Ледниците са най-големият резервоар на прясна вода в твърдо състояние. Те покриват огромни площи в полярните области, докато в тропиците заемат само най-високите части на планините. Другаде в Слънчевата система, а именно на Марс полярните шапки съперничат на земните. Ледникът се образува от слоеве пресован сняг, подложен на деформации под действието на гравитацията. Образуването на ледниците зависи от измененията на климатичните условия и преди всичко от понижението на температурата.
Според външните си белези ледниците се разделят главно на покривни /континентални/ и планински. Планинските ледници се образуват обикновено в долините и затова се наричат още долинни ледници. Планинските ледници не се движат с голяма скорост. Това зависи от наклона на дъното, от мощността на леда и от сезона. През лятото скоростта се увеличава, а през зимата е по-малка. На дължина ледниците достигат средно няколко километра.
Антарктическия леден връх съдържа около 70% от сладководната вода на света равнява се на 30 млн. кубични км., а най-голямото езеро на света съдържа само 78 000 кубични километра прясна вода.
През 1994 г. под ледовете на Антарктика било открито езеро на 4 км. дълбочина под ледовете. То е най-старото езеро на земята, което било изолирано от останалата част на света не по-малко от 500 000 години. Неговата дълбочина е около 100 м. и е с площ 14 000 кв. км.
Най-големият ледник е Ламбърт Глетчър, открит от екипажа на австрийски самолет през 1957. ледникът е широк 64 км и е дълъг 700 км. – по-дълъг от щата Флорида.
Най-голямата площ на океан покрита от лед е в Южния океан. През зимата се покриват около 17-20 млн. квадратни километра, а през лятото площта намаля до 3-4 млн. кв. км. Арктическия океан се покрива с лед през зимата около 16 млн. кв.км., а лятото около 8 млн. кв. км.
Най-ниската измерена температура била във Восток Антарктика на 21 юли 1983г. температурата там била -82 градуса по Целзий.
През 1975 г. на 4 януари в източна Антарктика измерват дълбочината на леда. Дебелината на леда била 4776 м.
