Същност на живата материя. Живата материя на земята е много разнообразна. Въпреки това всички нейни форми имат много общи свойства, отличаващи я от неживата материя. Неживата материя се запазва в състоянието, в което се намира, толкова по-добре, колкото по изолирана е от средата. Живата материя – напротив може да съществува като жива само и единствено в непрекъсната връзка и взаимодействие със средата в която се намира.
Основни свойства на живата материя са още движението, размножаването, растежът, развитието и приспособяването. Движението трябва да се разбира не само като преместване в пространството. В живия организъм се извършват непрекъснато обменни процеси. При това става движение на веществата както вътре в организма, така и между него и средата в която живее. Растенията например непрекъснато всмукват с корените разтворени във вода соли, които се предвижват по листата. Там с помощта на слънчевата енергия при фотосинтезата, с участието на въглеродния диоксид, се образуват органични вещества. Те се предвижват из целия растителен организъм, участват в обменните процеси и в изграждането на растителното тяло. Излишните за организма вещества се отделят във външната среда.
Размножаването също е специфично за живия организъм. То осигурява възпроизвеждането и непрекъснатото съществуване на дадения вид. Растежът и свързаното с него развитие на организма са важни свойства на живота. Приспособяването към непрекъснато променящите се условия за живот е характерно за организмите. Чрез него се осигуряват развитието и еволюцията на живите организми.
Равнища на организация. Животът като цяло е една сложна биосистема, съставена от различни равнища на организация. Живият организъм например е биосистема от различни структури – клетки, тъкани, органи и др. Тези структури не са случайно и хаотично струпани, а образуват една структурно-функционална организация, която осигурява протичането на обменните процеси.
Основно равнище на организация е отделният жив организъм. По-простите структури от него образуват подорганизмовите равнища на организация на живата материя. Това са тъканите, органите и системите в организма. Към подорганизмовото равнище на организация на живата материя се отнася и клетката. Тя обаче може да бъде и самостоятелен организъм. Това са едноклетъчните растения, животни и др.
По-сложните структури на организма образуват НАДОРГАНИЗМОВИТЕ РАВНИЩА на организация на живата материя. Това са популациите, видовете, биоценозите, екосистемите. Те са живата съставка на биосферата.
Отделните равнища на организация имат различна самостоятелност. Организмите, популациите, видовете, биоценозите и екосистемите имат по-голяма самостоятелност от подорганизмовите равнища – клетки, тъкани, органи и системи от органи. Във всички случаи степента на самостоятелност е относителна, защото никое от равнищата на организация на живата материя не може да съществува без непрекъсната връзка с неорганичната среда.
Нещо повече, животът на Земята като цяло е свързан с Космоса. Тази връзка се осъществява чрез Слънцето. То е единственият източник на енергия, без която биосистемите на земята не могат да функционират.
Основни групи биосистеми. Биосистемите са сложни структури. Те са изградени от жива материя, организирана на различни равнища. Всяко по-ниско равнище на организация се включва в по-висшето. Това обаче не означава, че структурата и свойствата на по-висшето равнище са механичен сбор от по-ниските. Всяко равнище има свои, специфични закономерности, по които то функционира. Клетките например като определено равнище на организация имат определена структура и тя функционира по определен начин. Тъканите са изградени от клетки и имат друга структура, която функционира по различен от отделните клетки начин.
Основните групи биосистеми са: макросистема, мезосистема и микросистема. (Фиг.1.1.)
Макросистемата е най-високата степен на организация на живата материя. Тя е наречена БИОСФЕРА. Съставена е не само от надорганизмовите равнища, но и от средата в която живеят и с която си взаимодействат организмите.
Мезосистемата е равнището на организация на живата материя в отделния многоклетъчен организъм. Живият организъм е единно цяло. Неговите подорганизмови структури – тъкани, органи и системи от органи, функционират координирано и осигуряват живота на организма в околната среда.
Микросистемата е най-ниската степен на организация на живата материя – клетъчната. Съставни части на клетката са органелите и молекулните комплекси – структури, осигуряващи функционирането на клетката. В тях се извършва обмяната на веществата.
Обобщение: Когато говорим за биосистемите, трябва да имаме предвид, че те могат да съществуват само в единство и взаимна връзка със средата. Функционирането на отделните равнища на организация на живата материя е възможно само в резултат на непрекъсната обмяна на вещества със средата и непрекъснатия приток на енергия от Слънцето.
