на здрав – аскаридозата, трихоцефалозата (перорални инвазии) и анкилостомидозите, стронгилоидозата и др.(перкутанни инвазии)

б) Природно-ендемични , трансмисивни и перкутанни антропонозни паразитози – тази група паразитози се разпространяват чрез специфични биологични преносвачи, които имат биотопи в ендемичния район. Не може да има пряко заразяване м/у болен и здрав. Паразитните зародиши тр. да претърпят стадий на развитие в съответния преносвач при конкретни условия на ок. среда. При ухапване на здравите хора от специфичния преносвач става предаване на инвазията (маларията, филариатозите, лайшманиозите, шистозомозите и др.)

в) Антропоургично – ендемични антропозоонозни паразитози – паразитози, с източник само опаразитения човек, който чрез фекалиите си контаминира ок.среда и заразява животните (тениозата и тениарнихозата)

г) Природноогнищни зооантропонозни паразитози – те се развиват и разпространяват м/у животните без участието на човека (дракункулоза, ехинококоза, алвеококоза, лайшманиозите, трипанозомозите, трихинелоза, онхоцеркоза, фасциолоза и много др.)

д) Природно-ендемични перорални зооантропогеопаразитози – това са хелминтози , при които най-често източник са ССЖ и по-рядко човека. Инвазирането на хората става при поглъщане на инвазиоспособни ларви чрез вода, треви, плодове и зеленчуци.

 

Фактори, определящи протичането на паразитозите са:

Вирулентността, патогенността, видови и щамови особености, количество, локализация на паразитите, кратност на заразяване на гостоприемника.

Имунното съединение, защитни рефлекторни, имунопатологични реакции, хранене на гостоприемника, съпътстващи заболявания и др.

Социално-икономически и екологични условия – бит, култура, жизнено равнище, климатогеографски у-я, ниво на здравно обслужване и др.

 

Индикации за паразитологични изследвания:

1. Епидемиологичните данни за пребиваване в страни с тропически и субтропически климат

2. За консумиране на не добре термично обработени животински продукти и т. н.

3. Паразитологични изследвания при назначение от лекар

 

Клинични показания:

Те са според локализацията и биологичният цикъл на паразит. Напр. при чревни паразитози са характерни оплакванията от страна на храносмилателната система

 

Клинични симптоми:

1. Висок фебрилитет – малария, висцерална лайшманиоза, трихинелоза, тъканна амебиаза и др.

2. Фебрилитет едновременно с хепатомегалия, спленомегалия – малария, висцерална лайшманиоза, фасциолоза, ехинококоза и др.

3. Субфебрилитет с лимфаденит – токсоплазмоза

4. Офталмологични прояви – трихинелоза, филариатози, токсоплазмоза, цистицеркоза, акантамебиаза и др.

5. Промяна в големината на вътрешните органи най-често черен дроб и бели дробове – ехинококоза, амебиаза и др.

6. Остра алергична р-я, вкл. алергичен шок- тъканни паразитози – трихинелоза, ехинококоза, аскаридоза, шистозоматози и др.

7. Стомашно чревни оплаквания – амебиаза. гиардиаза, трихоцефалоза, трихинелоза, балантидиоза, криптоспоридиоза

8. Астеноневрастенични прояви – ламблиоза, хименолепидоза, ехинококоза, аскаридоза, ентеробиоза и др.

9. Белодробна симптоматика- аскародоза, ехинококоза, пневмоцистоза, амебиаза, акантамебиаза, малария и др.

10. Анемия – малария, висцерална лайшманиоза, анкилостомидоза и др.

11. Еозинофилия – аскаридоза, трихоцефалоза, анкилостомидоза, ентеробиоза, ехинококоза, токсокароза, трихинелоза, фасциолоза, стронгилоидоза, филариатози, шистозоматози и др.

12. Черногробни промени – шистозоматози, ехинококоза, фасциолоза и др.

 

Анамнеза на болен с паразитоза:

1. Паспортни данни – 3-имена, адрес, възраст, професия, месторабота.

2. Настояши оплаквания – начало на заболяването, първите симптоми, време на появата им, продължителност, потърсена ли е лек. помощ, проведено ли е лечение, с какво свързва заболяването си.

3. Извършени изследвания

4. Минали заболявания

5. Фамилна анамнеза

6. Социално – битов статус – условия на живот, вредни навици, хранене, хигиенни навици, алергия към храни и медикаменти

7. Епидемиологична анамнеза – контакт с животни, пребиваване в чужбина (къде, кога, за колко време), предишни заболявания, с какво е бил лекуван и по каква схема

 

Епидемиологични показания:

– Рискови групи

– Райони – малария и др.

– Професионални групи

– Детски колективи

 

Основни синдроми и симптоми при болен с паразитоза:

Синдроми:

1. Фебрилен

2. Ентероколитен

3. Алергичен

4. Неврологичен

5. Белодробен

6. Хепатоспленомегален

7. Анемичен

8. Урогенитален

9. Офталмологичен

10. Иктеричен

11. Миалгичен

12. Астено-неврастеничен

Симптоми:

1. Еозинофилия

2. Оток по лицето

3. Болки в корема

4. Анален сърбеж

5. Хидроцефалия

6. Хипер гама-глобулинемия

7. Калабарен оток

8. Хематурия

9. Хемоглобинурия

10. Хиперпигментация

11. Депигментация

12. Елефантиаза

13. Диария

14. Главоболие

 

Много паразитози протичат безсимптомно с години (трихоцефалозата, аскаридозата, тениаринхозата и др). Тези хора продължително време остават носители – източници и отделят в ок. среда размножителните форми на паразитите.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.