Екологията като наука води началото си от 1866 година, когато немският природоизпитател Е. Хекел въвежда понятието екология – Наука за изучаването на взаимодействието на организмите и средата в която те живеят.
Екологията се развива много бързо. Американският Еколог Ю.Одум смята, че тя е наука за структурата и функциите на природата като цяло. Според френският еколог Р. Дажо екологията условията за съществуване на живите организми и взаимната връзка между тях и средата, която те обитават.
Същността на екологията се свежда до изучаване на взаимоотношенията между организмите помежду им и с околната среда на надорганизмово равнище.
Съдържанието на екологията през последните години се разшири. „Ойкос“ означава дом, а „логос“ – наука. Екологията се утвърди като наука за всичко около нас. Днес тя е интегрална наука, изучаваща взаимоотношенията между организмите на надорганизмово равнище и околната среда.
Като се вземе под внимание това, че човекът е организъм, а околната среда не е само природна, то екологията се е превърнала в биосоциална наука, изучаваща взаимоотношенията между останалите организми, човека и околната среда.
Организмите и средата, в която живеят, образуват единно цяло и между тях се извършва кръговрат на веществата. Организмите се приспособяват към средата, но и средата се изменя под тяхно влияние. Така се поддържа едно относително равновесие между среда и организми, наречено екологично равновесие.
Човекът оказва голямо, но отрицателно влияние върху екологичното равновесие. Според руския еколог В. Вернадски екологията ще се утвърди като наука за ноосферата „среда на разума“. Човекът, вместо да воюва в природата, ще трябва хармонично да съжителства с нея.
Голямата отрицателна роля на човека (замърсяването, промени в озоновия слой, предизвиканият парников ефект и др.) е причина за бързото развитие на приложната екология (т.е. наука за опазване на околната среда).
Значение на екологията. Теоретичното значение на екологията се изразява в непрекъснатото разширяване знанията на човека за взаимоотношенията между организмите и средата. Практическото значение на екологията се състои в разкриването на измененията в околната среда, предизвикани от дейността на човека (промишленост, земеделие – изсичане на гори и др.). Екологичното равновесие на биосферата е нарушена от техническата мощ на човека и неразумното използване на природните ресурси. В резултат в околната среда са настъпили дълбоки промени – изтъняване на озоновия слой на атмосферата, поява на парниковия ефект, ерозия на почвата, недостиг на сладка вода, токсично замърсяване на околната среда и други.
Нарушаването на равновесието между останалите организми, човека и околната среда е не само икономически проблем (т.е. намаляване на природните ресурси), но и социален – застрашени са здравето и животът на хората.
Екологията изучава най-сложните проблеми на човека – успешното управляване и опазване на околната среда, устойчивото и развитие и създаване на благоприятна среда за физическото и психическото здраве на идващите поколения.
Снимките са благодарение на Игнат Седянков!
