Инкорпориране на радионуклиди

Особености на увреждане на организма

     С термина инкорпорация се обозначава постъпването на радионуклиди в човешкия организъм през кожата, по инхалаторен и перорален път.

     При инкорпориране радионуклидите се задържат в тялото на човека за определен период от време и стават източник на вътрешно облъчване. Лъчението им се поглъща напълно или частично от тъканите и се създава определено лъчево натоварване.

     Биологичното действие на инкорпорираните радионуклиди е сходно с това при външно облъчване, но се характеризира с редица особености, свързани със закономерностите в поведението на радиоактивните вещества в организма. Те имат съществено значение при изчисляването на погълнатата доза.

     При инкорпорация на радиоактивни вещества в организма погълнатата доза представлява произведение от 3 съставни части:

1. Количество на радионуклидите в тъканите.

2. Вид и енергия на излъчването.

3. Време на контакт на лъчението с тъканите.

     Прието е при инкорпорация на радионуклиди в организма те да се разглеждат като токсични агенти. Разделът, който изучава закономерностите в поведението на инкорпорираните радиоактивни вещества и последствията за организма от вътрешно облъчване се нарича радиотоксикология. Въведено е понятието радиотоксичност, което характеризира степента на биологично действие на дадения радионуклид, дължащо се на неговата радиоактивност. Активните количества на радиоизотопите имат незначително тегло, поради което те се определят не в тегловни единици, а в единици за активност.

     Ако радиоактивното вещество е инкорпорирано във високи активности, резорбира се добре, натрупва се в значително количество в критичните органи, бавно се извежда от тях и има голям физичен период на полуразпад – то е в висока радиотоксичност.

І. Биологично действие на инкорпорираните радионуклиди в организма се определя основно от следните 2 фактора:

1. Величина на погълнатата доза.

2. Реакция на съответните органи и тъкани.

     Величината на погълнатата доза зависи от:

а) вида и енергията на лъчението – при инкорпорация на радионуклидите тежестта на увреждането зависи от плътността на йонизацията на лъчението, а не от прониквателната способност, както е при външно облъчване; следователно при вътрешното облъчване най-тежки поражения предизвикват алфа-частиците, следвани от бета-частиците и гама-квантите;

б) количеството на радионуклидите в тъканите;

в) продължителността на облъчването, т.е. разпределението на погълнатата доза във времето – характеризира се с изменението в концентрацията на радионуклидите в тъканите; това изменение зависи от скоростта на физичния разпад и биологичното отделяне на радионуклида, както и от продължителността на постъпването му в организма;

г) разпределение на погълнатата доза в пространството / в обема на органа/ – повечето от РН се разпределят неравномерно като в най-голяма степен това важи за алфа излъчващите РН;

д) физико-химични свойства на РН – от тях зависи обмяната на РН в организма: пътя на постъпване, особеностите на разпределението и динамиката на обмяната, формата на комплексните съединения, които образува с биосубстрата; степента на разтворимост на РН на входната врата определя пътя и характеризира по-нататъшното му придвижване в организма;

Реакция на съответните органи и тъкани:

Биологичните ефекти на инкорпорираните РН зависят от лъчечувствителността на съответните органи и тъкани, в които се натрупват. Най-увредени ще бъдат най-лъчечувствителните органи, /кръвотворна система, полова тъкан и др./

ІІ. Биологично действие на инкорпорираните РН в организма бива:

1. Пряко действие – обуславя възникването на увреждания на мястото на попадане или в органите на избирателно натрупване на РН.
2. Непряко действие – проявява се като реакция на целия организъм.

ІІІ. Особености на биологичното действие на инкорпорираните РН.

1. При еднократно попадане на равномерно разпределящи се РН. Наблюдава се общо поражение на организма със засягане на всички органи и системи. Пораженията възникват рано и са много разнообразни. Най-ранни са промените в най-лъчечувствителните органи. РН с този тип разпределение са Cs137, Na 22, Co60 и др.

2. При инкорпорация на лошо разтворими РН цялата погълната доза се реализира в стомашно-чревния тракт, което обуславя ранната поява на тежки лъчеви реакции от тази система /Церий-144/.

3. При еднократно попадане на РН с избирателен тропизъм се увреждат най-вече критичните органи, а общите реакции на организма са слабо проявени.

     Появата на радиационни ефекти в критичните органи става след определен перид. Времето на скрития период зависи, както от величината на погълнатата доза, така и от радиочуствителността и функционалното състояние на критичния орган. Най-продължителен е скрития период за остеотропните РН – Ra226, Sr90 и др.

РН, натрупващи се в костите предизвикват увреждане на костния мозък / анемии/ и костни тумори.

РН, натрупващи се в черния дроб предизвикват язвени изменения на входната врата /червата/, поради слабата им резорбция. В черния дроб се наблюдават фиброзни изменения и тумори. В последствие възникват и костни тумори, тъй като костите са критичен орган за тази група изотопи.

J131 се натрупва неравномерно в щитовидната жлеза, в резултат на което в началото се наблюдава увеличена функционална активност, а в последствие потискане на функциите и структурни промени в жлезата.

При много високи дози инкорпорирани РН уврежданията на органите възникват в първите дни след началото на облъчването.

При ниски дози, радиационните ефекти в дадения орган са слабо проявени или липсват, но съществува риск от поява на злокачествени тумори в по-късен етап.

Важен показател за оценка на радиотоксичното действие на нуклидите е времето за формиране на погълнатата доза:

1. При еднократно попадане на лесноразтворими изотопи, равномерно разпределени в организма и погълната доза 1-1,5 Gy натрупани за 2 месеца от началото на облъчването се развива остра лъчева болест /ОЛБ/.

2. При еднократно попадане на лошо разтворими съединения на РН през стомашно-чревния тракт, увреждания на храносмилателната система се наблюдават при погълната доза за 1 ден – 1,5-3 Gy. Натрупването на тази доза за 1 г. при ежедневно постъпване на РН води до ХЛБ.

3. Продължителното въздействие на РН с неголеми дози води до развитие на ХЛБ с различна тежест или поява на тумори. Локализацията на тумори най-често е в критичния орган.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.