Литосферата е най-външната скалиста обвивка на Земята. Състои се от кората и горната мантия. Може да достигне дебелината до 300 километра. Литосферата има особено голямо значение не само поради своите мащаби тя включва около 90% от общата маса на екзосферите, но и в генетичен смисъл. Останалите екзосфери са възникнали при формирането на литосферата, вследствие на диференциацията на леките и подвижни летливи компоненти в гравитационното поле на Земята.
Земята е изградена от следните елементи: желязо: 32,4%; кислород – 28,2%; силиций- 17,2%; магнезий- 15,9%; никел- 1,6%; калций- 1,6%; алуминий- 1,5%; титан- 0,071%; сяра- 0,70%; натрий- 0,25%; калий- 0,019% и други елементи- 3,53%.
От вън на вътре Земята има следния строеж: кора, мантия, външно ядро и вътрешно ядро.
Земната кора e най-горната повърхностна обвивка и най-тънкия слой на Земята. Тя представлява по-малко от 1% от обема и 0,4% от теглото на Земята. Земната кора и част от горната мантия — литосферата, са средата, в която се пораждат сеизмичните огнища. Кората се разделя на океанска и континентална. Океанската е дебела между 5 и 11 километра. Състои се от плътни скали, базалт и габро, образувани през последните 200 милиона години. Континенталната е по-дебела – 35 до 50 километра. Съставена е от светли гранитоподобни скали.
След кората, до около 2890 километра в дълбочина, е мантията. Изградена е от силикатни скали. От 100км. до 700 километра се простира астеносферата. Тя е слоят от мантията, намиращ се точно под литосферата. Намира се в „пластично” състояние. Земната мантия, която се дели на горна и долна, се свързва със земната кора посредством границата на Мохоровичич и се простира навътре към центъра на планетата на почти половината от земния радиус. Като най-динамичен компонент от структурата на Земята, непосредствено под литосферата е астеносферата. Тя трябва да се приеме като важен слой. Много често астеносферно вещество прониква и в по-горните слоеве на литосферата, нарушавайки равновесието на системата Земя. Именно в астеносферата се предполага да се намира “двигателят” на процесите водещи до редица ендогенни геодинамични явления в земната кора вулкани, земетресения.
Още по-дълбоко до 5100 километра е външното ядро. То е в течно състояние, докато за вътрешното ядро се предполага, че е твърдо поради голямото налягане. В състава на земното ядро най-голям процент има желязото – около 80%, никела и силиция. Смята се именно, че ядрото е отговорно за магнитното поле на Земята. Допуска се даже, че неговото „движение“ в течното външно ядро влияе върху въртенето на Земята и може би индиректно върху движението на литосферните плочи, а оттам на сеизмичността.
Релефообразуващи процеси:
Магмените скали се образуват при процеса на застиването на магмата. Магмата е гореща течна маса със сложен състав, която постъпва от дълбочина в земната кора и се охлажда на различна дълбочина вътре или на земната повърхност.
Магмените скали са няколко вида:
ИНТРУЗИВНИ – образуваните в дълбочина магмени скали.
ЕФУЗИВНИ – образуваните на повърхността магмени скали.
В зависимост от образуването магмените скали се делят на механични, химични и органогенни.
МЕХАНИЧНИТЕ утаечни скали са широко разпространени и се образуват при утаяването и наслагването на чакъли, пясъци, глини и други наносни материали.
ХИМИЧНИТЕ утаечни скали се образуват при отлагането във водните басейни на разтворени във водата различни по състав вещества. Към тези скали се отнася гипсът, каменната сол, калиевите соли.
ОРГАНОГЕННИТЕ утаечни скали се образуват на дъната на големите водни басейни, в резултат на утаяването и спояването на останки от животински и растителни организми.